Видя се: ритането на падналия тук не е само метафора

Първият ми коментар в първите минути след първия по рода си зрелищен, но бутафорен „атентат” в България, беше да покажа и запазя първите впечатления и реакции на журналистите в тяхната противоречива взаимна връзка като свидетели на нападението срещу Ахмед Доган, видели, чули и описали…различни неща.

Целта на самото упражнение е била именно такава: да заблуди публиката и в това отношение на първо четене успехът беше постигнат. И пишещият тези редове, естествено, без да знае, че „ножът е мукавян”, т.е. , че пистолетът не е могъл да убие Доган, също окачестви сцената като „атентат”. Време е обаче за втори прочит и за въпросите, които на третия ден след събитието остават без (официален) отговор.

Не, не става дума за това броени дни следствието да разплете всички причинно-следствени връзки и да се произнесе с окончателна версия като за присъда от обективните съдии. Говорим за друго: какво НАИСТИНА видяхме ние, а и целият свят, доколкото грозната картинка обиколи световните медийни трибуни.

Видяхме на какво е способен „елитът” на една партия, която пледира да е защитник на човешките права и свободи, но е излъчила на върха си хора с нечовешки инстинкти и поведение. И си представихме, че ако това е елитът, направо не искаме да знаем на какво е способна „кротката” рая, която има много повече и съвсем истински основания да е озверяла и то именно поради факта, че нейния „елит” я лъже с десетилетия, че защитава правата и свободите й.

Видяхме, че ритането на падналия в България, за което многократно съм писал метафорично, е жесток национален „спорт” и то в най-буквалния смисъл- от плът и кръв.

Видяхме, че медиите ни, нямат нищо против да показват това със садистична наслада, която напомня, че не случайно България беше единствената държава в Европа, освен сръбския анклав в Босна, където в националния ефир преди 15 години беше показано ужасяващо обезглавяване на жив човек с мотива, че такава била реалността и тя трябвало да бъде видяна ( всички останали телевизии в Европа, получили същите кадри от руските специални части, които целяха да покажат зверското лице на един чеченски главорез, „преразказаха” кадрите и само ги загатнаха затъмнено).

Явно нашите медии не са научили нищо след онзи зловещ свой опит, за който беше платено единствено с уволнението на водещата на новините Милена Милотинова. Днес, ако имаше справедливост, по същата логика за нещо подобно, като садистичното стократно повторение на нечовешките кадри от побоя над поваления нападател на Доган, трябваше буквално да бъдат изпозатворени комай всички телевизии в България, които се състезаваха коя по-надълбоко да бръкне с камерата в кървавото лице и дори под смъкнатия панталон на бития.

Видяхме, че държавата, която плаща ( с нашите пари) по два милиона лева на година за охраната на Ахмед Доган, не може да гарантира сигурността на един от най-строго обгрижваните с телохранители политици. От това всеки си прави простия извод за безценицата на собствения си животец на обикновен човечец, за когото никой и без това пет пари не дава, а какво остава да го защитава от нечий насочен пистолет.

Видяхме, че дори президентът ни не може да фокусира проблема, повтаряйки мантрата за необходимост от запазване на етническия мир в ситуация, когато етнически турчин провокира с „мукавян пистолет” етнически турчин и беше смазан от бой от етнически турци.

Видяхме също демонстрация на епическа глупост от страна на етнически българин, лидер на парламентарна партия, привидял зад турското меле ръката на …турските служби. Същата глупост сподели в национален ефир плиткомислено и виден бивш следовател по т.н. тежки убийства, с което обясни косвено защо те като правило си остават неразкрити в България: плитчината на предположението, че турските служби са толкова безумно тъпи показва, че в нея е заседнала като крайъгълен камък почти нулевата успеваемост в разкриването на тежките престъпления в наша страна.

Видяхме, ако имаме памет за това, че ДПС, бившият коалиционен партньор на НДСВ, е почерпил „мъдрост” от премиера Сакскобургготски и от неговия главен секретар на МВР Бойко Борисов, които почти потриваха ръце доволно от смъртоносната саморазправа в подземния свят , защото това било „нормално” за взаимоотношенията между бандитите- нещо като регулирането на популацията в животинския свят с помощта на хищниците. Съответно ни беше показано, че нищо хищническо и животинско не е чуждо на един охранен партиен „елит” в нашия див Изток.

Остава да видим и повторението на всичко това. Защото липсата на чувствителност спрямо видяното вещае рецидивизъм.

Изобщо, наблюдавахме продължението на толкова популярните „риалити” шоу програми. Бяхме направени насила воайори в едно групово насилие. То е неприлично, но съвсем истинско с неподправената си откровеност съпреживяване на родната действителност, в която участниците са преминали през бруталния кастинг на политическата далавера.

Казват, че унижаването на един мъж чрез побой е в психическо отношение като насилствения секс за жената. И как завърши масовият побой? Приключи с изригване на масовата любов към доминиращия и досега несменяем вожд, който беше обявен за „пожизнен лидер”. На този апотеоз на перверзията като награда за победителя най-добре отива отколешният руски политически девиз: „бий, за да те уважават” или , в превод на нещо като руско-български език, употребяван от Сергей Станишев: „ един симбиоз” между правата и свободите на правото на силата да тържествува над свободата.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: