НА ДЪНОТО

Колко тихо и страшно е долу, на дъното, гдето сбират се тъжните черни съдби. Там се срещат бедняци, отдавна потънали и клошарите пълнят свойте мръсни торби. Там кашонът ти става и маса, и ложе. Там торбичка с лепило предлага ти рай. И не питаш напушен: “Къде си, о Боже!”, щото даже лепилото има си край. Там се ходи на гробища. Нощем, във мрака. Хапваш жито, бонбони. И кажеш “Амин”. Сбираш денем бутилки. И напразно очакваш милостиня от някой богат господин. Там те гонят от църквата. Пазят си храма, да не би по палтата да плъзнат бълхи. Там процежда ти поп: “Хайде, дим да те ...

Прочети цялата новина

Свързани новини: