освен ако...

02/12/13 20:12
(http://milenafuchedjieva.blogspot.com/)

гледах за пореден път "смърт във венеция" на лукино висконти, и всеки път го гледам с различни очи. за пръв път чух за този филм от майка ми, разказвала ми е за красотата му с огромно възхищение.

от позицията на момента, във все по-общия свят, този филм е из-ключително, по-тресаващо, по-литически не-коректен. вечните неща не са вечни, любовта се отдалечава, старостта приближава, това е историята, но изскача и "boy lover". черна дупка.

мога да бъда напълно обезглавена от някой кринокритик, сигурно от всички кинокритици, да отсекат и трите ми глави, но нищо не мога да направя срещу тази асоциация.

желанието за живот в "смърт във венеция" на висконти, с цялата му ренесансова хомосексуалност, продължава да е трудно за приемане еднозначно, затова и никога няма да остарее. или след години, кой знае колко, ще бъде гледан така, както гледам в момента "django unchained". диаметрално различни като кино и режисьорски характер филми, но на дъното стои едно и също - траги-комедията на различното.

благодарна съм, че имах майка около която имаше хомосексуални приятели. гардеробни мъжки гей двойки, гардеробни лесбийки, сами мъже в гардероба, които живееха трудно. тези хора ги имаше навсякъде, повечето хора обаче просто се правеха, че ги няма.

да, никой не живееше лесно тогава, но това ще е трудно още дълго време не само тук.

ужасът на черните в бяла америка от 19ти век, и ужасът на влюбения мъж в момчешкото тяло, което вече не може да бъде младо, както и вече е невъзожно да притежава нечия друга младост. тялото, което не може да има.

телата, които всеки ден, всеки час, минута и секунда, преставаме да можем да имаме.

всичко, което изглежда различно, се оказва еднакво. мъж, жена, дете, кола, котка, къща, мравка, атом. окей, плутоният се разгражда супер бавно. моралът изчезва. нуждата от него също.

и единственото "спасение" е биологичното продължение, което в много случаи изглежда леко плашещо, да кажем, че в повечето случаи носи надежда.

надеждата, че светът продължава въпреки всичко. въпреки нас. а защо?

по-приятно е когато не знаеш какво мислят другите. в смисъл, не мислителите, просто другите. във фейсбук се надскачат мисли като пощипващи бълхи. ако някой предпочита въшки за да е по-директно свързан с мозъка, може.

фейсбук е бълха в интернет. за едни pthirus pubis, за други японски паразит разяждащ мозъчна тъкан. трети са клонинги на цукърбърг, яхнали вълната му, неговата вълна, която той така щедро споделя с целия свят, в идеално равновесие.

съществува ли идеално равновесие, easy rider завинаги, възможно ли е?

отговорът е в сънищата.

там никой не може да излъже себе си.

освен ако...

Прочети цялата новина

Публикувана на 02/12/13 20:12 http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2013/02/blog-post_12.html