Изгубената Сирия – Великден в Алепо и манастира на Свети Симеон

Дълбоко бях развълнуван от репортажа пo TV7 на Елена Йончева от Алепо за Свободната сирийска армия и от руските репортажи на агенция АННА  за зверствата в гражданската война в Сирия. Не мога да забравя, че там живеят и 2 милиони християни. Днес те търсят спасение в бежанските лагери зад граница. Отначало те бяха неутрални, днес пред лицето на джихада те се самоотбраняват организирайки милиции, за да защитават кварталите си.  Християните започват да подкрепят правителствените сили. Режимът на Асад даваше религиозна свобода и сигурност на малцинствата друзи, кюрди, алевити и християни, дори министърът на отбраната беше православен християнин. [caption id="" align="aligncenter" width="576"] Богородица от арменската православна църква в Алепо ,,Св.40 Мъченици”.[/caption]   Днес мъчениците са хиляди. Грабежите, отвличанията, убийствата са ежедневие. Изнасилванията са благословени от Саудитският имам Мохамед ал – Арифи, който е издал специална фетва, която има за цел да облекчи живота на джихадистите в Сирия и да разреши техните сексуални издевателства,  съобщава "МИГнюз". По думите на Арифи войните на исляма в близкоизточната страна са лишени от земни удоволствия вече повече от година. За да им помогне да разрешат сексуалните си проблеми, той е разрешил краткосрочните бракове, наречени още "джаваз мутаа" за един час, след това следва религиозен развод и отново джихадистки брак... с друга. Не мога да отмина кървавия атентат пред университета в Алепо и бруталните снимки на ислямски джихадисти и фанатици в Сирия как избиват сирийски християни, слагайки огромни камъни върху гърбовете им, които смачкват гърдите и предизвикват бавна и мъчителна смърт. Вижте на снимката на едно такова мъчително убийство на сирийски християнин.   https://fbcdn – sphotos – f – a. akamaihd. net/hphotos – ak – prn1/532638_546527248710348_1153468683_n. jpg   Имаме горчивия опит на християните от Ирак, оцелели и успяли да напуснат родината си след атентатите и падането на Садам Хюсеин. Те намериха убежище в Сирия и днес е на път да се повтори отново трагедията. Много бих искал всичко това да е пропагандна и гадна лъжа и никога да не се беше се случвало.   Затова да се върнем в 2008 година, когато решихме да направим едно семейно пътешествие до Сирия. Тогава за днешните пари за автобусен билет София –  Варна си купихме билет София – Алепо!! [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Оживената главна пазарна улица на 3 милионния Алепо (Halap)[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="634"] Старият град е приютил много магазинчета, ресторанти и църкви.[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="672"] Попадаме на кръщене в арменската църква[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="672"] Изгнаници клети – арменци, намерили някога убежище в Сирия, и в България, днес те се надяват на помощ от Нагорни Карабах!!![/caption]

    В този хан (горе) хапнахме баба гануш, хумус и агнешки шишчета. Опитахме и местното гъсто червено вино от долината на река Оронт. Беше два пъти по- евтино отколкото у нас и доволни се прибрахме да спим в чистия хостел.     Каква изненада,  събуди ни камбанен звън в 4 часа сутринта, вместо вой от минарета.

Великден е!

И ние бързо крачим по пустите улици към православната гръцка църква. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Богомолците пред затворените двери[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] След горещи молитви дверите се отвориха, а в дъното великденското яйце се пукна.[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Каква радост, тържествена Великденска литургия сред братята православни.[/caption]

  На площада пред османския часовник Bab al – Faraj, пред магазин ЦУМ имаме среща с група българи, за да отидем заедно с автобус до манастира на Свети Симеон. През 2011г. той беше обявен за част от световното културно наследство. Тогава, за съжаление,  започна и гражданската война.

Св. Симеон Стълпник

е много тачен и обичан ексцентричен аскет, който прекарал буквално на върха на един стълб цели 37 години в пост и молитва. Този рекорд е признат дори и от Гинес ! Бил е проповедник, лечител и прорицател (визионер). В пътеписа ми за Етрополския манастир е изобразено как почитателите му му подават с въже стомна с вода и кошница с храна.   [caption id="" align="aligncenter" width="605"] Византийският имперарор Маркиан, преоблечен като обикновен човек се покланя пред Св. Симеон[/caption]   По съвет на Св. Симеон се е свикал Четвъртият вселенски събор, но светията не слязъл да участва. Не слязал да се прости и с майка си, когато тя починала. Гледайки отвисоко, с времето той се възгодял т. е. бил изкусен от дявола. Привидяло му се, че ангел идва на огнена колесница да го отведе на небето като пророк Илия. Симеон вече вдигнал единия крак да стъпи на колесницата, когато се усетил и направил кръстен знак и видението изчезнало. Разкаял се, той останал една година на този крак, т. е на куц крак. Житието му съобщава, че кракът му загноял и се появили много червеи в раната. Падайки на земята, червеите били събирани от един юноша Антоний и по негова заповед отново били подавани горе на стълба. Светията отново ги слагал върху раната си и със стоическо търпение казвал:,, Яжте каквото Бог дал!'' Император Теодосий пратил трима епископи да го помолят да слезне и да се прегледа на лекар, но той отказал и оставил излекуването си в ръцете на Господ. Така в студ и пек,  прав или седнал опрян на перилата на малката площадка, той прекарал дните си до смъртта си на 2 септември 459 година. След 30 км на запад от Алепо пристигаме с раздрънкания Икарус в

Qalaat Semaan  – крепостта на Семаан,  

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   разположена на върха на висок хълм. Това е

манастирът на Свети Симеон.

[caption id="" align="aligncenter" width="576"] Манастирът на Свети Симеон (Qalaat Semaan)[/caption] Ето това е останало от 15 метровата колона на Свети Симеон след многобройните посещения на поклоници и  любители на сувенири от древността до днес.

    Тук византийският император през 491 година изградил най-  големия църковен комплекс от четири църкви, разположени на кръст с център стълба и площ 5 хиляди квадратни метра, който останал ненадминат докато не била издигната Света София.

 Той е пострадал най- вече от земетресенията и нашествията. [caption id="" align="aligncenter" width="576"] Алилуяяяя – проба на акустиката![/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"] Все пак има повече запазено от нашата Голяма Базилика в Плиска[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Всеки бърза да пипне тази свята реликва[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"] Сред каменните руини все пак има живот.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576"] Аркадите на северното църковно крило[/caption]

 

 Там в далечината на 20 км е Антиохия, бившото пристанище на Алепо, днес –  град Антакия в Турция.

Манастирът е високо на хълма, където постоянно духат ветрове, които вече са огънали боровете.

[caption id="" align="aligncenter" width="576"] Почивка под сянката на боровете, роза дамаскена и сладолед на клечка от сърце[/caption]

 В парка ни срещна това младо семейство с усмивки и надежди. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Добре дошли в Сирия![/caption] Добре дошли в Сирия!  – в един глас на английски ни поздравяват радостно местните ученици. И така ние се връщаме

пак в Алепо

 

Под сводовете на най- големия Сук (пазар) по Пътя на коприната между Изтока и Запада можеш да откриеш всичко.

[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Сувенири[/caption]

Можеш да наточиш ножицата или камата си

 Следи на отминалото време –  двамата вождове: Хафес Асад (бившия президент) и Ленин. [caption id="" align="aligncenter" width="576"] Предчувствие за клане[/caption]

Трупове, кръв и портрет на Башар Асад  –  едно предчувствие за днешната сирийска касапница.

[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Все пак вкусих от постната манджа – бр–р–р – люта[/caption]

Накрая всички си купихме по един калъп от прочутия алепски сапун.

 През 2006

Алепо беше обявен за Ислямска столица на Културата

и започна огромна реставрационна работа, финансирана от ислямски фондации. Все пак 80% от населението на града са мюсюлмани сунити и естествено първо беше завършено 45 метровото минаре на Голямата джамия.

Босите ни уморени крака усетиха хладината на полирания мраморен под.

[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Цитаделата[/caption]

Цитаделата на Алепо изглежда все още непревзимаема за опозиционните сили.

[caption id="" align="aligncenter" width="576"] Първата кула на моста към цитаделата[/caption]

 В тази квадратна кула е дворецът на халифа.

[caption id="" align="aligncenter" width="672"] Портата[/caption]

Зад тази обкована с подкови и върхове на копия порта е дворецът.

 Дневната светлина се процеждаше през бойниците.

Таванът на тронната зала е бил навярно прототип за двореца в Алхамбра. (Гренада, Андалузия)

 На стража на световното културно наследство.

 

Великолепният Национален Музей с уникални хетски и асирийски артефакти.

 

 

Според някой изследователи това е статуя на античен космонавт с шлем,а за мен е просто една красива сирийска богиня.

После седнахме на терасата на прочутия хотел Барон, където е била обявена независимостта на Сирия да пием по едно арабско кафе с кардамон. Там се спазрихме с един таксиметров шофьор да ни откара утре със своето,, Жигули'' до Замъка на Кръстоносците и манастира Свети Георги.  

Цветан Димитров, Великден, 2008 – 2013

Автор: Цветан Димитров  Снимки: авторът   Други разкази свързани със Сирия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ

Прочети цялата новина

Свързани новини: