Как (не) участвах в медийната кампания за референдума

Дойде краят на разяснителната кампания и на самото гласуване на ядрения референдум, с което идва началото на някои обобщения. Още преди да са станали известни резултатите е ясен един друг аспект от отредения по закон предрефендумен период, свързан с агитацията.

Как протече агитацията? Каква беше ролята на медиите?

Разполагащите с инструменти за общонационално мерене организации и агенции могат да кажат тяхната гледна точка, а в личния си блог ще споделя личния си опит, наблюдения и обобщения. Малко ( по значение), но от сърце!

Както и „победата” на привържениците ядрената енергетика, облъчвани от десетилетия с лъжите за чистота, ползата и прогресивността на „мирния атом”, така и медийното поведение можеше да се предскаже. Особено що се отнася до собственото ми (не)участие в кампанията като един от членовете на инициативни комитети, регистрирани по сложната законова процедура в ЦИК.

Това мое качество, наглед направо „задължително” от гледна точка на мястото ми в медийната кампания, обаче не можеше да компенсира „недостатъка” да имам изключителната чест да бъда персона нон грата в доста медии. И в този смисъл нямаше изненади!

Именно като забранен за появяване на техния екран съм определен от Би Ти Ви при опит на инициативния комитет да бъда предложен в една от дискусиите по този канал. Забранен!

Ако досега някой си е мислил, че твърденията ми за съществуването на черни списъци със забранени журналисти са някаква моя измислица, вече имам доказателство не просто на принципа „дума срещу дума”. Имам свидетели.И не става дума за някаква автоцензура в България, за каквато дипломатично говори вече в две интервюта посланик Марси Рийс( както и други посланици на западни съюзници), а за най-буквална и брутална такава в телевизията, която си изгради авторитета именно като „американската телевизия” в България и днес дефилира като „най-гледаната” в страната. Т.е. в тази водеща по аудитория телевизия има напълно регламентирана забрана за появяване на неудобни журналисти.

По същия начин стои и въпросът в проправителствената ТВ 7, в която съм вербално забранен от началника Бареков от декември 2011 г. след моя сатирична забележка в собствения ми блог по повод награждаването на банкера Цветан Василев за „икономист на годината”. Бях написал непоносимата за тях истина, че шефът на МВР Цветан Цветанов се изяви като конферансие на тази церемония и за целта беше наредено безцеремонно на БНТ да смени излъчването на „Лека нощ деца” с пряко излъчване на събитието, което величае върха на пирамидалната структура на медийната власт на ГЕРБ, финансирана от банката на Василев, в която пък държавата държи авоарите на някои от най-големите държавни предприятия.

В ТВ Европа, след като се превърна в рупор на синеещите гербери от СДС, критикувани от мен като маша на ГЕРБ,също съм „нежелан”.

От частните канали с национално разпространение остана като възможност за моята комитетска дейност само Нова телевизия- единствената от тази компания на „честни частници”, която ме „пуска”. По тази причина се съгласих да участвам във вечерния й блок след приключването на референдума на 27-ми януари. Обаче…

Обаче, се оказа, че водещият на предаването е не друг, а Карбовски. С неговото домакинство, което не бих приел в авторското му предаване, реших да направя компромис за себе си, след като вече веднъж ме беше канил и беше принуден след това да ми откаже микрофон под натиска на шефовете си от Дарик радио в едно предаване от 15 октомври 2006 г. Но се оказа, че съм сгрешил с компромиса. Отново бях „прелъстен” и „изоставен”- в последния момент, при това.

След като бях принуден сам да питам какво става с потвърждението на поканата за моето участие в коментарното студио на Нова тв, часове преди предаването получих телефонно обяснение, че не могли да ми намерят опонент ( което освен всичко означава, че ядреното лоби им нарежда кого имат право да канят под заплаха от бойкот на ядрената агитка). Щели да ме канят другата седмица ( където не бих отишъл и без това). Явно и през ум не им минава, че това няма как да стане, както и че са ми провалили лични планове, включително и очакванията на самия инициативен комитет, който е разчитал на моето участие (защото поне на теория има и алтернативи , превърнати по този начин в пропуснати ползи).

Да, държавните медии, които са задължени по закон, приеха участието ми. Така ми беше позволено да се изкажа от микрофоните на „Хоризонт” по БНТ и в „Панорама” по БНТ.

А, да не забравя и участието ми в пресконференции. „Ефектът” беше забележителен за моята, скарана с критикуваните от мен медии, персона! Проследих внимателно и се натъкнах на систематично „спестяване” на споделеното от мен с репортери, както и на снимки, в които някой е внимавал, да не попадна в кадър. Направо като в Би Ти Ви, където въртяха дълго видео от една такава пресконференция с общи планове в публиката ( на фона на интервю в студиото с Иван Костов), но бяха изключили при монтажа от тях моята физиономия.

Вероятно си мислят, че ме наказват, като не ме показват! Но мога само да се радвам на подобно внимание- че внимават толкова в картинката, в която не бива да попадам! Нима не е комплимент, че съм толкова „опасен” или, че не можели да ми намерят опонент?

Както се казва в края на подобен отчет: благодаря за (не)доверието, което е израз на особените грижи на цензурата за моето обособяване като неин противник. Обещавам да продължа в същия дух, за да заслужа нови и нови подобни косвени похвали! В края на краищата лично премиерът Борисов ме посочи на заседание на Министерския съвет през миналия юни като свой най-личен враг сред журналистите и както му е редът у нас, указанието се спазва. За мое удовлетворение. Противното би ми било противно.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: