9 зайци: Светоусещане, уязвимост и себелюбов по женски

Има книги които те грабват. Четеш и се чувстваш добре. Има обаче и книги като "9 зайци" на Виргиния Захариева, които са като вулкан. Понякога тихи и сливащи се с природата, понякога изхвърлящи всичко, а в повечето случаи - обливащи и поглъщащи те.

Досега не ми се беше случвало. Кое? Да започна да мисля с езика на авторката. Абсолютно буквално започнах да конструирам мислите си по подобие на игривия й и изпълнен с метафори език. Богат до съвършенство. И интересен. И не само той. Това е жена с богат вътрешен свят. Гледаш, сравняваш, наслаждаваш се и въпреки че загърбваш своя, докато четеш, изживяното с книга в ръка е по-ценно.

Страници, пропити с адски много психоанализа, скрита зад собствени страхове - книгата разтърсва. Случките, описани в нея, са толкова необикновено странни и в същото време нормални. Страхът от отхвърляне или чувството на само са познати "дружки" на всяка жена. И макар книгата да е сътворена с женски маниер и да излъчва доста женственост, съм убедена, че ще е съкрушително четиво за живота на всеки творец по душа.

Какво ме срещна с тази книга. Отново случайността. Един горещ юлски следобед върху шезлонга, обвита от пот и избягала от шумния басейн наоколо. В едно женско списание. НО няма значение. И от един малък къс книжка си пролича богатия и изключително оригинален език на авторката. Даже, да си призная откровено, леко завидях, че никога няма да мога да пиша така.....НО и такива трагедии се преживяват с топване в басейна. Какво да се направи. Ето ме сега - в ноемврийската жега на полското общежитие. Пречистена с чая от думи аз отивам да творя, защото, ако си позволя да парафразирам едно от изреченията в книгата, "И писането като любовта се случва през уязвимостта".

И ако това досега не ви е убедило, че трябва да влезете в този литературен храм, наречен "9 зайци", потопете се в това:

"Телата ни се срещат и преливат едно в друго. Удоволствието се прелива навсякъде и бута настойчиво с кръгла муцунка да излезе от най-невероятни места."

Ревюто е от непубликувания архив на "Аз чета", с първоначална дата на публикуване 14 ноември 2008 г.

Прочети цялата новина

Свързани новини: