Напред, науката е Бойко, което над (д)ушите грей

Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, който оглавяваше инициативния комитет на БСП в подкрепа на АЕЦ “Белене” в отминалия референдум, ще бъде новият министър на науката и образованието в кабинета на Бойко Борисов. Той ще заеме поста, овакантен от Сергей Игнатов, който бе принуден да подаде оставка заради скандала във фонд “Научни изследвания“. Това стана ясно на заседанието на Министерския съвет в сряда. Заместничката на Игнатов Милена Дамянова, която беше спрягана за поста, остава заместник-министър.

Премиерът Бойко Борисов оповести номинацията така: “Тъй като остават няколко месеца до изборите, в парламента имаме един закон за средното образование, аз мисля, че Милена ще се справи добре да го изкара там, в течение. Ще предложа на парламента , след като го съгласувахме и с изпълнителната комисия на партията, акад. Воденичаров, който е сега председател на БАН, да заеме този пост. Той ще си вземе неплатен отпуск, защото е безспорен учен, неслучайно беше избран и за председател на БАН“.(Медиапул)

Изборът на Борисов, разбира се, не е случаен, макар да е много интересен на фона на факта, че идва след уж много острата битка с БСП по темата за АЕЦ „Белене” в рамките на референдума. Не е случайно също, че ГЕРБ бяха в тандем с БСП при регистрирането си за разяснителната кампания, призовавайки да се гласува с „да” и в този смисъл не е имало проблем да припознаят за приятелски комитета на БСП, оглавяван от академик Воденичаров.

И никак не е случайно, че регистрирайки тази „странност”, написах в ivo.bg на 11 януари следното:

БАН , начело с шефа си, оглави битката на БСП срещу Борисов ( с негово съгласие)
Иво Инджев ⋅ януари 11, 2013
Управлението на ГЕРБ е пред своя залез, но май още не им е просветнало, че практическият отказ да изпълнят предизборното си обещание за възмездие и справедливост по отношение на грабежите от времето на тройната коалиция само доказа до каква степен Бойко Борисов и компанията му са част от неизменния пейзаж на посткомунизма, в който безнаказаните истински господари на България не само не са си „отивали”, но и вече откровено му се подиграват на безсилието.
А никой пеликан не се е награбил повече в близкото минало от накацалите край гьола в Белене!
Че пеликаните у нас са хищни птици, паразатиращи върху шараните, това е ясно. Но Борисов трябва да отговори на въпроса защо не посмя да ги пипне с пръст, а само периодично беззъбо им се зъби като за снимка пред строя в един парад, командван от могъщото енергийно ( и в частност- ядрено) лоби.
Ако не вярвате, че този абсурд е демонстративен, а не е някаква моя фикция, ето ви две доказателства за това как Борисов си затваря очите.
Нима той не знае, че начело на комитета на БСП стои самият шеф на БАН академик Стефан Воденичаров? Този комитет се казва именно така: „Комитет на Стефан Воденичаров” и в названието му „скромно” е пропуснато уведомлението за населението, че става дума за същия, за новия шеф на БАН от 3 декември насам, който, за разлика от каквито и да било други назначения на ключови постове от ерата „Бойко”, не просто няма нищо общо с ГЕРБ, а направо си е водач на лагера, който не крие своята враждебност към него по социалистическа линия.
Но Борисов не само се „прави на ударен” с кого си има работа, но и удари още едно рамо на комитета на БСП, приемайки демонстративно пред телевизионните камери академика . На заседание на Министерския съвет на 9 януари Борисов приветства Воденичаров на своя територия (територията на телевизионната пропагандна), обявявайки на всеослушание, че възлага на БАН да го посъветва как да си гради добросъседството с Македония. На любезността на Борисов водачът на уж вражеския комитет на БСП, агитиращ със „за” в кампанията за референдума, му отвърна със следните думи:
„Българската наука през последните 20 години не е получавала такава подкрепа, каквато получава днес”. “Повярвайте, че българските учени в скоро време ще ви зарадват с добри резултати”
И добрите резултати наистина не закъсняха. Днес на сайта на Булатом, който е мощният задкулисен генератор на лобирането за АЕЦ „Белене”, се появи следното съобщение за пропагандно „мероприятие”, за което БАН предоставя вече не само председателя си, но и най-представителното си помещение. Шеф на заверата е кой? Ами пак академикът, който е благодарен за грижите на това управление, но участва в опитите на БСП да го бламира чрез референдума .
„ Български Атомен Форум
съвместно с община Белене и Българската академия на науките
имат удоволствието да Ви поканят на еднодневна конференция
„ЗА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГЕТИКА –
СИГУРНИ ДОСТАВКИ, РАБОТНИ МЕСТА И ПРОГНОЗИРУЕМИ ЦЕНИ ”
09:00 часа на 15.01.2013 г.
ГОЛЕМИЯ САЛОН НА БАН,
УЛ. “15 НОЕМВРИ”№1, ПЛ. НАРОДНО СЪБРАНИЕ”

—————————————————————————————-
След тази статия комитетът “Не на лъжата за Белене” протестира писмено пред ЦИК и Стефан Воденичаров е напуснал комитета съвсем по комитски, потайно. Самият проядрен комитет си запази въпреки това названието „Стефан Воденичаров” независимо от основанията да се иска неговото преименуване. Само че управниците солидарно са крили фактите. Дори моя милост, който разгласи абсурдния конфликт на интереси, научи за това мълчаливо отстъпление едва в навечерието на референдума, на 25 януари. Явно е било важно да не се шуми много около този случай.
Спойката обаче между ГЕРБ и лидера на агитката в полза на руския проект „Белене” явно е толкова здрава, че вместо порицание, академикът е заслужил поощрение. И сигурно ще си го получи- щом това е волята на „бореца” срещу Кремъл Борисов, който се изказа преди два дни на форум в София пред чужди бизнесмени и дипломати за опасността България да завие към „батко, братко и Кремъл”, ако ГЕРБ не спечели изборите.
Лицемеренето на тази власт се сдобива с нови и нови параметри: културният министър Рашидов мери значимостта на книгите в сантиметри, а парламентарният шеф на партията Красимир Велчев измери килограм интелект като равен на грам лоялност (към вожда, както се подразбира в тази вождистка групировка.

Защо Борисов да прави изключение? Има по тази логика основание да направи образователен министър шефа на агитката, която цял месец се бореше да докаже колко на грешен път е Борисов колко добър е руският ядрен проект, загърбен временно от ГЕРБ ( но не и от видни дейци на партията във властта, като Цецка Цачева, например, която , за разлика от кривнали, уволнявани поради което министри и други висши администратори, не получава дори упрек от своя партиен водач).

После да не се чудим, че Румен Петков се гаври с ГЕРБ по повод уволнения министър Игнатов, жалейки театрално, че от поста е махнат стар другар на неговата партия, членувал в организацията на антифашистите заедно с червените си другари. Сега ще има основание да се подиграе в същия дух и за академик Воденичаров. Но от такива закачки, очевидно, Борисов не се засяга, защото никак не е придирчив. Принципът при него е кадрите да целуват ръка на дон Борисоне и тогава получават неговата благосклонност и покровителство под формата на постове и други благини.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: