Лазарица

Йордан Радичков. Крикор Азарян. Валентин Танев. Малин Кръстев.

Народен театър.

ЛАЗАР. А туй какво ли е? А, значка!… Пустата му сврака, даже и значка довлякла отнякъде в гнездото! Ето ти на тебе нова придобивка! Човек не знае какво му носи утрешният ден и съм забелязал, че когато най изгубвам надежда, тъкмо тогава ще ме сполети някоя нова придобивка. Просто да не се надяваш, че като се разтършуваш из сврачето гнездо, може да попаднеш на значка! (Слага значката на ризата си) По-добро в момента не може и да се пожелае, седиш си тука разположен най-спокойно в крушата, а на гърдите ти блести значка!

Лазар излиза от гнездото, тръгва да се разхожда напред и назад в дървото. Той ту държи ръцете си скръстени отзад, придавайки си по тоя начин известна тежест, ту оправя значката върху ризата си. Спира се зад металната емблема с орела, сякаш застанал зад катедрата, подпира се с лакти на нея, все едно че позира, за да бъде фотографиран.

ЛАЗАР. На гърдите ти блести значка, пред тебе като щит стои законът, който те закриля, цялата цивилизация е зад гърба ти, има на какво да се опреш! Мигар ще разбере това невежество под крушата, че тебе законът те закриля заедно с дървото и ставаш ти от прост човек човек неприкосновен!

Прочети цялата новина

Свързани новини: