Нервната нирвана

Официалната пропаганда в България беше изпаднала първоначално в шок като войска без командир насред обстрела на бойното поле. Тя сега вади всевъзможни доводи и говорители, за да внуши, че всъщност няма нищо лошо българският министър-председател да е бил „Буда” за наследниците на Шесто управление на ДС ( каквито в голямата си част са били пред 90-те години офицерите от ЦСБОП, предложили вербоване,а след това и проследяване на охранителя Бойко Борисов). Но на практика показва точно обратното: началникът им явно е доста разтревожен.

Защитниците на Борисов, сякаш не разбират проблема с фокусирането на Бойко Борисов от службите именно поради присъствието му в подземния свят и изтъкват красивата, направо героичната страна на въпроса: че да си бил агент на ЦСБОП не само не е дискредитиращо, но и било патриотичен дълг.

Добре, нека да се съгласим с това въпреки очевидния факт, че доста агенти на същите служби от същия период бяха осветени в двойното им качество на мутроагенти. На още повече от тях направо им „светиха маслото” разни конкуренти. Оцелелите направиха милиони или кариера. И нищо будистко и миролюбиво няма в тази черна история, залята от престъпност, насилие, смърт и възход на оживелите. Но щом смятат да я разкрасяват, нека се опитат да внушат това на избирателите на Борисов.

Имам обаче по този въпрос само един контравъпрос: щом е такава чест и слава да си бил „Буда” ( макар и теоретично),защо Борисов напусна обичайната си нирвана на медитиращ с медиите по неговите правила и заповяда тревога по гарнизона, мобилизирайки целия си високо платен пропаганден апарат да го дебудизира?

Първоначалното мълчание на пропагандните рупори на Борисов, заменено рязко сега от логорея по темата, напомняше на ступора, в който изпада съветската пропаганда, когато за цели 3 дни Сталин се скрива от съветския народ след нахлуването на хитлеристите. После обаче замаяният от изпреварващия удар на съюзническа Германия съветски диктатор, срещу която самият той крои нападение със струпани на границата пълчища, оказали се лесна плячка на другия тоталитарен хищник, прави обръщението си с призива да се защитава Родината майка.

В онази ситуация вождът Сталин, който мачка народа си безмилостно, изведнъж се „сеща” за патриотизма на руснаците ( а не за интернационализма на измислената съветска нация) и дори за това, че има руски ( а не съветски) народ. Сеща се за жестоко преследваната от него многострадална православна църква и дори връща на въоръжение в спасителната пропаганда уважението към руските царе. Иначе казано, призова сънародниците си, които за първи път нарича „братя и сестри”, да се спасяват- заедно, но най-вече лично него, като виновник , че е допуснал катастрофата.

Нещо подобно препоръчват сега „спасителите” на Борисов с аргумента, че в противен случай червените пълчища ще ни превземат.Само че случаят наистина е доста противен по формулата: кой не скача ( в капана) е червен!

И друга аналогия има в тази история ( колкото и да е относителна). Надхитряването между Сталин и Хитлер напомня на опасната игра, която самият Борисов играе с фаворизирането на едни месоядни в джунглата, спрямо други, борещи се да си прегризат гърлата. Така на финала на управлението си, макар все още да изглежда всесилен, той вече е насъбрал под земята под краката си много гняв, който вече не може да бъде сдържан и вероятно ще има и други гейзери от рода на „Буда”.

Намеквам твърдо, че според мен става дума за разправа от такъв характер- не че от БСП не биха помогнали, но просто не вярвам, че социалистите наистина са толкова скарани с Борисов, колкото демонстрират за пред публиката. Защото те със сигурност по-добре от когото и да било познават кирливите ризи на Борисов, които праха подозрително търпеливо досега (а и той им отвръща подобаващо, размахвайки срещу тях картонения нож на празните заплахи, с които спечели доверието на наивниците, надяващи се да въздаде справедливост).

Старите кукловоди, ако желаеха да се разправят с него по този начин, отдавна щяха да го удавят в мътните води на това минало. Само че им е много по-изгодно да го държат на „къса” верига. Така нахъсват и своя електорат, който дочува джавкането и се плаши подобаващо.

Точно по този начин постъпиха и в началото на 90-те години, когато използваха всички свои лостове, за да нагнетят страховете от някакъв антикомунистически реваншизъм и успяха да сплотят редиците на партията, оказала се единствената наследница на стария комунистически строй, която спечели първите парламентарни избори на територията на бившия соцлагер в Европа.

Тогава това им беше нужно за прегрупиране и го постигнаха. Сега правят нещо подобно. В същото време доста привърженици на дясната политика се щурат в клетката, в която ги вкарват опитните конспиратори и ръмжат не срещу истинските вдъхновители на разправата зад кулисите, а срещу себеподобните си извън клетката.

Или ще ми кажете, че организаторите на организираната престъпност в България са други, а не техните червенеещи наследници? Само че да се иска Борисов да бъде „спасяван” от онези, които му дърпат конците, е все едно да пожелаем вкупом да се напъхаме в тази клетка, за да ни хранят с мършата на тяхната пропаганда и да осъмнем отново излъгани.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: