През Африка с джип (1): Египет: от Кайро до Асуан

От днес започваме същинския преход с джип през Африка. Вече видяхме приключенията на египетската митница в Александрия, днес вече имаме джипа и потегляме през Египет. Започваме, приятно четене:

През Африка с джип

част първа

Египет: от Кайро до Асуан

Дни 8-9 (2 седмици по- късно)

След среднощен полет през Истанбул, кацаме в мъгливо Кайро в 2 посред нощ с 15 килограма сирене и колбаси за приятелско семейство. Минаваме успешно митницата и потъваме в хотела, оглеждайки подозрително улиците на столицата – Египет отново се вълнува.  

Понеделник сутрин е и вече ни потвърждават ферибота за 1 или 2-и декември – ще повярваме като стигнем Судан. Докато доплащаме трети път таксата разбираме, че едва ли скоро ще имаме дни без лоши новини. Не качеството на дизела е грижа в Египет, както смятахме и бяхме чували, а самият дизел. Има дефицит на горива в страната – което не е чудно предвид народната цена от 27 стотинки литъра (50 стотинки бензина). Литър нефт струва по- скъпо, ако можем да смятаме колко е барел нефт тези дни.  

Египетския музей се намира на площада Тахрир,

където двете страни – поддръжниците и противниците на президента се готвеха за вторника, когато възнамеряваха да се срещнат в два темпераментни протеста. Мнозина обикновени минувачи ни спираха на улицата и препоръчаха да не припарваме към Тахрир, при това не поискаха бакшиш. Чудеса ставаха днес в Кайро. Египетския музей е в задължителната програма на всеки гост с маската и съкровищата на Тутанкамон, мумиите и богатата експозиция на старото, средното и новото царства на Египет.   Инвентара е е подреждан и структуриран през 50-те години вероятно и надписите са рядкост, аудио гидове няма за сметка на пъдарите, които наблюдават зорко да не снимаш и пипаш. Опожарената сградата на Мубарак, надвесена над музея, напомняше какво се е случвало тук преди година и какво може да предстои във вторник. Минахме и през Тахрир без да прекрачваме телените ограждения и да взимаме страна. После взехме Дефендъра и щурмувахме близък Шел за дизелово гориво, което местните ползват само за камиони и автобуси. След много увещания и малък бакшиш, напълнихме резервоара и трите туби – свещен резерв при създалата се ситуация.   Вторник сутрин бе денят, в който трябваше да минем 800 км и да извадим душата на Ланд Ровъра.

Пътят по долината на Нил

е бавен, пълен със села, полицейски постове и бабуни, затова минахме през пустинята и Хургада. С края на Кайро зеленината изчезна внезапно и всичко, което можеш да видиш са камъни и пясък – безкрайно море от пустота. Santa Clause бе името на един от многото комплекси на Червено море, които се редуваха с нефтени сонди и тръбопроводи. В Хургада решихме, че руснаците превземат Египет, съдейки по бордовете и надписите на магазините. Дизел намерихме на 4-тата бензиностанция след подсказване от местен и след като се ориентирахме по километричната опашка. Минаването най- отпред си имаше своята цена и въпреки това нафтата ни струваше малко.   За да е още по- предизвикателно пътуването, дойде и вест, че съпругата на колегата е в болница по спешност. Проблемът можеше да доведе до операция следващите дни, с което участието му в експедицията щеше да приключи още в Египет.

Дали връщането му в България беше толкова ясно, колкото моето продължаване сам? Дали вече големият риск да тръгнем на одисея през цяла Африка нямаше да забие в скалата „безрасъдство“ и колко далеч трябва да отиде човек в преследване на мечтите си? Бях готов да продължа сам и най- вече се надявах всичко с жена му да е наред.   След пустинния път и липсата на път в някои участъци се вляхме в пътя покрай Нил, където средната ни скорост падна до 20 км/ч – мост до мост, до всеки мост пазар или седянка на местни, до всяка седянка – полицейски пост. Залязващото отвъд Нил слънце – Амон Ра обаче си заслужаваше всяко усилие със съединителя на Дефендъра. Залезът скрива трудното ежедневие и прави каручките с бели магарети огнени колесници с черни арабски жребци, а местните селяни превръща в жреци на даващия живот Нил.   В 17 часа се стъмни, ние бяхме доволни, че сме вече пред

Луксор

Намирането на хотела беше фасулска работа сравнено с намирането на читав паркинг. Нас обаче бързо ни намериха таксидижии, търговци и обикновени граждани, готови да се разделят с безценните си услуги срещу нашите паунди.   Вечерта беше пълна с умора и размисли предвид проблемите на колегата и възможните опции как ще продължи експедицията занапред. Очаквахме новини на следващия ден за резултати от изследвания, очакваха ни Долината на царете, Карнак и Храма на Хатшепсут. Не сме и очаквали, че на одисея няма изненади и битки. Дни 10-11 (28 § 29.11) Този ден трябваше да реши съдбата на одисеята ни - до обяд чакаме вести от изследванията на съпругата на колегата. Тогава щяхме да правим план за връщане или да продължим до края на света, до Иглен нос.

Мистър Боб (Али, 23- годишен таксиджия, маркетингово преименувал се за европейците) ни чакаше пред хотела в уреченото време. Той, както и мнозина други в Египет, страдат от значително намалелия туристически поток след революцията. От това май си патят най- вече останалите няколко капки туристи, тъй като стремежа на местните да продадат стока и услуга или просто да заработят бакшиш, дебне на всеки ъгъл. В един момент ставаш по- добър от партизанин в избягване на търговци и „доброжелатели“ или на малоумен- те ти предлагаш, ти се хилиш и гледаш тъпо, докато опасността отмине. Досадно, но въпрос на оцеляване за част от египтяните.

Залезите и изгревите над Нил

са изживяване, което всеки трябва да види. В спокойните води на реката се отразяват и Скарабей (изгрева) и Амон Ра (залеза), напудряйки небето в червено. Ако в същото време фелука или туристически кораб наруши хармонията на огън, вода и въздух, спиращите дъха фотографии са вързани в кърпа. Селяните, обработващи малките парчета плодородна земя, пустинята, която хищнически дебне зеленината и даряващия живот Нил са кръговрат, който не се е променил от времето на Тива – старата столица на Египет (сега Луксор) и господарите на тези земи – фараоните.   Мистър Боб ни отведе на западния бряг на Нил, където Храмът на Хатшепсут, Долината на царете и колосите на Мнемном бяха цел и посока. Подробности относно тези забележителности всеки може д открие в уикипедия. Отвъд това си заслужава да споменем тактиката на местните за допълнителен доход. В Долината на царете е забранено снимането. Пред всяка гробница има пазач, а в нея – частни агенти. Ако те видят да снимаш с телефона си – получаваш смъртна заплаха за глобите и любезно затваряне на очите срещу 20-30 паунда за владеещите изкуството да преговаряш с египтянин и стотина за останалите. Ако пък останеш сам в погребалната камера, оставен съзнателно за малко, пристига бдителен египтянин и настоява да види телефона ти. Той не е видял, но знае, че си снимал със сигурност – турист ли си, виновен си по презумпция. В нашия случай поискахме легитимация, а той – сам да провери галерията на айфона – и да го обхване внезапна амнезия след образа на египетските паундове. Добрата вест дойде по обедно време – съпругата на колегата няма да се оперира, проблемът може да се оправи с медикаменти и връщането засега остава от Кейптаун. Продължаването сам надолу отпада и нашата задруга няма да се разпадне. Фокусът отново се върна върху ферибота, дизела и оцеляването сред толкова желаещи за ти продадат каквото и да е египтяни. За да не скучаем с предизвикателствата се оказа, че кабелът за зарядното на фотоапарата е хванал пътя – едва ли има по- сериозна задача от това да намериш кабел на приемлива цена в град като Луксор.  

В Долината на царете имахме късмета да видим и току що отворената гробница на Меренпта, след което се дивихме на Храмът на жената-фараон Хатшепсут. Разкопките в околността продължаваха по същия начин, както Картък преди век е открил гробницата на Тутакамон – с много работна ръка, никаква механизация и доза късмет. Върнахме се обратно в Луксор на източния бряг, за да разгледаме Карнак – храмов комплекс, чийто мащаб и история карат бъбривите да немеят, а мълчаливите – да гледат и слушат с отворени уста. На входа предприемчив египтятин се кандидатира за наш гид и спечели сърцата и джобовете ни с твърдението, че е египтолог и разкопава един от храмовете в Карнак, заради което може да ни вмъкне в нетуристическата част. Хм. Ето по памет малка част от разказаното от него: Карнак е строен от 2100 г п.н.е до 300 г п.н.е от над 90 фараона. Основният храм, посветен на Амон Ра е построен от Рамзес II. Имал е 134 колони, на колкото къса е бил разкъсан Озирис в братоубийствената му битка с Сет заради Исис – богиня на вълшебствата. Идеята на Сет била Исис никога да не може да съживи Озирис. Частите били изпратени из цял свят, но тя съумяла да ги намери с изключение на пениса. Легендата продължава, че от сълзите й се е появил Нил. От сълзите на бащата на двамата богове – Атом пък се образувало езерото до храма. Тъй като всеки човек имал убийствения огън на Сет в себе си от рождението си, ако се изкъпе в езерото, го потушавал. Не полюбопитствахме много какво се е случило все пак с пениса на Озирис.

    Карнак е възстановен от Александър Велики, чийто образ и картуш все още са много добре запазени на една от камерите. Втория и третия храм не били отворени за посетители, но гида ни с малко връзки и наша финансова помощ ни разведени в част от тях. Най- интригуващо беше влизането в тъмна камера без осветление, мислите ни, че можем завинаги да останем тук да правим компания на боговете и 6 000 – годишна статуя на Акмет – дъщеря на Амон, принесена от Мемфис и все още скрита за братята туристи. По препоръка на гида посещаваме фотографско магазинче. Учуден и заинтригуван съм от десетките употребявани зарядни и нито един кабел. Все пак след малко суетене кабел е намерен, пазарлъка започва от 100 паунда за продавача и 20 за купувача. Имаме сделка и остава време да побъбрим с Атеф – баща на лоши зъби и 3 деца, който взимал 20% от продаденото в магазина. Обсъдихме тежките времена и колко важно е образованието на децата му. Боботаксито ни върна в хотела за кратка почивка като по пътя Мистър Боб ни взе и литър и половина прясно изцеден сок от тръстика- с цена за местните 5, а като за туристи-балъци – 20 паунда. Двойния ефект – освежаване и пречистване – ни ободри. След поредния свръхестествен залез над Нил, тръгнахме към храма в Луксор. Мистър Боб ни пресрещна и предложи безплатно да ни отведе, тъй като основия булевард бил до преди минути блокиран и все още опасен. Осъдили следобяд местен митничар на 10 г и 1 милион паунда глоба, с което предизвикал протеста на роднините на осъдения. А той явно е имал голямо семейство, съдейки по 20-ината полицаи, препречили в пълно бойно снаряжение за справяне с безредици пресечката към съда в Луксор. Храмът на Луксор хвърля ръкавицата с 3-километровото авеню на Свинксовете до Карнак и липсата на посетители след залез. Тук е мястото, където древноегипетското, римското имюсулманското са се преплели и омесили по свой си начин.

      Ранно ставане и стягане на дисагите, за да можем да стигнем до обяд в Асуан, където местен агент ни очакваше с нетърпение. Дано трагикомедията в Александрия няма второ действие в

Асуан

Пътят е бавен с магарета и бабуни, но живописен с Нил, нивите и все по- видимата Сахара. Почти рязко се променят и хората – по- мургави и почти всички с тюрбани и галибая – дълга до кокалчетата риза без яка. Намираме най- препоръчвания хотел в Асуан в tripadvisor – Фила е хотел, където еманципиранат собственичка намира набързо парко място и ни настнанява в суперчистите за тукашните нрави покои. Цените на хотелите тук са необичайно високи предвид нетуристическия статус на едномилионния град. Агентът ни също пристига, прави копие надокументите на колата и се анагажира да съдейства да заредим солар (дизел) без да чакаме края на света през декември. Остатъкът на деня е за местния пазар, качване на сними и почивка – на другата сутрин ще станем в 3 сутринта, за да посетим Абу Симбел. Асуан е по- различен от останалия Египет – по- спокоен и разтоварен, без нахални продавачи и напъващи водачи на фелука, таксита или обикновени файтони.  

Ден 12-13 (30.11-1.12)

Денят започна от нощта, тъй като станахме в 2.30, за да тръгнем към

Абу Симбел

В 4 се оформя конвой, който пътува към храма на Рамзес II. Конвоят представлява събиране на такса от полицията, попълване на списък с желаещите автомобили и хаотично движение през пустинния път. Решихме да не ползваме Дефи поради дефицитния солар, което впоследствие се оказа грешка – бусчето, с което ни взеха, беше тясно, некомфортно и с подозрителен шофьор, който караше на зигзаг полуспейки. Рамзес II е съградил огромен храм и втори, посветен на съпругата си Нефертари в Абу Симбел. Храмовете служели и като предупреждение към Царството Куш за мощта на Египет. Нумибия по това време вече е била част от империята на фараона, особено важна заради 9-те си златни мини. Рамзес може би е основоположник на еманципацията, тъй като статуите на Нефертари са толкова големи, като тези на господаря Рамзес II. Ако за момент се опиташ да влезеш в сандалите на войн от Куш и стигнеш границата, от която започва страната на врага, построил огромен и страховит храмов комплекс, дълго ще разсъждаваш дали не е по- добре да се отдадеш на земеделие и скотовъдство. Целият комплекс е разглобен и поставен на ново място заради заливащия района язовир Насър в края на 70-те. Връщането е отново под стори и в конвой, включващ записване на номера на бусчето на тръгване от Абу Симбел. Теоретично ще имаме още една среща с храма, този път по вода, когато пътуваме за Судан след няколко дни.

    Следобед агента Мохамед ни прикани да се изстреляме към близката бензиностанция, където скоро очаквали доставна на солар (дизел). Преди нея срещнахме агент на нашия агент, който ни вкара като първа кола пред колонката чакащи, чийто край се губеше в маранята и далечината. Потресаващата част дойде, когато пред очите ни служители опитаха да пуснат помпата на колонката – изляха се десетки литри гориво, изкъпаха се много зяпачи, шофьори и дребни спекуланти. И защо не при тази цена на дизела от 26 стотинки – по- евтино от литър вода. Когато видеото говори, всички ние мълчим: http://www.youtube.com/watch?v=Fl5zV9D8q10&feature=plcp   Вечерта, изхабени от път, комфорт в бусчето като за копърка и величествени гледки, останахме в хотела за вечеря. Менюто включваше:

• Супа Молокхия – питателна и супер здравословна супа от ситно нарязани млади листа на местно растение. Супата, твърдят очевидци, била част от диетата на фараоните.
• Основното беше бамя - както й викат и по долината на Нил.

Довлякохме се до стаята и бързо потънахме в блажена забрава на съня. 01 декември 2012 Днес по план график Мохамед – агента ни, ще ни вземе от хотела и заедно ще оправим документално тръгването на колата утре. Все още носим бремето на недоверието, скепсиса е на устата ни, а подозрението към агента, местните държавни и общински, всъщност египетски власти, е обилно. Пред портала на морската гара, ако така може да се нарече дупката, през която минава целия трафик между Судан и Египет по суша! лениво се бяха изтегнали войници, полицаи, администратори и прочие отговорни фактори. След кратко съвещание по телефона, агента тревожно ни съобщи, че всъщност сега трябва да натоварим колата. Имало судански дипломат с 3 коли, който настоявал да се качи на първата баржа и египтяните в израз на справедливост решили да ни качат днес, за да дойде той в неделя и да му покажат, че няма място за него и неговите автомобили. Не чакахме много, за да се заформи опашка след нас от желаещи да напуснат Египет. Мохамед докара различни служители, за да огледат колата, да ни кажат Добре дошли и да получат лептата си. Скоро бях в стаичката на най- отговорния от отговорните в пристанище Асуан. Мистър Искандер, дис ис дъ дженерал! – тържествено изчурулика агента със страхопочитание и благоговение едновременно. Ако е генерал на това, което виждам, бедния той генералисимус. Подписа ни 5-6 листа бюрокрация и дори не погледна агента, мен или нашата лепта за семейното му добруване. Оттам се наредихме като първа кола пред портала на баржата – утре щяха да тръгнат точно 5 коли и един мотор, а желаещите бяха два пъти повече. Беше нереално колко бързо и гладко се нареди всичко като се има предвид кошмара в Александрия, възрадвахме се и се оттеглихме в сянката да чакаме да се натоварим. И за да не падне гарда ни в борбата с пречките и трудностите, колегата реши да заключи колата с двата ключа вътре. Отново бяхме в режим Ние ще надделеем! Дойдоха зяпачи, помагачи и други овърлендъри да се учат на занаят как се отваря Дефи с подръчни средства. Впуснахме се в търсене на тел, тънки пластини и прочие инструменти, нужни за ендоскопската операция на Ланд Ровъра. Получихме и оферта от професионалист за сериозна сума пара. В крайна сметка fixer Кемал с много усилия и напътствия проби защитата и успяхме да не изпуснем и този ферибот.

Баржата представляваше престаряло корито,

пълно с торове и фураж, което можеше да поеме каквото и да е още, но без гаранции, че няма да изпуши още на тръгване. Вкарахме колата с помощта на 10 души и техните напътствия, една преносима ламарина и много полугаз. След нас се настаниха другите 4 коли и един мотор. Девойка, на име Клеър бе тръгнала сама там, където не е и за мъже, при това с мотор. Щяхме да имаме време за приказки на пътническия ферибот, който тръгва в понеделник. Баржата с колите тръгва в неделя и двете пристигат по едно и също време в центъра на цивилизацията, наречен поселището Вади Халфа.   С оставането на Дефи на баржата падна голям товар от плещите ни, но с това и нашата малка собствена територия си отиде. Бяхме самотни лъвове насред сред глутница местни хищници. На връщане видяхме стената на язовира, от която зависи на практика цял Египет – спира наводненията, дава електричество и вода. След това с моторна лодка се отправихме към близък остров, на който са преместили храма на Исис (по гръзки и нашенски – Изида), същата богиня, която жалила съпруга и брат си Озирис. Храмът е голям, красив и съсипан от гръцки, латински и френски надписи, копски кръстове и обикновени вандали. Значителна част от каменните образи са заличени. Храмът е строен отПтоломеите – династията, управлявала Египет след превземането му от Александър Велики. Греко-римския стил се забелязва, особено за вече тренираното наше око и беседите на дузинаегиптолози или нормални гидове. Златната скулптура на Исис и ладията, с която е пренасяна, отдавна са в Европа. Вечерта пробвахме местния специалитет кошари – микс от макарони, ориз, леща, нахут и домати. Вкусно, евтино и приятно. Изпрахме каквото имахме, готвейки се за пътуването през голямата вода след 1 ден и чудейки се какво ли ни чака занапред.  

Дни 14-16 (2-4 декември)

Информираме се, че в Лусака и Ливингстън има наводнения – както всеки път с началото на дъждовния сезон. Можем само да се надяваме дъждът да си отиде с нашето наближаване. Сега обаче

основна грижа ни е бюрокрацията по напускането на Египет

  Мохамед ни взима от хотела и ми оставя шофьора, който трябва да подаде нужните документи в пътна полиция (че нямаме нарушения), отписване на колата, след което да ни издадат билети за пътническия ферибот. Трябвам само като лице, живото Аз на документи и паспорти. Следва познато чакане с часове и нищослучване. Един от fixer-ите ме познава и урежда да вляза през задната врата, буквално. След 15 минути работата е свършена и вече можем свободно да си тръгнем след като си вземем билетите. Продажбата на билети за ферибота е процес сложен и изискващ въображение, нерви като обелиск и широка душа. Чудесен пример в това отношение бе друг Дефендър с 3-ма пътуващи, които бяха изпратили вече колата. Служителят просто и ясно им каза, че само двама можел да качи на борда, какво щяло да стане ако качва по трима. На възражението кротко си затвори гишето. Беше време за агрисевни паунди-преговори, заради което напуснахме бойната сцена, където логиката е нищо, парите са довод. Вече е икиндия, когато посещаваме едно от най- интересните поне за мен места тук – недовършеният обелиск. Тежащото 1100 тона масивно парче червен гранит е изоставено в кариерата завинаги от своите създатели. Тук нагледно можеш да видиш титаничните усилия на старите майстори в сътворяване на обелиски, които днес красят Истанбул, Париж и Ню Йорк. Никой не знае защо е изоставен или за какво е бил предвиден, но недовършеният масивен обелиск само затвърждава въпроса „Защо и как са го направили?“. Пътя до теориите за извънземни и божествени сили е кратък. Вечерта имаше шествие или демонстрация на ученици – вестите от Кайро също не бяха добри – многохилядни демонстрации. Мохамед бе доста критичен към новата посока на Египет и гледа с лека носталгия към времената на Мубарак. Последния залез в Египет посрещнахме във фелука, обикаляйки остров Елефантина, прага на Нил и нилометър – скала, с която се определяли ежегодните данъци на селяните в зависимост от нивото на реката. Казахме сбогом на Амон Ра с последните отблясъци на Асуанското слънце. Понеделник, 3.12. Мохамед ни взе от хотела в 9.00 часа. Ферибота тръгвал в 17, но влизането първи на борд е златния шанс за добри места. Разделяме се с него с приятни спомени и олекнали джобове и ни поема fixer Камал, за да ни преведе през тълпата нубийци, египтяни, суданци и представители на други светове и Вселени, съдейки по изражението на лицата и действията им. Минаваме леко петорната блокада от униформени блюстители на реда, обикновени чиновници и всякакви кръвопийци.

Стъпваме на ферибота

сред първите и заемаме цяла пейка във втора класа. Имало първа класа, но не помнели случай европеец после да не се качи да спи отгоре на палубата – толкова хубава била. Река от народ, пот, стока и целеустременост руква малко след нас. Всеки носи по минимум половин камион кашони – перални, телевизори, фураж и окупира всяка част, на която може да се складира или сяда или спи. Ние самоотвержено браним завзетата територия от непрестанни атаки, атмосферата се сгъстява, във въздуха висят бухчи, самари и борещи се пътуващи. Оттук минава значителна част от търговския обмен между Судан и Египет – при това на ръце. Може би не е толкова странно защо по над 1000-километровата граница между Египет и Судан, единствения начин да я пресечеш е по вода веднъж седмично, ако си късметлия. Враждата от хилядолетия и последвалите векове колониално управление са вероятно част от тях.

Ако европеец иска да мине сам или с автомобил, най- добре е да ползва т.нар. fixer.

Ние се запознахме с двама, които срещу скромна такса се оправят с документи, бюрократи и разпределят паричните стимули по веригата. Те дават съвет кое кога да направиш, свързват те с техен колега във Вади Халфа и изобщо държат съдбата ти в отрудените им от нетуъркинг ръце. С напредването на деня и изсипване на всички очаквани 600 пътници, мисията да опазим територията започна да става безсмислена. Въздухът във втора класа стана прекалено изискваща за нас. Намерихме другите овърландери, излегнали се отвън на палубата пред капитанския дек и се присъединихме незабавно, пробиващи си път през амбразурите багаж. Бяхме в най- добрата класа на всеки кораб - под звездите и бриза. Докато не падне нощта, разбира се. Няма да отделям много на

тоалетните на този ферибот

Ще кажа само, че Светата Инквизиция може само да завижда на санитарните помещения на кораба. Всеки ще признае с радост вещерски умения и съзаклятия с дявола, но не и да бъде оставен сам ако не е с противогаз и тъмни очила. В размисли минаха последните часове, преди ферибота да отплава. Чакахме с нетърпение 17.00 часа и малко преди да усетим вибрациите на винта, бидехме разтикани от група правоверни – тази палуба беше мястото за молитви. С края на вечерната молитва ферибота продуха ушите на пътуващите. Със залеза напуснахме пристанището на Асуан в преследване на Дефи, мигрирал някъде на юг. Всички пречки и несгоди обаче си заслужават изживяването, което дойде с падане на нощта. Движиш се бавно сред водите на Нил, вперил поглед към небето, а оттам в отговор милиардитепримигващи звезди постилат пътя ти с лунна светлина.   В такива моменти са сам с цялата Вселена и изпадаш в транс на съзерцаниее и спокойствие, което тази вълшебна нощ ти подарява. Тази награди ни стига за всичко, което преживяхме до сега.   Разбира се, пронизващия вятър и късната доба постепенно те дърпат обратно в материалния свят на боботещия и препълнен кораб. Спалният чувал (ако си носиш такъв) влиза в действие , сънят е сладък, твърд и мразовит. Като добри бивакуващи на палубата, отделени от местните предприемачи, ставаме с първата зора, някои се пристрашават да помислят за тоалетна, втори мият зъбите на място, трети се спасяват с тонове ментови дъвки. Колегате целенасочено е намалил консумацията на вода, за да намали и посещенията в мястото, което променя всеки. Всеки път. Пада ни се пак да видим Абу Симбел – този път от водата. И пак изживяването е страхотно с гигантските фигури, пазещи древен Египет от враговете му. В 12.30 часа местно време успешно акостирахме във

Вади Халфа (Судан)

Дефендърът ни стоически се поклащаше на баржата без видими следи от повърнато гориво или изтекли води. Ако ферибота се товари 7 часа в Асуан, в задачата се пита колко време е нужно в Судан всичкото стока, услуги, хора и пари да се саморазтовари? Всеки отговор за над 1 час е грешен. Пристанището на пустото нубийско селце се оживи от прииждащи пикапи, камиони, работници, полицаи и пласьори на местни судански паундове.

Предубежденията към Судан бързо отпаднаха

с приятелското заговаряне от минаващи, бързия паспортен контрол и усмихнати хора. Мазаар взе нещата в свои ръце и скоро свалихме колите от баржата и минахме проверка на шасито. Клеър, самотната мотористка и двойка южноафриканци, връщащи се у дома след 12-годишен гурбет в Лондон, бяхме клиенти на Мазаар. Останалите два автомобила – на чехи и южноафриканци опитаха да се оправят сами. Което беше грешен стратегически ход впоследствие, тъй като ние вече пътувахме по поречието на Нил, а те очакваха съдбата си на пристанището.

Услугата на Мазаар струваше разумните 120 паунда и съкратени много часове чакане.

Тъй като и втората ни виза за Етиопия, която взехме в Кайро, изтече, бързахме към Хартум, за да стигнем преди петък и кандидатстваме трети път за виза за Етиопия. Можем пък след време да кандидатстваме за Гинес като хората, получили най- много визи за Етиопия, при това от различни посолства в света. И тъй като нищо не ни задържаше във Вади Халфа, нито имаше по сведения на живи очевидци начин, който да накара жив турист да спи в местните локанда (нещо като къща за гости), решихме

да караме до Донгола през пустинята

Там мъждукаше надеждата за по- сносно място за спане, което според Лонли планет се наричало Lord Hotel. В 10 вечерта намерихме хотела – лабиринт от отделни помещения от кал с метални врати с катинар, като се предлагаха и 1-2 коптора с отделна баня и тоалетна. Стаята беше измазана с кал, леглата бяха окуцели от старост, а чаршафите – с изсмукан от ползване и пране живец. Имаше и термо дамаджана с вода, вентилатор и прабабата на климатиците. Санитарното помещение,хмммм, беше по стандарта на корабните такива, но сравнително чисто, неопетнено от хиляди посетители. Платих 60 паунда, взех спалния чувал и се гмурнах за душ. Душ без вода обаче не е душ, така че не ми остана друго, освен да потъна в света на неспокойните сънища в Донгола. Колегата, неплюл си в пазвата, реши да спи в колата – събираха му се вече три дни без душ, миене на зъби и нормално легло.   Очаквайте продължението Автори: Александър Костадинов и Росен Михайлов Снимки: авторите   Други разкази, свързани с Обиколка н аАфрика– на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ]

Прочети цялата новина

Свързани новини: