Вчера, за пръв път в демократичната история на страната, се проведе референдум и аз участвах в него.


Не знам как е по другите държави, но в България референдумите досега са служили като купата в която управляващите като Пилат Понтийски си измиват ръцете, от престъпленията, които смятат да извършат, вече от името на народа.

През 1922г правителството използва референдума, за да се разправи с политическите си противници. През 1946г., погазвайки всички норми на добрия тон и честните избори тогавашните управляващи ликвидират не само монархическото устройство на държавата, но  пътем и всякакви демократични права и свободи. През 1971г. с гласовете на референдума е утвърдена тодорживковска конституция, която трябва да резервира на БКП място във вечността и която, поради недъгавостта си, беше първото нещо, което трябваше си отиде веднага след 1989г.

В днешно време, част от политическата класа реши да се скрие зад народа, опитвайки се да му прехвърли политическата отговорност за АЕЦ „Белене“ и ядрената енергетика.

Разбирам хората, които отказаха да участват в този цирк, организиран за тях от Станишев и националистическите организации. Никой не желае да гледа насила цирк, особено такъв за който хем си плаща, хем насила са го пратили на манежа да прави смешки.

БСП е в почти пълна изолация и можа да привлече съвсем малко хора извън участвалите в подписката за АЕЦ „Белене“. Което за тях е добра новина, защото имат имената и ЕГН–тата на всичките си избиратели и могат с голяма вероятност да преброят откъде и колко депутата ще вкарат в НС.

Ромите не гласуваха. Искате да разберете какъв процент от ромите реално са интегрирани в българското общество? Пребройте бюлетините в ромските секции и сметнете процента от общия брой гласоподаватели там.

Ромите доказват, че референдумът няма нищо общо със залъгалките, размахвани от червената агитка – уж че гласуваме за евтин ток и за работни места, т.е. теми, които би трябвало живо да вълнуват ромското малцинство.

Подобна е ситуацията с избирателите на ДПС. Подобна, но не същата. Сега всеки може да преброи липсващите гласове по секции и да разбере колко гласа могат да бъдат насочвани от партията по време на избори, а колко са тези, които дръзват сами да вземат решение. И евентуалните коалиционни клиенти отсега да си направят сметката.

Само 20% са хората в България, които смятат за свой дълг да участват в политическия живот без да са подтиквани от масирани рекламни кампании. Малцинство, но хич не малко, което е едно от сравнително оптимистичните открития.

ГЕРБ за пореден път мина с булдозера през правилата и вече дотолкова омръзнаха на всички с глупостите си, че на никой не му прави впечатление. На 6–ти януари предиобяд, само за час, управляващата партия у нас като един си смени мнението как да гласува на референдума.

Тоест, ако сте забравили, линията на партията може да се колебае, но е винаги права.

В демократична държава тези неща биха предизвикали политическа експлозия, защото за всяко рязко движение ръководството отговаря, дори с кариерите си.

У нас, този напън предизвика само „пльок“, лека концентрична вълничка по повърхността на блатото и съответната миризма.

Самият премиер Борисов се напъна за още едно „пльок“, като преди да си каже мнението за референдума поразсъждава за победата на Джкович и за мача на „Челси“. Идеята му беше да покаже пълно пренебрежение към Станишев и БСП, но някак си естествено му се получи да покаже въобще пренебрежение към избирателя и дневния ред на обществото.
Противниците на „Белене“ показаха, че не могат да се обединяват за единни действия дори когато врагът е очевиден, а опасността – огромна. Голяма енергия се загуби в изясняване на позиции кой е против „Белене“, но за ядрена енергетика, кой въобще не я кльопа тая работа с мирния атом и кой смята ставащото за цирк, в който не желае да участва.

Въпреки успешното разпръсване на противниците на „Белене“ в три големи групи (бойкоТиращи, против „Белене“, но за ядрена енергетика и против ядрената енергетика изобщо), победата на победителите е толкова смешна (като изхвърляне на пясък), че не си заслужава парите за фойерверките. Дванайсет процента от гласоподавателите мислят да строят нов АЕЦ в България.

Ама сериозно ли?


„Показен магазин“ знаете ли какво беше? Това е хем магазин, хем изложба, демонстрираща постиженията на народното стопанство (които не стигат за всички магазини, а само за показните.)

В крайна сметка какво извлякохме като уроци –

• Референдумите не са толкова страшни, но законът има нужда от спешна поправка;
• Пряката демокрация е възможна, но засега като че ли не може да и се намери приложение;
• Слабото място е в информационната кампания, която трябва да направи избора информиран;
• Медийните регулации продължават да са комични – инициативните комитети не могат да се наричат според позицията на която са, нито пък имат право да си изберат име каквото им харесва, нито пък трябва да се знае коя партия ги създава.; 
• Част от избирателите са привикнали само на платена любов и не е ясно колко време и усилия ще ни трябват за да се отучат;

В крайна сметка всички загубиха, затова беше игра с отрицателна сума.

Но може би научиха някой урок.

Сетих се за това клипче от любимите ми македонци К-15