Ядрената агитка гнезди край корупционните гьолове

В последния разрешен ден за агитация преди ядрения референдум най-малката ми дъщеря ми даде повод да се замисля на какво бих оприличил агитката на ядреното лоби. Докато си вървяхме към детската градина и обсъждахме по обичайния за нас шеговит начин какво ни казват в момента птиците в квартала, тя роди следната необичайна дефиниция що е това гарга: „прегракнал гълъб”!

А какво ни каза ядрената агитка? На какво прилича тя?

Не, не е точно „прегракнал гълъб”, макар тази агитка да гука за „мирния атом” до прегракване. Насреща си имаме пеликани с папагалски навици да повтарят едни и същи лъжи и глупости.

Линията на разделението на агитиращите да се гласува „за” и „против” на референдума премина по разлома на материалния интерес, който защитаваха представителите на ядреното лоби. Зад моя гръб например не стои нито една стотинка, докато зад глашатаите в полза на ядреното облъчване на умовете и сърцата на хората стърчат планини от пачки.

Личния пример, който давам в това отношение, се видя в спора ми с Курумбашев в „Панорама” по БНТ на 11 януари. Докато опонирах на десетилетните митове за „мирния атом”ми се надсмиваше червен политик, мимикриращ като безпартиен, забогатял именно като политик, станал собственик на електроцентрала ( и не само), след като се прехвърли със съответното ноу хау от щаба на президента Стоянов в щаба на президента Първанов. Един вид, беше възнаграден. Същият „застъпник” на бедните ехидничеше по отношение на собствената си прогноза, че без АЕЦ „Белене” ще станем овчари- т.е. някакви презрени от милионера същества!

По ярък образ на пеликанската наглост не може да се измисли. Дори Овчаров, който поне формално не е в бизнеса като пряк участник, бледнее пред нея. Хищен пеликан от обкръжението на Овчаров, плаши овчедушните с овчарско бъдеще!

Пропагандата, наливана насила в главите на милиони българи както в СССР наливаха каша в хранопроводите на дисидентите в психиатричните клиники, е нанесла трайни пораженията в хорските глави. Те не могат да бъдат излекувани за някакви си няколко седмици, след като проядрената пропаганда вилнее у нас от десетилетия. Това се видя и в днешния последен ден на разрешената агитация.

Видя се и се чу как се е лепнало върху мисленето на някои хора най-новото клише на Станишев- като дъвка на подметка. Всички останали полуистини, лъжи и манипулации за ядрената енергетика са отдавна известни, но в хода на кампанията Станишев зададе нов риторичен въпрос „Ние по-глупави ли сме от турците”, защото те имали намерение да стоят ядрени централи.

Отговорът е очевиден: да, по глупави са онези, които се хващат на въдицата да сочиш Турция за пример в модернизиращия се свят, в който мнозинството държави от ЕС изобщо нямат ядрена енергетика и са на светлинни години пред нас ( и Турция) по своя жизнен стандарт. Само че Станишев и зяпналата го компания в тази кампания са готови да реанимират не просто трупа на съветския динозавър „Белене”, но дори и да реабилитират сатанизираната реплика на Доган от началото на прехода, според която пътят към Европа минавал през Босфора.

Шараните, зарибени с „гьола” в Белене”, клъвнаха- не само в лицето на туркомразците от тройната проядрена коалиция ( БСП-ВМРО-Атака) Каракачанов и Сидеров, но и сред дребните риби.

Чух ги тази сутрин да повтарят чутото от Станишев в пропагандата в сутрешните телевизионни блокове по следния начин: ” Ще гласувам “за” на референдума, защото в Турция строят 4 ядрени централи и още една във Вранча”. На удивлението на телевизионните водещи от измисленото “откритие”, според което щяла да се строи ядрена мощност върху земетръсното огнище Вранча, зрителят гордо поясни: “Чух го по вашата телевизия”.

Друга другарка пък се обади да обясни ,че ще гласува “за” но не по политически причини, а защото е гражданка на НРБ ( поправи се после, но грешка й очевидно беше вярна).

Тъжното е, че дребните риби са храна за тлъстото ядреното лоби, което дърпа конците на агитката си. Но това не е новина: пеликаните у нас отдава се хранят с бедността, нещастието и неинформираността на хората. Свикнали сме. Лошото на нашите пеликани е, че никога не отлитат. Гнездят целогодишно край корупционните ядрени гьолове и при нужда гукат с папагалска загриженост за социално слабите от висотата на далекопроводите, по които недосегаемо са накацали.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: