Лицата но протеста- новите и липсващите

Да се обере лозето не е толкова трудно, както се видя от бързия ефект от протестите върху обруленото политическо статукво. Съвсем друга работа е обаче от обраното лозе да се стигне до ферментацията на виното, с което да бъдат почерпени за успеха демонстрантите.

Ясно е, че сред главните проблеми сега е как да се канализира бликналата протестна енергия, а това е трудна, ако не и невъзможна задача за аморфната маса хора, сред която не се виждат откроени консенсусни лица. И ако те все пак се откроят, как ще бъдат признати от толкова разнородна група хора, събрали се да изкрещят „не”, но напълно неподготвени да се разберат на кого и как да кажат „да”?

Съзнателно или не, поради липса на други лица или не, но медиите започнаха да изграждат образа на протестиращия българин, който едва ли се харесва на самия средно статистически демонстрант. Освен маскираните и ломотещи някакви ескстремни полуслова младежи, на фокус в преките включвания на телевизионните екрани попадат с физиономиите си странни люде, които с вида си и с приказките си по-скоро могат да отблъснат, отколкото да привлекат симпатиите на по-кротката част от населението.

Това може да е случайно, да не е търсен ефект с цел дискредитиране на протестната вълна. По-лошото е, ако тази картина е показва автентичната картина, отколкото ако е манипулирана.

От интервютата с някои откроили се вече нови герои, родени от уличните събития, може обаче да се направи почти сигурен един важен извод: каквито и спекуланти да се възползват от гнева на хората, едва ли има някакъв митичен единен център. Ако имаше такъв и беше толкова хитър и далновиден, трябваше да е излъчил по условие някакви приемливи водачи.

От ситото на медиите вече бяха пресети няколко самородни крайни левичарски „зрънца”. Стана ясно, че възрастният белокос мъж с кървавата глава, превърнал се в емблема на окървавения протест в София миналата седмица, е едновременно активен борец против фашизма ( и капитализма, както се казваше доскоро), но и капиталист- предприемач в строителството. Явно не е от изнемогващите да си платят тока.

Компания в телевизионните интервюта му правеше младеж с яростна позиция срещу партиите, който се оказа не просто от същата боя, а направо член на движението на младите русофили, ръководено от виден деец на Висшия съвет на БСП.

За капак тази сутрин ни беше показан и вождът на движението „Че Гевара”, който оглавил протестите в Пловдив.

И какво си казват хората при подобна идентификация на уличните врагове на Борисов? Може би се убеждават, че Борисов е борец срещу борците срещу капитализма и подобните им?

Така им се иска в ГЕРБ, за да поддържат фалшивата репутация на своя Бойко като десен и съответно да маргинализират колкото е възможно десните, които го критикуват, за да изпълни той отново дясното пространство със своето политическо туловище. Истината е, обаче, както знаем, че не атакистите, чегеваристите и антифашистите свалиха Борисов от поста му, а собствените му тънки сметки да се направи на жертва в очите на следовниците си и така да ги поведе за евентуален реванш за изборите. Един път излъгаха доста десни хора, че Борисов е десен, но при новото лозе на баир ще им е по трудно да ги накарат пак да настъпят тази мотика.

За опасността именно БСП и ДПС да се върнат във властта заслугата е, да повторя, не на някакви маргинални личности и екстремистки елементи, а на цялостната политика на Борисов. Каквито и емблеми с обратен знак-някои направо карикатурни- да ни вадят медиите пред скоби, масата хора, протестираща по уличите на големите български градове, са автентично разгневени от бедността български граждани. А бедността се свързва с последното управление. Знаят го преди всичко самите протестиращи. Опитите да им кажат, че те са подведени или измамени, обиждат сводния им избор да протестират.

Друг е въпросът, че макар мнозинството хора да иска светкавичното раждане на чисто нови управленци, това няма как да стане в тези срокове. Чака ни дълга ферментация на обраното грозде и горчивият опит сочи, че резултатът ще е по-скоро вкиснат. Такава реколта се очаква с етикет „Парламент №42”.

Някой трябва да подскаже на сънародниците ни, че пълното отрицание на рефлектира изобщо върху разпознаваемите българи с опит и способности да бъдат полезни. Има хора със саморъчно изградена репутация, което ги е направило известни без да са непременно „монополисти”, крадци, слуги и т.н. Те нямат нужда тепърва да се доказват и поради това се „бързо конвертируема валута”, интелектуален резерв с потенциал да осъществят разумната част от исканията на протестиращите.

Има обаче един проблем: няма такъв храбрец в момента, който да заяви тази позиция на висок глас, без да бъде заподозрян, че иска да се възползва за себе си и или за някакъв партиен интерес за оседлаване на протестната вълна. И не е случайно, че никой известен на цялата нация българин ( с изключение на един артист с възгледи, подобни до онези левичарски зрънца, за които стана дума по-горе), не желае да се натрапва.

Разгневените имат право да говорят всичко, но не могат да отрекат, че университетски преподавател, успешен мениджър, стойностен писател, международно признат музикант или режисьор и т.н. не се става за един предизборен период от няколко седмици. Тези хора ги има, но няма кой да се престраши да ги покани- не като президентска селекция за един служебен кабинет, а като нови лица, достатъчно „стари” в същото време, за да не им се налага тепърва да ферментират.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: