Надникнете и в кашоните, оставени от Първанов!

Днес най-после ГЕРБ изпълни едно предизборно обещание, с което дойде на власт: „откри” разобличаващ лъжите на тройната коалиция (и лично на Станишев) договор с напусналия България германски инвеститор в проекта АЕЦ „Белене”, от който става ясно, че луксът да се обзаведем с още повече руска енергийна зависимост би струвал би струвал абсолютно непосилните за България 20 милиарда лева, че и повече!
Питам се обаче кое е по-жалкото в скритата картинка, разкрита току-що: бутафорията с халосните патрони срещу Доган в едни безкръвен „атентат” срещу него, окървавил почти смъртоносно след масов линч извършителя, или изнамирането на нещо толкова огромно по своето значение, като въпросното писмено доказателство за лъжите на БСП, което си е било пред очите на „откривателите” почти през целия им мандат.
Ситуацията с изваденото след толкова ялови години на празни приказки по темата за уж дълбоко заровено доказателство силно напомня на вица за Тодор Живков от времето преди Борисов да започне да охранява тялото му. В старата шега по отношение на губещите се мигове от т.н. антифашистка биография на Живков се подхвърляше, че Живков, макар да се пише за „нелегален”, всъщност е бил полулегален: криел се е, но никой не го е търсил. Тази стара закачка всъщност намекваше за подозрението, че Живков не само е героизирал собствената си роля, но и на практика е прикривал вероятното си прегрешение да е бил в добри, но държани в дълбока тайни отношения с царската полиция.

Как иначе, по аналогия, да си обясним фактът, че Борисов не се „досети” да донесе вода от германския извор, от който се опитва толкова често да черпи легитимност иначе за какво ли не до степен, че съветва останалите европейци да работят здраво като германците, говорейки от името на германците! Толкова ли не можеха досега управляващите да осигурят по линия на сътрудничеството си с Берлин автентична информация по ключовия въпрос за прогнозната цена на проекта „Белене”? Още повече, че основната теза за отказа на ГЕРБ от проекта след тригодишно умуване се основаваше именно на скъпотията на проекта, а не на неговата ненужност, необоснованост, опасност и заплашителност за националната сигурност.

Иначе казано, макар сега ГЕРБ да запяваха вече друга песен (приемайки доста повече аргументи срещу натиска да си насадим руския колос на земетръсната ни земя), самото спиране на ядрения проект беше направено с комплименти към него, че си бил много хубав, обаче имало само един недостатък: нямало пари.
Не друг, а любимият на Борисов по онова време министър на енергетиката Трайчо Трайков, призна за съществуването на енергийна мафия в България пред пишещия тези редове. Това се случи на 14 октомври 2010-та година и ако някой смята, че ivo.bg не е достатъчно легитимен свидетел на сензационната откровеност, то Трайков потвърди констатацията си пред БНР в интервю, предизвикано от изпусната му реплика. Но трябваше да минат още две години, за да започни самият Борисов да повтаря констатациите на Трайков, но не в днешно време, а само в минало коалиционно!
Да го кажа още по-ясно, ако дотук не съм успял: ГЕРБ дойде на власт с гръмовни обещания за разкриване на далавери на своите предшественици, но не само не го направи, а с витиеватите си ходове около корупционния рекордьор АЕЦ „Белене” остави впечатлението, че е и тази власт е хлътнала в далаверата. И сега, за да не стане положението като при „влас(т)ите накрая на Дунава”, се опитва да се вади от нея, намирайки най-после спасително писмо в един кашон в същото онова министерство, в което министър Трайков се изпусна да признае наличието на мафия в поверения му сектор от икономика.
Ще повярвам в искреността на намерението на нашите управляващи да направят нещичко по въпроса за възмездието, ако посегнат на една друга „светиня”: на миналото на недосегаемия и до днес властелин Георги Първанов. Да припомня, че върху коментарите за това минало беше наложена абсолютна мафиотска омерта и никой от ГЕРБ не посмя да я наруши по време на кандидатпрезиденската кампания през есента на 2011 г. Тя се спазва и днес.

Въпреки обещанията за „проветряване” на наследената институция Росен Плевнелиев не посегна на прогнилото наследство, част от което е например любимата на Първанов служба за охраняване тайните на най-голямото началство на държавата НСО. Тя получи своята световна слава в провала си при инцидента с Доган в НДК, но явно и това не е в състояние да привлече критичното внимание към кашоните на службата. Вярно, президентът Плевнелиев скастри малко охранителите, но как да посегне на самия им шеф, който цяла петилетка е бил личен охранител на най-личния охранител в републиката, който пък, в качеството си на премиер, се размина с критичните думи на действащия държавен глава за „пропуските” на НСО с обратната позиция: били си свършили работата!

Претърсвайте кашоните в собствените си кабинети, които обитавате вече четвърта ( последна) година, драги гербери, ако все още имате амбицията да докажете, че сте цвете за мирисане, а не евтин парфюм, предназначен да прикрие солидарно миризливите тайни от близкото минало!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: