Варна: танковете на мълчанието

02/24/13 09:32
(http://radankanev.blogspot.com/)

Варна: танковете на мълчанието

Саможертвата на Ян Палах е символ на протеста срещу непреодолимата физическа сила. Човекът срещу танковете на най-голямата армия в света (и в нея български войски, пратени от Живков... да не забравяме)... Няма сила в Чехословакия, която да се противопостави на танковете през 1968 година. Няма никакво средство за съпротива. Погазени са нормите на международното право, важи само правото на силата.

И нещо по страшно: Където важи правото на силата, там на власт е отчаянието.

"Не беше толкова в опозиция на Съветската окупация, а в деморализацията, която настъпваше, хората не само се отказваха, но и се предаваха. И той искаше да спре онази деморализация. Замислям се за хората на улицата, множеството от тях, мълчаливи, с тъжни очи, сериозни лица, когато погледнете онези хора, разбирате това което всеки вече знае, всички благоприлични хора, бяха на прага да правят още компромиси."

Това разказва близък приятел на Палах. Действието на Ян Палах постига целта си, на ужасната цена на саможертвата. Той никога не е забравен. Правото на силата продължава още две десетилетия, но властта на отчаянието пада тогава ... през 1969г., за да не се върне никога повече в Прага.

Няма непреодолима физическа сила срещу гражданите на Варна. Няма съветски войски. Дори български войски няма. Саможертвата на Пламен Горанов е без съмнение протест срещу сенчестата власт на групировката ТИМ, за която всеки говори на кафе, на бира и на вечеря.

Но в България има сила, която да се противопостави на сенчестата власт. Във Варна има сила, която да я спре. Ресурсът на публичната власт е несравнимо по-голям от всяка групировка, от всяка мутра, от всеки олигарх. И дори - от всичките заедно.

Властта в България може да се справи с всяка групировка, дори и с видимо най-силната. Може ако го поиска... Не - може, ако хората го поискат от властта.

Но те изглежда не го искат. Мълчат "гражданите", които се борят край микрофона. Мълчат мошениците, които обхождат протестите и чакат нещо да изпадне, чакат шанс за далавера. Мълчат кандидатите за предстоящите избори - не искат от гражданите на Варна този мандат. Искат мандат за схеми и далавери, както досега... мандат за преговори с ТИМ искат.

Саможертвата на Пламен Горанов е символ на протеста срещу по-жестока сила - силата на деморализацията, на компромисите, непредизвикани от нахлуване на танкове.

Единствените танкове, които предизвикаха този протест, са танковете на мълчанието ни. Мълчанието на политици, "общественици", медии... мълчанието на иначе шумните протести.

Убеден съм, както писах и по-горе, че с властта на групировките може да се пребори само властта на правилата. Наложени от отговорни, демократично избрани политици. Първата крачка е някой да поиска този мандат от гражданите - да не се договаря, а да се бори.

Дано Пламен Горанов се е преборил с тези танкове. Дано се пребори и с изгарнянията. Затова остава само да се молим.

Но да се борим за да паднат властта на отчаянието и правото на силата.

Прочети цялата новина

Публикувана на 02/24/13 09:32 http://radankanev.blogspot.com/2013/02/blog-post_24.html