Да буда или да не буда

„Да буда или да не буда”, това е въпросът, на който трябваше да отговорят мнозинството български медии във връзка със скандала около изплувалото досие на Бойко Борисов с агентурно име „Буда”. А ги обхвана хамлетовско колебание не за друго, а защото нямаше указание от самия Борисов.

Сега вече, когато МВР се оказа по-експедитивна медия от „колебаещите” се, позиция има. Ако можете да я разберете, ето ви характерен цитат от нея. Иначе тя на практика потвърждава, че не става дума за фалшификат, а за „липса на среда” ( т.е. за преминаване на Борисов от неговата си оперативно интересна среда в средите на МВР):

„При извършения преглед по делото е установено, че документите съдържат предложение за кандидат за вербовка като информатор и предложение за изключване на информатор поради „липса на среда“. Сред тях няма документи, които да сочат съгласие за вербовка от страна на лицето, не фигурират и подписи. Липсват и документи, показващи, че съответното лице е извършвало подобна дейност и е предоставяло информация”.

Както виждате , става дума едновременно (само) за предложение за вербовка, но и след това за „изключване на информатор”. Как може да се изключи някой, който (уж) не е приет за такъв според внушението на МВР и твърдението на самия Борисов? Това е мистификация, достойна за бързата работа, която е срам за майстора ( на въпросния абсурден текст, съчинен от подчинените на вътрешния министър Цветанов).

Ситуацията с отзвука от скандала ми е до болка познат. Повтаря се на практика случаят от октомври 2006 г., когато след моя въпрос в студиото на Би Ти Ви дали президентът Първанов се е обогатил неправомерно от свой спонсор, ми беше отговорено със също толкова светкавична и още по-арогантна декларация от името на държавния глава, която ме препращаше към официално декларираните от него иметни данни. Сякаш в тях можеше да се съдържа информация за подкуп. Съответно българските медии послушно приеха за „доказателство” тази „честна дума” на Първанов и затвориха страницата, която не посмяха да отворят.

По подобен начин верните на властта или просто изплашените от репресии медии изчакаха сега най-напред засегнатият Борисов да се произнесе по случая. Сега вече могат да го цитират с отрицанието на нещо, за което не са съобщили- едно към едно както Би Ти Ви „спести” на своите зрители в новините си решението на етичната комисия, преценила, че моя милост не е нарушавал етичните стандарти, но скалъпи след това специално предаване да опровергава и заклеймява същото решение ( и моя милост, разбира се)- с водещ Бареков. Той дни наред беше правил предавания в сутрешния блок на Би Ти Ви за досие на президента Петър Стоянов по твърдения на анонимен източник, но изведнъж се солидаризира с началството си в телевизията, че анонимността на информацията , на базата на която съм задал въпроса си за Първанов, била укорима етично.

И още нещо за аналогията с личния ми опит: когато бях подгонен като журналист и прогонен от силните на деня от работа, глутницата преследвачи не само злорадстваше, но и сипваше сол в раната. „Стандарт” „дописа” досието ми с лъжата, че съм бил получавал заплата от ДС. Валерия Велева изрази откровено задоволство, че няма да съм на екрана на Би Ти Ви ( за Бареков в самата Би Ти Ви да не говорим).

И до днес, когато някой не може да ми опонира с друго, ми лепи етикета „доносник”, какъвто не само не съм бил, но дори бях нещо като „оправдан” в този смисъл от вътрешния министър Румен Петков, който ми се извини публично, че съм бил вкаран в списък с имена доносници. Докато за Борисов сега милите ми колеги адски внимават с изразните средства в картинката: не бил доносничил за другарчетата си от подземния свят, а само „информирал”. С което, досущ като разобличените агенти на ДС, направо се гордеел.

Не знам дали е Буда, но е свещена крава по д(в)ойните стандарти на българската публичност!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: