Хлебчетата на горските елфи

Идва реч за онова проникновение на ума, желанията и чувствата, което винаги зарежда автора, изпълва го с емоция и страст, и не дава мир на духа, докато идеята не засвири наяве като сънувана мелодия. Държи го буден, понякога под напрежение, но с мисълта, че скоро ще завърши своето произведение продиктувано от музата. Тя прониква във всяко едно кътче от съзнанието му и прозорливо му подсказва пътя, по който трябва да тръгне, за да стигне до щастливия миг, в който ще види своето отражение върху своето произведение. Музата ( вдъхновението) е мигновенна мисъл, идея устремена от опита, свободата и неразкритите желания на автора. И води до още мисли, в които танцуват неговите фантазии.

За да стигна дотук имах налице предизвикателство. Някой друг ми подхвърли идеята, в която да се вживея и която да реализирам. Получавам я (идеята) от Блага от един невинен коментар и така стигам до мисълта за бързи, ароматни хлебчета, които наричам на горските елфи. Защо пък точно на тях? Във всяка една рецепта присъства магията на готвещия. Първо зазвучава като аромат, вкус и структура във въображението, а сетне е готова да подскаже името. Землисти и с ароматни билки, пухкави, докато са топли и хрупкави, когато са студени – идеята на тези хлебчета е не само да звучат приказно, но и вкусът им да засвири като сънуваната (жадувана) мелодия върху сетивата.

Или просто защото понякога имам нужда да се вживея повече. По някакъв начин да бъда част от приказката. Начин, най-често изразен чрез вкуса и външния вид на храната. И за да е по-истинско прилагам приказна рецепта.

Хлебчетата на горските елфи

За тази рецепта взаимствах техники от книгата Backen! Rezepte zum Glänzen und Genießen.

Хлебчетата се приготвят с бакпулвер, поради което са бърза рецепта за вид хляб. Споменавам вид, тъй като не са точно хляб, а нещо между него и солени бисквити. Докато са топли са пръхкави, когато изстинат се ронят като бисквити, но и в двата варианта са вкусни. Прекрасни са за сутрешна или следобедна закуска, за пикник, за почерпка на елф или като парти хапки (приготвени в по-малък размер).

Посочените дози са за 10 хлебчета.

Продукти:

• 200 г пълнозърнесто пшенично брашно
• 50 г фини овесени ядки
• 2 супени лъжици смляно ленено семе
• 2 супени лъжици сурово слънчогледово семе
• 2 супени лъжици сурово тиквено семе
• 1 1/2 чаена лъжица бакпулвер
• 3/4  чаена лъжица сол
• 1 стрък прясна мащерка, нарязана на ситно
• 200 г безсолна извара
• 40 г меко масло
• 2 супени лъжици зехтин
• 2 жълтъка
• 1 белтък за намазване, леко разбит
• 1 чаена лъжица сушен риган за поръсване

Фурната се нагрява на 200°C.

В голяма купа се смесват брашното, овесените ядки, лененото семе, слънчогледовите и тиквените семена, бакпулверът, солта и мащерката. Разбъркват се хубаво и към тях се добавя изварата. Разрохква се с пръсти докато се образуват трохи.

Добавят се маслото, зехтинът и жълтъците, и бързо се оформя тесто. Тестото не бива да се меси. Трябва да бъде средно твърдо тесто, което леко да се рони, но когато се стисте с дланта да се слепва.

От тестото се оформят 10 топки по около 60 грама всяка. От топките се оформят овални хлебчета. Подреждат се в тава върху хартия за печене. Върху всяко хлебче с остър нож се прави разрез по дължина.

Хлебчетата се намазват с белтък и се поръсват със сушен риган.

Пекат се в предварително нагрятата фурна на 200°C за 18-20 минути.

Хлебчетата на горските елфи е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Прочети цялата новина

Свързани новини: