Голям клюкар съм, г-н Дянков :)

Вицепремиерът, опората на правителството, финансовата гордост на българската нация и той на своя ред си замина*. Според мнозина той си отиде във връзка с протестите – тези хора смятат, че г-н Борисов го пожертва, за да изпусне парата (пàрата, а не парàта; парàта г-н Борисов последна ще я изпусне) и да отклони гнева и недоволството от себе си. Имаше също и по-проникновени наблюдатели, според които причината за позорното изритване била, че г-н Дянков изтръскал до последно резерва, за да плати субсидии на селските стопани, поради което не останали пари за пенсии и за други такива нервни плащания. За съжаление, и двете хипотези не са верни. За щастие, истината изглежда ще се окаже много по-сочна и много по-смешна.

Да ви кажа ли защо хвръкна главата на финансовия корифей? Добре, не ме умолявайте – ще ви кажа. Когато на днешната пресконференция попитаха г-н Борисов (между другото, тази пресконференция беше абсолютният рекорд на медийния му провал – да изкара някакви фалшиви протестиращи, които журналистите разбиха на десетата минута, след което да наругае медиите и да избяга от тях – това едва ли и самият ТОЙ скоро ще успее да надмине), та когато го попитиха защо е изхвърлил Дянков, при положение че той не е направил нищо различно от онова, което правѝ и за което беше хвален в продължение на три години и нищо по-различно от онова, за което г-н Борисов беше казал, че падне ли Дянков, пада и правителството, премиерът обясни, че Дянков имал две функции: на финансов министър и на вицепремиер. С първото се справял добре, но с второто – не. Така обясни премиерът отстраняването на вицепремиера. Дрън-дрън! Мълвата говори друго…

Аз имам слабостта да се срещам с всякакви хора, доста от които са завидно осведомени по определени въпроси. Та, ето какво се е случило според неколцина от тях, за да се стигне до драмата с оставката на Дянков:

Международният валутен фонд взима решение да увеличи капитала си. Следователно всички държави-акционери, сред които е татковината ни, трябва да направят съответните контрибуции, които в нашия случай възлизат на около 160 милиона. Симеон Дянков, силно притеснен и безпаричен в резултат от тригодишното „вещо” управление на г-н Борисов, се чуди как да изклинчи. Тупка топката, тупка я, докато накрая не получава писмо от самия комисар по икономика и финанси Оли Рен. Писмото настоява България да си плати дължимото, вероятно с твърде възпитан тон, но за зла участ писмото сварва г-н Дянков в неподходяща психическа кондиция. На нашия финансист №1 му причернява пред очите и той отговаря на еврокомисаря със сурово писмо, чийто смисъл, в общи линии, е г-н Оли да си гледа работата и че България ще плати на куково лято. Отговорът на г-н Дянков предизвиква у комисаря Рен озадачено повдигане на вежди и онзи решава да влезе в контакт с колегата си комисар Кристалина Георгиева (нали знаете, че „Кристалина” е псевдоним, но това е тема на друг разговор). Оли Рен я пита с възпитан, но настоятелен тон какво става и тя бърза да запознае със случая г-н Борисов. Г-н Борисов започва да се вайка и да се  тюхка в продължение на няколко минути, дори може би и половин час, след което властно повелява да се изготви писмо лично от негово име в дух, че България ще си плати чинно всичко, което се очаква от нея. Изготвянето на писмото се възлага на финансовото министерство воглаве с г-н Дянков. Министерството дисциплинирано и съвестно връща на премиера в най-кратък срок искания текст. Както си му е редът, текстът е на английски език. Понеже г-н Борисов е зает с много по-важни държавни дела от това да умее да чете и пише на английски език, той посяга да парафира писмото на юнашка вяра, когато някакъв инстинкт на индиански вожд възпира ръката му. Взима мъдрото държавническо решение да съгласува текста първо с Кристалина, преди да го изпрати на Оли Рен. Изпраща ѝ го и тя половин час по-късно му се обажда с разтреперан глас. Обажда му се, за да му каже, че второто писмо, вместо да замаже гафа на първото и да изрази от името на министър-председателя намерението на държавата да си плати вноската като акционер в МВФ, съдържа още по-тежки попръжни и още по-категорично послание в смисъл Оли Рен да си гледа работата и че ще види пари от България през крив макарон. Като се опитва да си представи какво щеше да стане, ако беше подписал на вяра мистериозния английски текст, на г-н Борисов му причернява, той забива могъщ шут в мършавия задник на световния финансист и слага на негово място кроткия философ и бивш габровски кмет, незаслужено нашумял със спорния си талант да усвоява еврофондове.

Ето това, дами и господа, е причината да изхвърчи Симеон Дянков. Това е тя според мълвата, която стигна до мен. Бива ли да живеем в такава държава?! Бива ли доброволно да даваме властта на такива хора?! Това е хем смешно, хем обидно! Мисля си, че при това положение не бива да се учудваме и не бива да се сърдим на мненията по наш адрес, които се ширят в други държави и в други общества. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

_________________

* И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.

(И. Вазов, „Моите песни”, „Под гърма на победите” 1913)

Tweet

Прочети цялата новина

Свързани новини: