Лулата на примирението

Тъпо е да протестираш срещу граждански протест, дори и да не си съгласен с неговата теза. Няма да споря задочно с протестиращите в полза на цигарения дим, от който в много голяма степен се отървахме почти чудодейно в нашата държавица, в която хубавите неща се случват обикновено десетилетия след като са се случили другаде.

Макар да съм просто един блогър и няма как да бъда сравнен с властниците, все пак не ми се иска да заприличам на вътрешния министър Цветанов и на парламентарното началство Цецка Цачева, които „случайно” се оказаха на протест срещу протестиращи еколози в Банско. Ама толкова случайно, че най-случайно към тяхната позиция се присъедини няколко дни по-късно и премиерът Борисов.

Но кашата с протестите е толкова шарена в менюто на мъждукащото ни гражданско общество, че като я преглъщаме остава впечатлението за доста объркан вкус. Нагарча не на последно място поради вкуса на медиите да пресоляват една манджа,но упорито да проявяват злоядост към друга. Дали е случайно?

Освен, че медийното внимание е грабнато от „веселите самоубийци” ( както си позволявам да наричам в амплоато им на упоритите гълтачи на тютюнев отрова, борещи се да бъдат улеснени за тази евтаназия на публични места), има и друг повод да регистрирам странния вкус на публичността към класифицирането на значимостта на гражданските изяви.

Днес пред паметника на радостта от съветската окупация в центъра на София се събраха около десетина пъти по-малко „ентусиасти”, готови да обозначат с присъствието си паметта на избитите от т.н. народен съд българи, отколкото се събраха за каузата на свободното пушене. Толкова за тягата към свободата…

Но това е едната страна на въпроса. Оказа се, че някой анонимно е оцветил части от фигурите на орелефа на паметника и това се превърна веднага в новина. Докато митингът на хората, протестиращите за пореден път с лицата и имената си за демонтиране на самия паметник на несвоботата ,очевидно се натъкна на поредния медиен отпор.

Оказва се, че тук анонимното се „цени”, „харчи” се повече, отколкото понесената лична отговорност за една и съща кауза.

Оставям психолози, психиатри и външни наблюдатели да се оправят с тази каша. Защото вътрешните наблюдатели наблюдават сеира и са готови да изпушат каквато и лула на мира да им предложат, само не и с идеята да се освободим с гордо вдигнати глави в открит сблъсък с мита за освобождението ни чрез съветска окупация.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: