Буда в медийния будоар

Няколко сайта препечатаха в неделния 3 февруари информацията на недосегаемия за ръката на българската власт сайт Биволъ, базиран в Париж, който разпространи факсимилие от полицейско досие на Бойко Борисов, вербуван с агентурното име „Буда” като информатор по времето на правителството на Жан Виденов. По този повод бившият вътрешен министър Румен Петков разшири периметъра на новината, твърдейки пред агенция ПИК, че Цветан Цветанов, дясната ръка на Борисов, е бил агент на ДС от 7-мо управление, което е следяло западни дипломати.

При тази информираност на червения връх, сега става ли ясно на какво се дължи театралното „противопоставяне”, преминаващо в дружески закачки, между дългогодишния повелител на службите Георги Първанов и Бойко Борисов, вкаран в тях по негово време?

А за ръмженето на Борисов, което се оказа мъркане спрямо „бившите” управници- проясни ли се?

Всеки елементарно грамотен ползвател на интернет може да прочете подробностите. Те вече не могат да бъдат потушени, а „само” приглушени.

Няма да бързам да коментирам същността на изнесената информация, която или ще бъде оспорена, или премълчана. Но и няма как да бъде погребана отново.

Дават ли си сметка за това българските медии, които иначе много се обиждат, когато им кажеш, че са смачкани, стреснати, трогнати и очаровани от систематичния натиск върху тях от години наред? Те и без това нямат статут на будители в очите на българските потребители, но пред предизвикателството „Буда” направо рискуват да проспят окончателно шанса си да се реабилитират за дълбокия сън на българската журналистика, чието хъркане прогони от т.н. традиционни медийни трибуни търсачите на алтернатива в единственото истински свободно информационно пространство за българите: в мрежата.

Въпрос на подробности е как точно ще се надсмее над изплувалия скелет от гардероба му самият Борисов.

Дали по случайност или не, това се случва точно след интервюто на премиера от 1 февруари пред БНТ, в което той внуши, че се разграничава от медийната империя, поверена на депутата Делян Пеевски и се опита да убеди зрителите, че ГЕРБ си няма телевизия, партиен вестник и изобщо е несправедливо подозирана в осъществяване на контрол над медиите. След което медиите, вече втори ден, мълчат за това сензационно по своята форма ( но неясно по съдържанието си като действителна цел) разграничаване от воденичния камък Пеевски и прехвърлянето му само в градината на ДПС, макар да е знайно, че всъщност тази империя, създадена при тройната коалиция и преминала на въоръжение във все по-големи мащаби под командването на този кабинет, обслужва всеотдайно пропагандните насъщни нужди на Борисов.

Ако нападението на Борисов срещу Пеевски и компания беше истинско, а не заблуждаваща маневра ( договорена с „потърпевшия”) въпросните медии трябваше вече да са креснали от несправедливо причинената им болка. Но острието на империята в ефира, ТВ 7, при всички си неделни публицистични предавания, разполагащи с часове за коментари, не отдели нито минутка за подобна обидчивост. Същата поносимост спрямо премиерския побой, готов съм да се обзаложа, ще демонстрират издайнически по отношение на маневрата и понеделнишките вестниците на императора Пеевски.

Вероятно онези, които се престрашат да гасят медийно този пожар, ако им бъде позволено или наредено, ще направят дълбокомисленото заключение, че се води предизборна война. И ще са прави- води се, но не от тази неделя, а от години. Основната атака е насочена срещу свободното слово именно с цел то да бъде вкарано в матрицата на удобното мълчание или шикалкаване, когато възникне пожар.

Сега ще си проличи отново доколко си е струвало инвестирането в този приоритет на властта, която си прави погрешната сметка на диктаторите и автократите, че могат през 21-ви век да постъпят като своите предшественици от миналото хилядолетие и да запушат всяка нерегламентирана информационна дупка чрез заплахи, подкупи и репресии срещу волнодумците.

Ще бъде много интересно да видим също как ще реагира лявата политика и нейната пропаганда на факта, че червеният партиен елит със сигурност е знаел за досието на Борисов и че той е бил вкаран в тази кошара именно по времето на героизирания в средите на БСП бивш вътрешен министър Николай Добрев. Как ще обяснят сега на своята публика, ако изобщо новината стигне до широките маси от червени избиратели, които не са на информационната хранилка на интернет, общия си генезис с Борисов в онази бурна и преломна 1996-та за капитулиралата след това БСП ?

За ГЕРБ е „лесно”: каквото каже Борисов, ще го повтарят. Ако ли пък премълчи, ще мълчат. На за всички останали ще си проличи кой кой е в днешната политика. Оставка, разбира се, никой не очаква. Хищникът трева не пасе.

Прехвърлянето на обвиненията за дърпането на медийните конци, тон за което даде самият Борисов, приключи. Читателите, зрителите и слушателите получиха лакмус за автентичност. Мога само да добавя: днес е истинско щастие да НЕ работиш за медийните роботърговци, които смятат, че ако не просто с пари, то с много пари могат да си купят медиен комфорт. Защото свободата е безценна, а мълчанието срещу определено заплащане е непоносима цена за това унижение- поне за хора с минимум самоуважение.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: