Лутащият се сирийски опозиционен блок

Сирийската национална коалиция засенчи Сирийския национален съвет като политически блок на опозицията, но е трудно да се види по какво се различават двете организации.

В ново отстъпление, опозиционната коалиция, натоварена с предоставянето на политическа алтернатива за сирийците, се провали за втори път да образува преходно правителство, което да управлява части на Сирия, попаднали под контрола на опозиционните сили. Делегатите, които участваха на срещата в Турция, се видяха принудени да прекратят обсъжданията, след като членовете на коалицията не бяха в състояние да се споразумеят за това кой ще ръководи новосъздадения орган и каква роля ще играе след промяната на властта.

За тези, които търсят свалянето на Башар ал – Асад в продължение на почти две години, оказването на натиск на правителствените сили е само половината от стратегията. Другата част, която външни страни се опитаха да стартират от повече от година, е да се формулира единен политически блок, който да изготви международно признато преходно правителство за сирийците. Аргументацията е ясна: само чрез уверено и категорично ръководство на опозицията всички сирийци, от онези които все още седят встрани от сблъсъците, ще се чувстват достатъчно комфортно, за да променят позицията си.

За съжаление, опитите да се създаде орган, който да привлече повече хора, се оказаха трудна задача. В действителност, действията на Асад – не на опозицията – удариха правителството най-много.

Сирийският национален съвет е организация, създадена в началото на конфликта и подкрепена от видни сирийски дисиденти, която е проектирана да постави план за преход. Но след месеци спорове за това какво трябва да се направи и дали да се настоява за външна намеса, членовете на съвета фатално започнаха да не вярват един на друг и в себе си. Това усещане се подсили още повече, когато бунтовниците от Свободната сирийска армия открито заявиха разочарованието си от активистите в изгнание. Съединените щати и техните западни и арабски съюзници бързо загубиха вяра в съвета, който вместо да направи нещо, се изяви като организация с вътрешни вражди и не успяваща да спаси живота на цивилните в Сирия, подложени на въздушни удари всеки ден.

Осъзнавайки, че сирийците се нуждаят от по-добро политическо представителство, за да имат някакъв шанс за изграждане на бъдеще, западните сили, Турция и Катар успяха по някакъв начин да накарат активистите да се реорганизират. На първо място промяната се прояви в работата на организацията; на активистите, работещи вътре в Сирия се даде думата за това какво трябва да представлява страната след Асад. САЩ, Великобритания, Франция и Съвета за сътрудничество в Персийския залив официално признаха Сирийската национална коалиция, като я нарекоха “легитимен представител на сирийския народ”.

От този момент нататък, обаче, коалицията не е силна и сирийците се съмняват дали няма да поеме по същия път като своя предшественик – Националният съвет. Колко влияние трябва да имат дезертирали от режима, като бившия сирийски премиер Рияд Хиджаб, остава спорен въпрос, като самото тяло на Коалицията прилича повече на сбор на фракции (религиозни и светски), отколкото на организация, в която сирийците могат да повярват.

Делегатите на Сирийската национална коалиция в Турция си тръгнаха от двудневната среща без никакви солидни идеи за това как да бъде структурирано преходно правителство или изобщо как ще работи то. Членството остава силно фрагментирано, което може би се очаква, предвид факта, че управляващият елит в страната не се е сменял от четири десетилетия. В зависимост от темата, която се обсъжда, ислямисти често са изправени срещу секуларисти, а сунитите са решени да заемат висши длъжности. Някои започват да се оплакват от липсата на помощ от страните, които подкрепят обединяването на опозицията. Свободната сирийска армия се съмнява, че Коалицията може да достави оръжие и припаси, а джихадистите (които имат оръжие от неясни източници, някои сочещи към правителството), които стават все по-гласовити и агресивни, отхвърлят активистите изцяло.

Цялата тази ситуация отдръпва сирийците, които са в ужасната ситуация да избират между режим, който прилага безпрецедентни репресии или рисковано да дадат подкрепата си за бунтовническото ръководство, което все още се бори да се изясни само себе си.

Опозицията и нейните партньори трябва да си зададат едни и същи въпроси.

Превод на публикация на Даниел ДеПетрис. Снимката е на Рами Алхамес.

Прочети цялата новина

Свързани новини: