Как въздушен удар може да помогне на политиците в Дамаск, Техеран и Бейрут

След като преди години Израел удари цели в Сирия, без никакъв свян, днес преживяваме дежавю. Въздушният удар на Израел над сирийски цели на 29-ти срещу 30 януари трябва със сигурност да изглежда важен за израелските лидери, за да извършат нещо в подобен кризисен момент в Близкия изток, като реакции вече започнаха да изпълват медийното пространство, както се раздвижи и районът. Основните съюзници на Сирия – Иран, Русия и ливанската партия Хизбулла вече се втурнаха са осъдят атаката. И докато можем да твърдим още, че от реторика до действия има разлика, става ясно, че ударът ще поднови общата кауза със сирийския президент Башар ал Асад.

След две изтощителни години на борба между сирийските бунтовници и правителството на Асад, западните анализатори отчаяно търсят пукнатини в мрежата от съюзи на Асад, които са малки, но стабилни достатъчно, за да му помагат с доставки на оръжие и политическа подкрепа. Сценарий, в който Москва, Техеран или дори Хизбулла могат да отстъпят от Асад един ден е недвусмислен: ожесточената кампания в Сирия го прави все по-непопулярен и опасен. Освен това, докато сраженията носят чувството, че победата е по-малко вероятна, разходите и ползите започват да идват в тежест. Никоя държава не може да пренебрегва този факт прекалено дълго време.

Не независимо от състоянието на съюзите на Асад, те могат да намерят един непредвиден тласък – израелският въздушен удар на Израел. Тази атака има две характеристики  които могат да помогнат на правителството в Дамаск: направена е от Израел и е достатъчно неясна. Има две версии за станалото:

• Израел напада с изтребители (един или два, не е ясно) военен конвой, който е пресякъл границата между Сирия и Ливан при долината Бекаа. Конвоят пренася оръжие от Дамаск за Хизбулла и Тел Авив, обзет от притеснения, навлиза в ливанското въздушно пространство и атакува конвоят.
• Израел, обзет от притеснения за съдбата на сирийското химическо оръжие, изпраща изтребител, който навлиза в ливанското въздушно пространство, а след това почти стига до сирийската столица Дамаск, за да удари научно-изследователски център на 7,5 км. от Генщаба на сирийската армия. Загиват двама души, пет са ранени – армията издава извънредно съобщение за атаката, правителствените медии го разпространяват.

Това са двете основни версии за въздушния удар. Всичко би било много по-ясно, ако не се намеси и трета версия:

• На 30-ти януари, няколко часа след въздушния удар над военния конвой в Ливан, сирийски бунтовници нападат научно-изследователския армейски център от базите си, разположени в покрайнините на Дамаск, откъдето традиционно обстрелват Президентския палат. Загиват двама войници, но медиите оповестяват, че израелската атака е била върху този център, за да не признаят колко близо и колко дръзки са бунтовниците от Свободната сирийска армия. Самите бунтовници заявиха, че са извършили нападението.

Така, объркването става още по-голямо. Следват реакции, сред които една особено интересна – тази на вице-премиерът на Израел, според който всеки сигнал, че Асад губи (включително победа за бунтовниците) контрол над химическото оръжие, ще доведе до израелска интервенция. Репортери от цял свят съобщават на 31 януари, че съюзниците на Асад са заклеймили израелският удар. И, ако се замислим, този удар идва много навреме.

Въпреки, че е още рано да се каже, атаката позволява на правителството в Дамаск и съюзниците му, да подчертаят мисията си на самозащита и съпротива срещу Израел. Каквато и да е целта, Израел нарушава въздушното пространство на суверенна страна. Иран и Хизбулла могат да използват това, за да оправдаят и засилят подкрепата си за Асад, с което да атакуват бунтовническите селища. От своя страна това би било изгодно за Израел – Тел Авив не се доверява на бунтовниците, още по-малко, че ще могат да опазят химическото оръжие. По-добре познат стар враг.

Гражданската война е все още много кървава, скъпа, и то предимно за сирийските бунтовници, а не за самолетите на израелските военновъздушни сили. Все пак, в идеологически план, тези неща нямат значение за Близкия изток. Въпреки, че властта на Асад и Хизбулла да се намират все още в тясно сътрудничество, пред Хизбулла стои един въпрос – все пак да се отговори на очакванията на шиитите в Южен Ливан. Но може би за Насрала става все по-тежко с кампанията му в Сирия в помощ на Асад. По този начин ценни бойни сили заминават на север, вместо на юг към границата с Израел. Всяко нещо, което може да помогне на лидера на Хизбулла да свърже анти-израелската реторика с кампанията в Сирия, ще е в голяма полза.

Логиката за Техеран вероятно е подобна, особено като се има предвид, че Израел има планове да удря цели в Иран. Но е рано все още да се обсъжда това.

По-интересно е как израелски удар би могъл да повлияе на отношенията на Москва с Асад. Руските държавници гневно осъдиха атаката, но Израел, разбира се, не дава пет пари какво казва Русия в Близкия изток. И все пак, защо не е имало прихващане на израелския изтребител от ПВО на сирийската армия? Били са преместени? Имало ли е ракети? Изобщо как може да има удар толкова близо до Дамаск без каквато и да е реакция? Най-малко, сред оръжията, които Русия дава на Сирия са ракети 9К37 Бук, чиято цел са именно ниско летящи въздушни обекти.

Една от любопитните подробности е именно разликата във времето между израелският въздушен удар и официалните реакции от Хизбулла, Иран и Русия. Междувременно, всички страни първоначално мълчаха за удара, което накара някои анализатори да подозират, че има някаква договорка за тишина. Може би Асад и съюзниците му имат основание да виждат полза в този удар. Нищо не обединява съюзници по-добре от общия враг.

Разбира се, това са само предположения и хипотези. Но пък събитията дават достатъчно поводи за размисъл. Междувременно вече има военно раздвижване в Йордания, Турция, Сирия и Ливан.

Прочети цялата новина

Свързани новини: