УЛИЦАТА УПРАВЛЯВА – НО КОЙ УПРАВЛЯВА УЛИЦАТА?

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Вчера българският парламент гласува оставката на правителството на ГЕРБ, начело с премиера Бойко Борисов. Тя бе подадена след демонстрации,започнали като икономически и социален протест срещу високите сметки за електроенергия, но бързо ескалирали до политически искания за оставка и сблъсъци с полицията. Какво стана и какво предстои – разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, не падна ли прекалено лесно кабинетът Борисов, и то само часове, след като премиерът каза, че няма да подава оставка?

- Така е, Фили, дори в самия край на мандата Бойко Борисов прояви типичната си противоречива природа. Интересно е какво точно го накара да подаде оставка, но това може би никога няма да научим. Иначе той се аргументира, че не иска да гледа как полицията се бие с гражданите по същите улици, които неговият кабинет е асфалтирал. В такива фрази се усеща отглас от друга част на борисовата природа – позьорството му, желанието да героизира себе си и събитията. Казвам го не за да правя психологически портрет на премиера в оставка, а да припомня, че такива лични черти всъщност станаха част от обществения мит Бойко Борисов. А този мит е важен, за да разберем по-добре събитията, които се случват или предстои да се случат в страната.

Иначе, конкретно на въпроса – да, Фили, кабинетът сякаш падна твърде лесно. Но, вместо да спекулирам защо, предпочитам да илюстрирам с два парадокса. Първият е свързан с поведението на бившия премиер Иван Костов и тъй наречената „традиционна десница”. Те явно не успяха да разделят плявата от зърното и да изберат по-малката от двете злини, които се предлагат на политическия пазар. С други думи, не успяха да изберат между лошото управление на Борисов, изпъстрено все пак и с положителни елементи, и твърде лошото управление на БСП, която, най-вероятно в коалиция, ще дойде на власт след предсрочните избори през април или май. В Парламента, заедно с левицата, десните до последно искаха оставката на правителството. А щом Борисов я подаде, Костов каза от трибуната,  че това е акт на страхливост, че премиерът се е поддал на натиск, че е трябвало да стои на поста и да се бори. Вторият парадокс е съвсем същият, но се случи на още по-невероятно място – улицата. Хората, които във вторник там се биха с полицията за оставката на Борисов, в сряда поискаха той да се върне и да довърши разчистването на авгиевите обори в енергетиката.

- Пламен, говорим за протестиращите като за единно цяло, но така ли е наистина? Поне отстрани изглежда, че на тях им липсва и ясна организация, и единство в исканията.

- Липсва им, Фили, всичко е хаотично, затова и вкусът, който остава от демонстрациите този път е доста лош. Сравнявам, разбира се, със събитията през 97-ма, когато българите буквално изгониха от власт социалиста Жан Виденов. Но много са разликите между двата протеста. Основната е, че тогава имахме чисто политически акт, при който, независимо от тежестта на кризата, алтернативата беше ясна – налице бяха европейският път на България и политическа сила, която да го реализира. Сега кризата не е така тежка, но демонстрантите са дезориентирани по отношение на исканията си. Протестът им започна като икономически и социален – срещу високите цени на енергията и ниските доходи. Те обвиниха монополната система в тази сфера и несправянето на управляващите с регулационните и контролните им функции. Точно когато правителството предприе стъпки да реши посочените проблеми обаче, протестът прерасна в политически бунт за оставка. Но след като тя стана факт, протестът не спря, а продължи, продължава и сега, вече с доста неясна перспектива и под формата повече на обикновени, не така масови безредици. Поставят се искания, а няма кой да ги изпълни. Това едно. Второ, протестът придоби анархистичен оттенък, доколкото демонстрантите отказват коя да е от реалните партии да реши поставените проблеми. Те твърдят, че до седмица ще предложат тотална промяна на политическата система в страната, която да изключи партиите и да включи „гражданското общество” чрез системата на пряка демокрация. В случая обаче май не става дума точно за гражданско общество в класическия му вид, но за какво – трудно е да се каже. Така или иначе, покрай тази нова, нечувана в света политическа система – демократична, но без партии, започнаха и искания за свикване на Велико народно събрание. Така че, Фили, хаосът е пълен не само на улицата, а, както изглежда, и в главите на много хора. Което е жалко, защото този хаос нищо добро не предвещава.

- Добре, Пламен, правителството е в оставка, вчера тя беше гласувана и от Парламента. Какво следва оттук нататък?

- Следват предсрочни избори, вероятно някъде през май, Фили, само около месец преди времето, когато трябваше да има редовен вот. Дотогава първо ще управлява кабинетът в оставка, а после – назначено от президента служебно правителство, чиято основна задача, поне в класическия вид, е самото провеждане на изборите. По принцип рядко то получава мандат за решаване и на други, важни за страната проблеми, макар че точно това се случи през 97-ма, когато кабинетът Софиянски трябваше да се занимава и с финансова стабилизация, и с други спешни неща – внос на зърно за хляб например.

- Пламен, преди служебния кабинет, президентът трябва да предложи мандата на до три политически сили. Няма ли да се реализира тази процедура и защо? Например защо БСП, за която всички казват, че иска властта непременно, не я вземе още сега?

- Всички партии вече заявиха, Фили, че няма да съставят правителство, искат нов парламент и нови избори. Това е разбираемо. Първо, такъв мандат не върви с ясна обществена и парламентарна подкрепа, без които пък реформите са невъзможни. Второ – ситуацията е мътна, по площадите, освен нормалните протестиращи, се излива и част от мръсната обществена пяна, чието укротяване иска драстични мерки. А никой политик не е готов да свърши важната, но черна работа, пък после да загуби изборите с обвинението, че е бил протестиращи граждани. Макар всички да знаят, че те са обикновени футболни хулигани, представящи се за демонстранти. Трето, явно партиите съзнават, че точно сега участие в избори от позицията на управляващи  е лош, а не добър ход, както обикновено. И не само защото ситуацията обективно носи само негативи, но и защото ще раздвоят усилията си, а няма да успеят нито в управлението, нито в изборите. Специално за социалистите, Фили, според мен те не искат веднага властта, защото, съзнателно или инстинктивно, се водят от натрупания исторически опит. Конкретно казано, знаят, че след превратите, които инспирираха, никой от техните тоталитарни политически роднини – нито болшевиките през 17-та, нито нацистите през 33-та година – се ангажираха директно и изцяло с властта, а минаха през преходни управления, за да успокоят обществото и да създадат впечатление за своята демократичност. В България сега властта се търкаля по улицата. И явно БСП иска също да мине през такъв успокоителен за обществото период – защото всъщност тя е партията, която обеща, че щом вземе властта, веднага ще извърши национализация. А този филм с национализацията българите вече сме го гледали. Той, доколкото знам, никак не ни хареса.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: