Конспирация срещу очевидно

През последната седмица изпитах остър недостатък на здрав разум в публичното говорене. Хора с изменени лица и ускорен пулс в гърлото „разкриваха“ конспирация след конспирация. Нормално беше да си помисля, че нещо не съм разбрал и че хора, които ги дават по телевизора, все пак трябва да са прави. Отделих още няколко часа да прочета отново наличното и накратко историята ми изглежда така: 

• Публикуваните документи за „Буда“ са истински. Първите думи по техен адрес бяха „фалшификати“ и „инсинуации“, но по-късно съответните служби и отговорни лица потвърдиха, че са автентични

• Тези документи показват, че Бойко Борисов е бил планиран за агент-информатор, защото „работи в среди и контактува с лица, представляващи оперативен интерес“

• Тези документи не показват, че той е действал като агент-информатор

• Тези документи не показват и причината за това – дали е отказал или пък изобщо не му е предлагано. Обясненията на самия Борисов от първите два дни след публикуването на документа си противоречат

• Според същата публикация, един от вербовчиците по-късно напуска МВР, започва работа във фирмата на Борисов, а в момента е на висока позиция в ДАНС

• Видяхме и предложение за завеждане на дело за оперативно наблюдение на Бойко Борисов, заради „процеси представляващи оперативен интерес в силовите групировки и структури“. Обясненията на Борисов по този повод също са противоречиви

Най-странната дума, която прочетох по отношение на публикуваните документи, е „внушение“. Документите имали внушение?! Внушения може да има в коментарите и интерпретациите, но не и в документи. Прочетох и престрелки между хора, които уважавам. Едните бяха етикирани като хора на БСП, другите – като хора на ГЕРБ. Предполагам нито едно от двете не е вярно.

Позата „и кво от тва, нищо ново“ е интелектуално привлекателна, но уврежда зрението. Първата работа за журналистите е да отделят фактите. Едва след това идва задължението да се търси контекста и да се отговаря на въпроса „Кой има полза?“. И двете са важни, но първо са фактите.

Основният неотговорен въпрос остава за връзката между Бойко Борисов и неговия (проекто)вербовчик, по-късно служител, още по-късно ключова фигура в ДАНС. Това е и най-важният въпрос. Става дума за зависимостите в политиката – независим ли е българският министър-председател или е обвързан с лица и схеми от миналото? Това е важният въпрос. Ама хората знаеха какъв e и пак си го избраха, чета тези дни. И точно заради това въпросът със зависимостите е още по-важен.

Сега към интерпретациите: За любителите на конспирациите е очевидно, че това е в интерес на БСП. Очевидно е също така, че това предизвиква дискомфорт у министър-председателя. На повърхността изглежда така. А ако не искаш или не смееш да погледнеш под повърхността, си оставаш самодоволен само с тези изводи.

Повтарям още веднъж: Въпросът е: Каква е ролята на офицера Х в кариерата на Борисов, до колко българският премиер е бил зависим от лица и схеми от тъмнината, продължава ли да е зависим и днес?

Ако търсим сценарий в този случай, то той може да ни отведе само там, където е планирана кариерата на Борисов. Но по-лесно е да се обвиняваме помежду си в това кой се е продал на комунистите и кой се е продал на Борисов. Хабим енергия и бягаме от основния въпрос.

П.П. Сега към колегите. Преди да обвиним за пореден път „Биволъ“, нека си отговорим на въпроса: Кой журналист, който е получил документи за премиера, проверил е тяхната достоверност, установил е допълнителни факти, накрая ще се чуди дали да ги прибере в чекмеджето или да ги публикува? Ако не сте сигурни в отговора на този въпрос, значи отдавна сте забравили какво означава нашата професия.

Прочети цялата новина

Свързани новини: