“Биткаджията” Борисов се уплаши от “Фейсбулах”

Като гледам т.н. публицистика в правителствената информационна телевизионна служба ТВ 7 и нейните спуснати от пресцентровете на властта теми и събеседници в съботно-неделните коментарни рубрики, направо „нямам коментар”- толкова е ясно положението!

Липсата на коментари по изключително злободневната тема със скандалите с ориенталски вкус и надписи „Хизбулах” и ХАМАС, е крещяща- световните медии крещят, а туземните у нас мълчат. Явно има забрана, спазвана от скъпо платените водещи на официозната телевизия.

Като заместител на публиката се предлага сълзливото каканижене на баналности от страна на негледаемата, но ненагледна за Бойко телевизионна стока Цецка Цачева, чиято киселост не може да бъде подсладена и от най-гумената усмивка на водещата Кулезич, придружаваща ласкателното й „откритие” за Цачева като човек „с вътрешна свобода”. На което пък Цачева скромно отвръща, че не е съвсем лично свободна, защото не можела да си налага еднолично мнението в парламента- сякаш някой изобщо се съмнява, че и тя е нещо повече от изпълнител на волята на Шефа в духа на унизителното му говорене за депутатите от ГЕРБ като за „моите депутати”.

Защо официалната пропаганда даде „заето”? Нима не можеше и този път да се опита да обърне с хастара нагоре истината, за да го угоди на голямото началство в държавата? Можеше, разбира се. За келнерите-многобой(ков)ци няма непревземаеми висоти на лицемерието- както се видя с досието „Буда”, за чието „анализиране” си оставиха една седмица за подготовка, докато самият Буда се окопити и даде указания за подигравки и задявки по темата.

В случая обаче се натъкваме на различен феномен. Очевидно е, че за първи път избухна кампания срещу важно правителствено решение, която е колкото подстрекавана от заинтересовани вътрешни и външни сили, толкова и плод на някакви изпуснати от погледа на управляващите процеси. Защото е явно, че посочването на „Хизбулах” като виновна за атентата в Бургас отприщи настроения, които най-общо могат да бъдат определени като антиамерикански и антиизраелски, провокирани от създалото се впечатление за сервилно поведение на София. Срещу тези изригнали настроения властите се оказаха в тъпото положение да се откажат дори от самоотбрана, за да не задълбават още повече и да не дават нова храна за обвинения, че са „проамерикански и произраелски” настроени- т.е. косвено се признаха се за виновни. Съответно, както се вижда от внезапно опадалите зъби на пропагандата, официозната публициста се скри също от проблема.

Иначе казано, твърденията по адрес на Борисов, че е страхлив, се потвърдиха. Ако беше смел, щеше да се изправи пред предизвикателството и да заяви на висок глас: да, ние сме точно такова управление на България, което е прозападно и няма нищо нередно да сме на едно мнение по въпросите на сигурността със САЩ, на които дължим членството си в НАТО, най-голямата гаранция за българската национална сигурност.

Вместо това Борисов и компания се уплашиха от …фейсбук. В мрежата преобладават псувните по адрес на Запада, Америка, Израел, „чифутите” и т.н. А където е мнозинството, там е и Борисов- или, ако няма как ( за първи път!) се изпарява, за да не се конфронтира.

В отсъствието на „биткаджията” Борисов в интернет направо се изви буря. Надделяват най-кресливите и „храбрият” Бойко беше навикан от анонимната вълна като пудел на Обама и Нетаняху, което си подви опашката.

Инстинктът на „политическото животно Борисов” да яха само печеливши каузи му подсказва да избяга от тепиха, на който самият той толкова много допринесе да се разкаля реномето на онези цивилизационни ценности, в името на които българите подкрепиха прозападната ориентация на България. И съответно Борисов предпочита да не се бие за тях, а да ги остави в калта на антиамериканизма и на антисемитизма. С други думи, Борисов застраши с лека ръка ресурса на съгласието по стратегическия въпрос за ориентацията на страната, натрупан през на предишните две десетилетия, върху който българското общество бездарно, но все пак относително солидарно градеше бъдещето си.

Много пъти съм казвал, но досега нямаше толкова ярко доказателство: след Борисов дълго ще се спекулира политически, идеологически и пропагандно с неговото преиграване в ролята на „американски” човек, който дрънка глупости от рода на „завиждат ми за ЦРУ”. Отворете левите сайтове и ще видите каква наслада предизвиква тази негова реплика сред левичарите, за които раздухването на антиамерикански нагласи е любим реванш за провала на комунизма, който няма как да обявят за победител (освен в севернокорейския вариант на окончателно победил в най-чистия му вид вид- над собствения народ, превърнат в маршируващо гладуващо стадо, държано в концлагерната кошара с ядрена тояга), но пък се опитват да „компенсират” комплекса си с раздухването на омраза срещу американските „маскари”. И Борисов, с неговото дебелашко интерпретиране на съюзническите ангажименти, им идва направо „дюшеш”.

Не знам за страха от „Хизбулах”, но нашият управник определено се стресна от „Фейсбулах” и това само показва колко струва неговото перчене на голямата политическа сцена, за която действително е твърде малък- какъвто сам се определяше в интервютата си в периода на първоначалното натрупване на популярност в битността му на полицейски началник, устремил се към върха на нашата държавица. Вакуумът между претенциите и възможностите му няма как да остане незапълнен. Вече можете да видите резултатите на отсрещния политически бряг. Сергей Станишев, съперникът му за народната ( и западната !) любов , който също търси реванш, вчера застана в позата на Чърчил, който се бори с Хитлер. Така се изрази той. И не оприличаването на Борисов на Хитлер е шокиращото, а заявката на Станишев да се съизмерва с антикомуниста Чърчил, който обаче не е имал никакви задръжки в преследването на висшата цел да срази Хитлер и да се съюзи с тартора на комунистите в света Сталин или с един балкански комунист, като Тито.

Пиша всичко това, за де не каже утре някой, че критиците на Борисов са виновни за изборния му провал и за припознаването на Станишев ( отново) като предпочитаното не само от българските избиратели, но и от западните партньори „по-малко зло”. Ако има някой, който да носи главната вина, това е самият Борисов- човек, който проявява „характер” само, когато победата му е в кърпа вързана. Иначе се снишава, както правеше три години, превръщайки раната „АЕЦ Белене” в гангрена.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: