Красивата Испания (1): Севиля, Валядолид, Кордоба, Бургос и Сан Илдефонсо

Днес Красимир ще ни води до Испания – и понеже е решил да я обиколи с влак, то и ние няма да седим на едно място. Ще обиколим няколко града – другия път ще има още.

Приятно четене:

Красивата Испания

 Севиля, Валядолид, Кордоба, Бургос и Сан Илдефонсо

  Това лято изведнъж се заговори, че ще ни отнемат безплатните международни железопътни билети и екскурзията която планирах през септември се оказа с по-ранна дата – края на юни. Жената тръгна да лекува дископатията, а аз се отправих към Испания на гости на моя приятел Станимир.Основното ми седалище и отправна точка беше Валядолид,а основният превоз влаковете. Пътеписът ми /допълнен с над 1 000 снимки/започва от мечтата на болшинството туристи в Испания

Севиля

Идеята ми беше след пристигането на гарата да поема по една голяма улица, да мина покрай останките от римски храм намиращ се на площада в квартал La Alameda и след известно време да продължа из романтичните малки улички на историческия център на Севиля-Barrio Santa Cruz. Наистина приятна гледка е старият град -  уличките се оказаха много къси,криволичещи и тесни,но пък отвсякъде са надвиснали цветя, а дворовете са само цветя и екзотични растения. Накрая се отплеснах от маршрута си и се повъртях известно време като лудия пумпал,но в края на краищата се озовах по план пред

Кметствотo –

впечатляваща сграда построена през 16-ти век и приятна градинка в непосредствена близост.Кратка почивка и една скрежина ми подействаха много ободряващо в 42-ва градусовата жега.На един огромен площад са събрани доста забележителности .Внушителната катедрала „Света Богородица“, която е сред най големите готически катедрали в света / предполага се трета/ има дълга история. След възвръщането на града от християните в 11-ти век е започнало изграждането на днешната катедрала,като работата е продължила 5 века. Преди това там е имало джамия и при строителството са използвани някои от елементите и. Минарето на старата мавританска джамия днес е камбанария на катедралата,допълнена с голяма бронзова статуя направена от християните. По времето когато „Giralda“ е била построена,това е била най- високата сграда в света.Сега заедно с огромната бронзова статуя на върха е висока 97.5 метра.

 

В непосредствена близост е

царският дорец „Reales Alcazares“,

който в типичния си мавритански стил е заобиколен от високи стени. Този велик арабски дворец е строен през различни епохи. Вероятно е започнат още в далечната 884г., но по-голямата му част е построена след християнското завладяване на града през 1248г. от крал Педро.Срещу двореца се намира една ренесансова сграда „Archivo de Indias“, която през 1875г. става архив на всички документи свързани с откриването на Америка и в момента изпълнява същата функция. Срещу „Giralda“ се намира бароковия архиепископски дворец „Palasio Arzobispal“ датиращ от 16-ти-17-ти век. Време е вече да се настаня в хостела, който бях резервирал, а душът ми дойде супер. Малко приятно стайче за четирима без прозорец, но пък за сметка на това с климатик. Но кой ще ти стои вътре.И злизам навън и тръгвам на север край река Гуадалкивир. Подминавам „TeatroSevilla“, следва  „Torre del Orо“ - осмоъгълна мавританска кула,която е била част от стените на града покрай река Гуадалкивир.Служела е за седалище на морската администрация. Сега се използва като музей на корабоплаването.Следва известната арена за борба с бикове в Севиля –„ Plaza de Toros de la Real Maestranza“. За съжаление всеки ден посещенията са до 13.30 часа, но това е само началото на екскурзита –ще има и други...Отсреща е моста „Тriana“, свързващ стария град с едноименния квартал. Построен е 1845-1852г. от двама френски архитекти.Красив е, а палмите покрай него и другите екзотични растения му дават допълнителен блясък.Пошляях се из квартал „Triana“  и отново във великолепния стар град с чудесната си архитектура.Последва нов душ в хостела и вече съм на път за парка „Мария Луиза“. Това е нещо впечатляващо. Просто ме плени. Мисля, че тук не са нужни думи,а най-вече снимки. През 1929г. в града се е провело иберо – американско изложение и във връзка с него са били построени много интересни сгради, като най – забележителните са на архитекта Ханибал Гонзалес – „Plaza de Espana Pabellon“ , „Pabellon Real“ ,както и много други по-малки сгради в латиноамерикански стил.

 

На връщане минах покрай

двореца „Palasio de San Tellmo“ –

красива барокова сграда построена 17-ти-18-ти век и замъка  „Costurero de la Reyna“, но там се бяха струпали протестиращи-явно имаше стачка.Хостелът ми е в идеален център и вече съм пред него и следва нов душ,вечеря и почивка.Вече след 00.00 часа е време за нощна разходка и снимки из стария град – пълно е с туристи.Не,че не липсват и просяци,но все пак са хора на изкуството – свирят на различни инструменти.Хареса ми един румънец с акордеон,с когото размених няколко прказки по Балкански и разбира се получи едно евро за репертоара си.Мисля си, че и нощните снимки станаха добри.Време е за сън.А на сутринта по-удачният вариант между разходка или такси до гарата се оказа второто поради липса на време. Още снимки за Севиля може да видите с кликване  на http://www.facebook.com/media/set/?set=a.457151367673291.106578.100001352950520&type=1&l=e20f98f9a8

Кордоба

Времепътуването между Севиля и Кордоба е около 40 минути и то не с високоскоростен влак. От гарата поемам в посока стария град. В североизточната част на града минавам покрай римски руини в близост до кулата „Torre de la Malmuerta”. Следва

двореца на Виана – „Palacio de Viana”.

Казват, че имала впечатляващите 14 двора и красиви градини. Старият град по мое мнение беше най – красивият в цялата ми екскурзия.        Кордоба винаги е бил важен културен и интелектуален център. Паметниците, които напомнят за най – важните синове на Кордоба са римският философ Сенека, арабският философ Авероес и еврейският философ Маймонид. Може да се видят и няколко синагоги, а къщите с техните дворчета с екзотична растителност и малките тесни улички са неописуеми.

Голямата джамия на Кордоба и катедралата

разположена на 23 000 кв. м. е третата по големина джамия в света и една от най – красивите и оригинални сгради в света. Намира се в историческия център на града и показва смесица от различни архитектурни стилове. Тя е построена в продължение на девет века. Изграждането и започва през 785г. в т. нар. Califal стил, който съчетава римски, готически, византийски, сирийски и персийски елементи. Този стил доминира във всички архитектурни паметници на маврите в Испания, след което идва Mudejar – стил на маврите живеещи в Испания. Халиф Аbderraman 1 – ви започва изграждането на този храм върху руините на стара вестготска църква. Последното най – важно разширяване е направено през 987г. от халифа Almanzor – удвояване на оригиналния размер на джамията и добавяне на колони от син и червен мрамор. Когато през 1236г. християните се възвръщат на власт в Кордоба осветяват джамията да бъде християнска катедрала. През 13 – ти век са направени и първите промени, а през 1523г. католическата църква и крал Чарлз 5 – ти против волята на администрацията на града изграждат християнска катедрала във вътрешността на оригиналната джамия.

 

 Около джамията „Мескита” се намира

архиепископския дорец –

в интериора му има останки от дворец от епохата на готите, върху които е построен двореца на арабския халиф Alcazar Califal. След като е бил изоставен от него, той става резиденция на царете на Taifas. Римският мост над река Гуадалкивир се състои от 16 дъги. В централната му част е добавен паметник на Сан Рафаел, който е бил покровител на града в 17 – ти век. В южния край на моста „Puente Romano” се намира арабското укрепление „Torre de Calahora”, което първоначално се е състояло от две кули свързани с дъга, а през 14 – ти век е добавена трета кула. Покрай реката има останки от мавритански мелници за вода за градините на „Alcazar Califal”. Дворецът на християнските крале „Alcazar de los Cristianos” е построен през 1328г. от Алфонсо 11 – ти. Първоначално в ъглите е имало четири кули, три от които могат да се видят и днес. Четвъртата е била разрушена през 19 – ти век. На връщане поспрях за почивка до кметството на централното площадче, но идеята не се оказа много уместна и затова по – надолу влязох в един МОЛ който беше климатизиран. Изборът ми беше перфектен, а и трябваше да се купят някакви подаръчета и сувенири. Алеята която бях си избрал за обратния път до гарата се оказа върхът на сладоледа за днешната екскурзия. Някава невероятна градина. Ако трябва да я сравня например с тези в Париж – градините Тюлейри, Люксемургските градини или градините във Версайския дворец веднага без да се замислям ще кажа че тази градска градина на Кордоба е по – добра.

 

Вече съм на гарата – оттам високоскоростният влак AVE който се движи с 250 км. За кратко време ще ме достави в Мадрид, а оттам още един малък преход до Валядолид и в задушевна атмосфера ще направим анлиз на изминлия ден. Още снимки за Кордоба може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 457166947671733. 106582. 100001352950520&type=1&l=756fe713b9  

     Бургос

Бургос е град в северозападна Испания и административен център на провинция Бургос в автономна област Кастилия и Леон, с население приблизително 180 000 души. Има археологически данни, че районът е бил населен още 4 500г. преди н. е. През 884г. крал Алфонсо 3 – ти в опит да възпре атаките на маврите основава тук крепост. По късно през 1308г. при образуването на кралство Кастилия Бургос е избран за столица и остава такава до освобождаването на Толедо през 1085г. Та слизам си аз на гарата и насреща огромна зона, в която се строи много, а като вперя поглед напред не се вижда нищо което да наподобява на център. Попитах момче и момиче, които разхождаха куче дали е далече и след отговор за около половин час се отказах да търся превоз и поех бавно, бавно – и без това беше доста рано. И така след един час и двадесет минути вместо загрявка се получи лека прегрявка, но след пауза за кафе закрачих с бодра стъпка из града. Бургос притежава най – много църковни паметници от който и да е било друг испански град, като най – бележитата сграда е катедралата „Санта Мария”. Тя е посветена на Дева Мария и е известна с уникалната си архитектура. Счита се за трета по големина след катедралите на Севиля и Толедо. Тя е готическа катедрала, чийто строеж е започнал през 1221г. и е издигната на мястото на по – ранна римска базилика. Високият олтар е осветен 1260г. и е повлиян от френското присъствие на архитекти, а след пауза от близо 200г. строителството е продължило вече под влиянието на немски архитекти. Окончателно е завършена през 1567г. Казват че вътрешността на катедралата е дори по – впечатляваща от фасадата и, но за мое голямо съжаление беше в ремонт и нямаше посещения. Разгледах я на официалния и сайт и бях много впечатлен от множеството картини, гоблени, дърворезби, съкровищница и гробници. През 1919г. тук са погребани Rodrigo Diaz de Vivar известен с прякора El Cid и неговата съпругаDona Jimena. Във вътрешността и кръстообразно са разположени 15 параклиса. Северният вход известен като „Puerta del Sarmental” се счита за най – добрия пример на готическа скулптора за своето време. На фасадата е образът на Понтократор заобиколен от апостолите. През 1984г. катедралата е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

 

Бургос напълно е запазил стария център на града, където има много паметници на важни личности от испанската средновековна история като на националния герой El Cid, който е роден тук. Освен катедралата специална забележителност е

арката на Света Богородица,

която е построена рез 14 – ти век при Карл 5 – ти и се явява входна врата на града. Колкото пъти обикалях и стигах до нея се спирах да и се полюбувам още и още.

 

Друга забележителност е

двореца „La Casa del Cordon”,

който е бил резиденция на царете на Кастилия. Много ми хареса начина по който са отбелязани забележителностите – когато си пред някоя от тях следва стрелка и упътване за следващата и можеш да си обикаляш спокойно и без карта. Така беше и в Толедо. Бургос е богат на древни църкви и метоси. Малки, но забележителни са църквите „San Gil”, „San Lesmes”... и следват една след друга. Успях да си напазарувам много хубави сувенири и след приятната разходка из тихия и спретнат град Бургос не допуснах грешката от сутринта и си хванах автобус до гарата. Още снимки за Бургос може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 457195734335521. 106587. 100001352950520&type=1&l=84709ae827  

 

Валядолид

Валядолид е градът на моето гостуване и ето че вече тази сутрин трябваше по моите планове да го разгледам през деня сам. Чак вечерта щяхме да се съберем. Сутринта пихме кафе и всички заминаха на работа. Обиколката ми започна по протежение на булевард Зория –още в началото се открои

арената за борба с бикове –”Plaza de Toros”.

 

Сега когато пиша тези редове мога да кажа, че на местата където бях това е най – добре изглеждащата арена и веднага реших, че трябва да я видя и отвътре. Отдаваше се чудесна възможност за това, тъй като налепените афиши наоколо оповестяваха, че тази вечер е начало на празника на немската бира – Октобер фест, така си го водят хората независимо че сега е месец юни. По пътя имаше големи табели които указваха паркингите и със зелена лампичка и надпис свободно, което значи че има места за паркиране, а ако евентуално е запълнен светва червена лампичка и шофиращите го подминават и продължават към следващият, който би им свършил работа. Страхотна организация – сташно много ми хареса. Паркингите са подземни и обикновенно се намират под големите площади. Нека да спомена няколко думи за града.

Валядолид е град в северозападна Испания,

център на едноименната провинция и столица на автономна област Кастилия и Леон и е с население около 340 000 души. През 1469г. кралица Изабела 1 – ва Кастилска и крал Фердинанд Арганоски са сключили брак във Валядолид и тогава той става резиденция на кралете на Кастилия и остава столица на Кралство Испания до 1561г. , когато роденият тук Филип 2 – ри премества столицата в Мадрид. Между 1601 – 1606г. Валядолид отново е столица на Кралството при Филип 3 – ти. Та по – надолу по булевард Зория следваше градският парк „Campo Grande” – едно чудесно място за отмора с много зелинина, водни басейни и птици.

 

  Встрани от него се откроявяха като сгради музея на военната академия и църквата „San Juan de Letran”. По – надолу „Plaza Espana” беше превърната в един пазар, както ми го бяха описали предварително, а на връщане след обяд всички маси подобни на тези примерно от женския пазар в София или където и да било в България бяха изчезнали – изнасят ги с техника, нещо което не видях, почиства се и става нещо преобразено – един чист и красив площад. В старата част на Валядолид са запазени много къщи на аристократи и религиозни сгради. Църквата Свети Михаил „San Muguel” е построена в периода 1500 – 1515г. и има необикновенна кула. Фасадата на църквата Свети Павел „SanPablo” се откроява с готическите си статуи и украса.

Църквата Света Мария Антична „Santa Мaria Antigua”

има необичайна кула във форма на пирамида датираща от 12 – ти век. Катедралата на Валядолид „Дева Мария Успение Богродично” е просто великолепна, но за съжаление в момента е посттроена на 40 – 45%. Тя е замислена и поръчана от крал Филип 2 – ри и не е завършена поради финансови проблеми. В околните улици е дворецът на Лос Пиментал, наблизо е „Royal Palase”, както и този на банкера Фабио Нели – сграда построена през 1576г. Театърът – „Teatro Lopes de Vega” e построен в класически стил през 1861г. Други забележителни сгради са Университета – барокова сграда, както и библиотеката представляваща един от първите примери на Испанския ренесанс. В сърцето на стария град се намира главният площад построен през 16 – ти век. Там са статуята на граф Ансуреас – основател и пръв лорд на Валядолид, кметството и часовниковата кула. Тази седмица имаше тенис турнир и на площада беше построен тенис корт и магазинчета за тенис екипировка, които след приключването му щяха да изчезнат. Във Валядолид се намира къщата – музей на Мигел де Сервантес, където той е живял със семейството си в периода 1603 – 1606г. Там е поставил финалните щрихи на своя шедьовър „Дон Кихот”. Тук е и къщата – музей на Христофор Колумб. Там той прекарва последните дни от живота си. В нея са запазени различни артефакти и документи свързани с откриването на Америка. За мое съжаление нямах възможността да разгледам нито една от двете. Станимир се прибра, а Нели е вечер на работа и отидохме по мъжки с него на Октобер фестр който се провежда както казах на аренета за провеждане на корида. Сега там няма такива мероприятия, а само подобни на тазвечерното. На мен ми беше по интересно да разгледам съоръжението отвътре. Отидохме по – раничко докато беше светло за да направим по – добри снимки. Много ми хареса. Е разбира се и организираният празник на немската бира беше перфектен. Скарите димят, вурстчета най – различни, ребъца и разни други лакомства. Целият персонал е облечен в Баварски облекла – от готвача до сервитьора. Съставът беше много добър – баварски и тиролски песни се лееха цяла вечер, а не само бира. Направо си беше цял концерт. Литър бира струваше 8 евро – което един испанец коментира, че не е никак малко, но спрямо същия този праник в Германия цената е по висока – 9. 50 евро. Е разбира се че нещо колкото и да е хубаво и то си има край... Още снимки за Валядолид може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 457212854333809. 106592. 100001352950520&type=1&l=29fcb542ea

Сан Илдефонсо

В събота екскурзията беше с кола, а не с влак. Моят приятел Станимир с Нели и аз шофьор. Интресно ми беше да повъртя малко из Испания. Отправната точка беше малкото градче Сан Илдефонсо, намиращо се на няколко километра от Сеговия и на 80 километра северно от Мадрид. Комплексът се състои от бароков дворец, разположен сред обширни градини във френски стил, построен по времето на испанския крал Филип 5 – ти . [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     Поради своето разположение в северната част на Сиера де Гвадарама, мястото на което днес е построен дворецът „Ла Гранха” в продължение на стотици години е любима местност за ловуване на кастилските крале. Тук през 15 – ти век Енрике 4 – ти построява малка ловна хижа и малък параклис посветен на Сан Илдефонсо. Изабела 1 – ва Кастилска дарява хижата и параклиса на манастира в Сеговия, който построява до тях „La Granja” / в превод ферма/. През 1719г. крал Филип 5 – ти купува „Ла Гранха” от монасите, след като разположеният в близост кралски дворец във Валсен изгаря до основи. През 1721г. Филип 5 – ти започва строежа на новия дворец и оформянето на градините по модел на парка на Версай”, построен от дядо му Луи 14 – ти. Пред входа на двореца са оформени градини, обкръжени от гориста местност, в която са разположени още скрити градини, което представлява парка на двореца. Също като френския „Версай” и „Ла Гранха” е замислена като място за почивка на краля, но бързо се превръща в център за кралско управление. Съсредоточаването на дворцовия живот в „Ла Гранха” дава тласък на икономическото развитие на разположения в негова близост град Сан Илдефонсо. В него се настаняват много чиновници и аристократи, които желаят да са по – близо до любимия на краля дворец. За нуждите на двора „Ла Гранха” са построени казарми, катедрална църква и дори фабрика за стъкло. Градините на „Ла Гранха” заемащи площ от 1 500 акра са едни от най – добрите образци на градинско оформление през 18 – ти век.

 

Декораторите на градините използват естествения наклон като елемент от изгледа на градините и като източник на сила изтласкваща водатаот 26 – те скулптурни фонтана които са разположени в парка на двореца. Относно „Баните на Диана” – център, в който се фокусират главните оси на няколко градини, Филип 5 – ти с неохота възкликва „Струваха ми три милиона, а ме развеселяват само три минути”. Скулптурните композиции навсякъде из парка са дело на известни френски майстори от 18 – ти век. Те представляват мотиви от класическата гръцка митология – фигури на божества алегории и сцени от гръцки митове. Излети са от олово за да се избегне корозията и са боядисани с имитираща бронзова боя.

 

    Оригиналните водопроводи снабдяващи фонтаните с вода функционират безпроблемно дори и в наши дни. Най – високата точка на парка представлява естествен резорвоар на вода, осигуряващ налягане на цялата водоснабдителна система в парка. Днес само няколко от фонтаните са активни. Всичките 26 фонтана на „Ла Гранха” се пускат само два пъти в годината в дните та Сан Фернандо и Сан Луис. Късметът беше с нас и бяхме уцелили единият ден, в който работеха всички фонтани. Натоварихме се на колата и се отправихме към Сеговия. Още снимки за Сан Илдефонсо може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 457647740956987. 106628. 100001352950520&type=1&l=b23650aeb4 Автор: Красимир Гетов Снимки: автор   Други разкази, свързани с Другата Испания – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗААЛВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: