Законът за образованието и зам.министър Дамянова

 

През последните месеци съм инвестирала достатъчно от своето време и внимание върху дебатите по повод закона за образованието. Също и към изказванията, публичните изяви и интервютата на правителствения флагман по темата – заместник министъра на образованието г-жа Милена Дамянова. /най-скорошни предавания по темата вижте тук и тук/. Обсъждали сме го в групата "Новите деца и образованието", чийто създател и модератор съм, събирала съм лични мнения на родители и учители, чела съм и съм гледала много, обмисляла съм и съм съпоставяла с личния си опит. Затова се чувствам в правото си да кажа, че съм дълбоко несъгласна със задължителния елемент от закона. Не с целия закон, а с частта за задължителното влизане в системата на 4 години, задължителното училищно и градинско, т.е. държавно образование и попадането извън закона на всички не-училищни форми на обучение. Не съм съгласна в 21-ви век всички да се подкарват към кошарата (дори и кошарата да беше прекрасна, а тя далеч не е) без право на никакъв личен избор. Това не е цивилизовано и съвременно.

Но това, което най не разбирам тук е, откъде човек без личен опит с децата (според публичната информация), като г-жа Дамянова, намира сили и смелост да звучи толкова убедено, категорично, не рядко и арогантно.

Например, аз имам две момиченца и често казвам, че не знам как се гледат момченца. Не разбирам от физиологията им, психиката им е друга, трудно ми е да им избирам подходящи подаръци и т.н. Та, все едно аз да се изправя пред една майка на момченце и да започна да й говоря какво е най-добре за нейното момче. Като аз съм на овластена позиция и ако тя не е съгласна с мен, просто я глобявам и това е. Това прави Милена Дамянова с този закон. Това не е диалог. Това е налагане на политическата воля над волята на народа без право на разискване, без приемане на логични разсъждения и лични предпочитания. Защото въпреки всички диалози, диспути и дебати, никое от предложенията на родители, неправителствени фондации и сдружения не е взето под внимание в гласувания вече два пъти закон.

Накрая на всеки мислещ човек му става ясно, че законът, с всичките му рестрикции, се налага чрез политически натиск, по някаква по-висша препоръка, която не може да се избегне. И заместник министър Дамянова е само един инструмент за налагането му, човекът „хвърлен” на гневните и аргументирани родители. Но фактът, че няма свои собствени деца, заедно с логичната й незапознатост с тези, родени след 2000-ната година, не помага на мисията й. Никак не помага. Олекотява я, прави я да изглежда още по-безпомощна и смешна. Единственото, с което донякъде я оправдавам, е, че тя не разбира. Лесно е да си убеден, когато не разбираш. Не е правилно, не е интелигентно, но е лесно.

 

Уважавай съществуващото или очаквай съпротива

Съвсем не искам да звуча грубо или дискриминационно. Също както не искам да се постъпва грубо и дискриминационно с мен, семейството и децата ми.

Дано всички ние - политици и граждани - намерим сили, достойноство и мъдрост да приемаме такива закони, които се градят на искрена загриженост и любов към децата ни и към добруването и хармонията на семействата им. Не на икономически показатели, на вътрешна междуетническа политика и други такива фактори. А на искрена загриженост и любов към всички прекрасни български деца. Защото те го заслужават!

Прочети цялата новина

Свързани новини: