Призвание: възраждане на един позабравен жанр

Днес си спомних колко много обичахме с приятелите ми в училище книгите игри - взимахме назаем стари от батковци и братовчеди, разменяхме си, сравнявахме постиженията си. И си спомних с книга игра в едната ръка, с химикалка в другата, с бели листи и кутия със зар близо до мен. Новият сборник "Призвание: Герой!" събуди един добре заспал звяр...

Няма да се спирам подробно на сетинга на трите разказа игри, включени вътре, защото за всеки от вас той ще е различен при всяко преминаване - заровете и възможността за ролево изиграване вършат чудеса. Давам обаче голямо 7+ на Ал Торо за това, че в "Зомбокалипсис" дава шанс на всеки да играе като себе си, дори, ако е от София, да изживее изцяло случващото се в... мола на Стамболийски. Не по-малко интересно е и превъплъщението като болярския син Ахрин в "Зарево над Кордоба" и като ефрейтор Мандрейк в "Падението на Мрак" (нямам никаква идея защо последните две са с разменени места на корицата, очвидно подредена по хронологичен ред). 

Да, тук нямаме високи литературни постижения, краткостта на отделните игри в сборника се е отразила и на описателността и сложността на задачите, но все пак възможните комбинации, дължащи се на различните критерии и оценки от дневниците на всяка игра, правят разходката между "главите" достатъчно вълнуваща. И най-хубавото - така и така се връщаш на предната глава, когато те убият, накрая авторите сякаш се смиляват и ти дават все пак да получиш положителна оценка за играта си, като преизчислиш точките си по коефициент спрямо броя умирания. Priceless. Е, това не ми попречи да се справя като "негър във филм на ужасите" (цитат от оценката в книгата) при изиграването на "Зомбокалипсис", но пък не го бях правил поне от 10-тина години.

Няма обаче да си кривя душата, че най-голямото бижу в "Призвание: Герой!" е интервюто с може би най-добрия автор на жанра у нас от апогея му в средата и края на 90-те - Майкъл Майндкрайм. Там той сега гледа на своите над 30 книги игри от позицията си на зрял мъж и... се извинява на читателите си, че не се е справил по-добре. Е, ще имаме възможност да видим нова книга игра от него по-късно тази година, така че стискам палци този път да се хареса сам на себе си. 

Стискам много сериозно палци и на ентусиастите, които възраждат книгите игри у нас, защото знам колко много хора покрай играенето се приучиха да четат истинска литература. А това е целта, нали така? Game on!

Ревю за "Призвание: Герой!" и при Книжен Жор.

Прочети цялата новина

Свързани новини: