Фалшстарт на ядрения дебат в България

„Ако на вратата на самолета стюардесата ви каже „Има 4-5% вероятност да не стигнем до дестинацията“, ще се качите ли?“ Провокативният въпрос е на физика Георг Тупарев, съпредседател на партия „Зелените“. Той смята да го задава на всеки човек в дните до насрочения за 27 януари 2013 година референдум с въпрос: “Да развиваме ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?”

Темата за безопасността на ядрената енергетика засега не присъства активно в публичния разговор по повод референдума. Допитването беше инициирано от БСП с конкретна цел – довършване на строежа на втората атомна електроцентрала в Белене, който беше официално прекратен от правителството през април по икономически и геополитически съображения. Когато през есента мнозинството на ГЕРБ изряза от въпроса името на малкото дунавско градче, позицията на управляващите остана неясна. През януари премиерът Борисов призова привържениците си да гласуват против, едва след като в хода на кампанията всички регистрирани комитети, водещи кампания против АЕЦ, декларираха, че тя се отнася единствено за Белене, а не против ядрената енергетика в България по принцип.

На принципно антиядрена позиция остана само един комитет. Той обаче не получи регистрация за участие в кампанията. На фона на споровете за икономическите и политически ползи или загуби (според различните страни), единствено инициативният комитет „Зелените алтернативи против АЕЦ“ избра да говори за опасностите за хората и природата от изграждането на ядрена мощност и се обяви против ядрената енергетика по принцип. През декември Централната избирателна комисия (ЦИК) отказа регистрация на комитета, заради открити нередности при над 1000 от общо 7300 подписа.

Опасност – реална или в безкрайното бъдеще

Възможността за изтичане на радиация и съхранението на отработеното гориво са двата проблема, които разделят привърженици и противници на ядрената енергетика. „В момента имаме около 420 работещи реактори в света. До сега са станали 7 аварии – 5 във Фукушима (Япония), 1 в Чернобил (Украйна) и 1 в Три Майл Айлънд (САЩ). Това означава, че ако се построят още два реактора в България, чисто математически вероятността в следващите 30 години да стане такъв инцидент е между 4-5%”, пресмята Георг Тупарев, също член на нерегистрирания инициативен комитет.

На различна позиция е близкото до БСП сдружение „За обективна и честна информация“ (ОЧИ), което се оглавява от Таско Ерменков. Той отхвърля сериозността на заплахата с мотива, че „вероятността от голяма авария на АЕЦ с предвидените руски реактори е 1*10^-7, което граничи почти с безкрайното бъдеще“. Убеден в сигурността е и председателят на парламентарната комисия, която проучва разходите по проекта „Белене“ Диан Червенкондев от ГЕРБ: „Всеки един нов ядрен проект отговаря на всички възможни и най-съвременни изисквания за качество и сигурност. Такъв е и проектът “Белене”, но все пак говорим за ядрени електроцентрали“.

Скорошното изявление на премиера Борисов, че ще призове привържениците на партията си да гласуват с „не“ на референдума предизвика изненада и шок, дори в редовете на ГЕРБ. До момента в парламента нито една политическа сила не се е обявила срещу ядрената енергетика. Извън парламента обаче гласовете стават все повече. Наред с природозащитните организации отскоро такава позиция изразява и Българската фотоволтаична асоциация (БФА), която обединява над 100 компании от сектора на слънчевата енергия. Асоциацията дори се включи в „Зелените Алтернативи против АЕЦ“ заедно с партия „Зелените“ и Българската антиядрена коалиция (БАЯК) на граждански групи и организации. „Атомната енергия крие огромни рискове. Катастрофите в Чернобил и Фукушима отровиха за десетки хиляди години почвата в тези региони. Стотици хиляди хора никога няма да се завърнат по домовете си, а надали някой би желал да сложи на масата си краставички от Чернобил, или домати от Даиичи“, обяснява своите мотиви председателят на БФА Никола Газдов.

Според други, опасността не идва от ядрената енергетика по принцип, а от остарелите технологии. „Науката се развива по-бързо отколкото комплексите и страховете на хората, именно затова настояваме да не ни пробутват стара руска технология от 1992 година, която по обясними причини функционира само в Иран“, мотивира се Мария Капон, чиято Единна народна партия (ЕНП) регистрира в ЦИК инициативен комитет за подкрепа на позицията Против. Подобно е и мнението на икономиста Красен Станчев, според когото също проблемът е в старите технологии. „Рисковете при изграждане на нова ядрена мощност на площадка „Белене” са повече, отколкото при нова ядрена мощност на „Козлодуй”, казва Станчев, който е част от другия инициативен комитет Против, заедно с депутати от Синята коалиция.

Някои от участниците в споровете за „Белене“ не вярват, че изобщо някога ще бъде построена централа. Проблемът според тях е в непрозрачното харчене на публични средства. Петко Ковачев от Института за зелена политика (ИЗП) го формулира така: „Опасност ще има, ако има нова ядрена мощност. По-вероятно е обаче да се харчат още пари за “анализи”, “проучвания” и т.н. Т.е. първо ще стартира финансовата и политическата далавера. Което също е страшен резултат за страната“.

Искате ли малко ядрени отпадъци?

Всяка държава в Европейския съюз ще бъде длъжна в бъдеще сама да се грижи за своите ядрени отпадъци, а износът извън общността ще бъде позволен само в случаи на рециклиране и обратно връщане. Това предвижда директива, с която всяка държава трябва да съобрази законодателството си до месец август. Въпросът досега не е бил актуален в България, защото традиционно отпадъците от Козлодуй заминават за Русия. „Не е морално да си изхвърляме боклука в двора на съседа. Освен това България вече е задължена да съхранява отпадъците. В момента нито има пари, нито има технология. Това не е български, а световен проблем“, обяснява опасенията си Тупарев.

Кампанията преди референдума съвпада и с още един ядрен сюжет. Жителите на няколко общини по южното Черноморие организираха протести заради информацията, че Турция планира изграждането на АЕЦ близо до границата. Лесно е да се прогнозира бурната гражданска реакция, която ще последва евентуална информация за това къде точно ще бъдат съхранявани отпадъците от бъдеща ядрена централа. Далеч по-безобидните битови отпадъци станаха повод за серийни протести на жителите на няколко селища, до които трябваше да бъде складирана част от софийския боклук.

„Радиоактивните рискове са свързани най-вече със складирането на отработеното гориво и отпадъци, както и човешки грешки и тероризъм“, предупреждава Красен Станчев. А Никола Газдов задава въпроса „Коя българска община ще сложи кръст на надеждите си за по-добро бъдеще и ще приеме да се превърне в “радиоактивно сметище”? Невъзможността за намиране на работещо решение за отработеното гориво Тупарев обяснява с огромния срок – необходими са поне 100 хиляди години, през които отпадъците да останат заровени. „Ние не можем да сложим ей тука една табелка „Не гази радиоактивния отпадък“ и да се надяваме, че след 100 хиляди години някой точно това няма да направи. Или няма да помислят, че това е някакво светилище на древните хора и да започнат да ровят там“.

И двете страни очакват гражданското общество да бъде техен съюзник. „Ако този плебисцит бъде успешен, това наистина може да бъде началото на формирането на автентично гражданско общество, а това не е по вкуса на нито един властимащ днес“, прогнозира Таско Ерменков. Според противниците на проекта обаче ролята на гражданското общество е друга – да протестира срещу рисковете. От самото начало на кампанията в гражданските среди набира мощ мнението, че референдумът е компрометиран като идея и изпълнение: от формулировката на въпроса, през изискванията, наложени от ЦИК за участие в агитацията, документираната през годините проядрена пристрастност на медиите, до тарифите за достъп до ефирно време по време на кампанията.

За и Против „мирния атом“

Формулираното от парламента питане на референдума „Да развиваме ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?“ е далеч от принципния въпрос да има или да няма ядрена енергетика в България. Обаче и противници, и привърженици на този тип производство на ток са наясно, че всъщност това е първият повод позициите да бъдат публично изразени. Някои наричат това шанс. Други го оценяват като опасност. „Без нова ядрена мощност ние днес ще останем във вчерашния ден на ядрената енергетика, утре – в завчерашния и т.н., докато тази наша енергетика не се превърне в спомен“, чертае негативния за привържениците на мирния атом сценарий Таско Ерменков от БСП. Той отива и по-далеч – според него без нова мощност ядрената енергетика в България е обречена.

На пръв поглед е изненадващо, но тук позицията му съвпада с един от най-острите критици на проекта. Петко Ковачев от ИЗП също е на мнение, че референдумът на практика е допитване За или Против ядрената енергетика, защото друга централа освен в Белене била невъзможна. „Удължаването на живота на 5-ти и 6-ти реактор в Козлодуй може да стане най-много еднократно, въпреки, че и това е под съмнение“, обяснява Ковачев.

Възможността референдумът да бъде приет като окончателна присъда за или против ядрената енергетика е опасна и според Диан Червенкондев от ГЕРБ, и според Мария Капон от ЕНП, въпреки че и двамата ще гласуват Против. „Не бих искал така да се тълкува въпроса от референдума, защото ядрената енергетика е един от основните стълбове на цялата ни енергетика“, надява се Червенкондев. Той все пак допуска, че част от избирателите ще бъдат мотивирани да гласуват именно срещу ядрената енергетика и това със сигурност ще има дългосрочни политически последици. „Не, не може и не бива да бъде референдум За или Против ядрената енергетика“, категорична е Капон. За нея въпросът е пределно конкретен и ясен, нищо че не се споменава Белене. „Нали никой не очаква новата централа да бъда построена в Банкя или в Правец?“

Целта на част от организациите зад „Зелените алтернативи против АЕЦ“ е обаче именно референдумът да се превърне в принципно допитване за бъдещето изобщо на атомните централи. „Но няма да е лесно“, признава Никола Газдов от БФА. „От десетилетия в България вярваме в мирния атом, защото ни убеждават, че той е истинският спасител, а Исус е просто онзи от кръста. Промиването на мозъци не може да бъде победено за ден, но ние ще дадем фактите на хората и те ще решат какво да правят с тях“.

Има или няма алтернативи

Една трета от електроенергията в България се произвежда от АЕЦ „Козлодуй“. Затова след въпроса За или Против ядрената енергетика, веднага идва въпросът за алтернативите. Позициите са три: Няма алтернатива, Има алтернатива, Скоро ще има алтернатива. Няма никаква изненада, че колкото по-голям привърженик е човек на ядрената енергия, толкова по-убеден е, че алтернативи няма. И обратното.

„Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) използват безплатен и неизчерпаем енергиен ресурс за целия период на експлоатация и не оставят хиляди тонове радиоактивни отпадъци“, защитава позицията си Никола Газдов от Българската фотоволтаична асоциация. „Проблемът им обаче е, че са циклични, т.е. не винаги генерират енергия и се използват за много кратко време в годината“, опонира Таско Ерменков от БСП. Мария Капон е съгласна с него: „Алтернативи има, но стабилни алтернативи, които носят сигурност за енергетиката и икономиката няма“. Това обаче много бързо се променя, припомня Диан Червенкондев от ГЕРБ. „ВЕИ източниците бележат постоянен ръст на своя КПД и спад на своята цена. През следващите години тази тенденция ще се запази и цяла Европа ще се преориентира към тяхното все по-масово използване“.

Докато различните интереси спорят по темата, Българската икономика бавно поема по пътя на енергийната ефективност. „При продължаване на експлоатационния срок на 5-ти и 6-ти блок на „Козлодуй”, алтернативите вече съществуват до 2027 години. До тогава ще възникнат и други алтернативи на ядрената енергетика от този тип“, прогнозира Красен Станчев. Голяма част от тези аргументи обаче няма да бъдат чути по време на кампанията за референдума. Повърхностното говорене за „гьол“ и за „гордостта на българската енергетика“ много лесно ще задушат опитите за разумен дебат. Но духът вече е изпуснат от бутилката и разговорът за това необходима ли е на България ядрена енергетика, поносими ли са рисковете от нея и има ли вече достъпни алтернативи, бавно започва.

Bluelink.net

Прочети цялата новина

Свързани новини: