Събитията се развиват толкова бързо, че всеки ден е „нова бира”. Много хора изостават от събитията – например, коментират нещо, което е било адекватно или налично преди 48 часа, а значи – отдавна преминало в историята.

Предлагам своя анализ, валиден към днешна дата. Основан е върху постоянното ми присъствие като „включен наблюдател” в протестите на „народа”. Не става дума за зелените протести, в които съм участник и които не дават поводи за притеснение – това са политически грамотни и зрели хора, от които неприятни изненади не могат да дойдат.

Та, за бунта на народа. Минахме – много бързо – през няколко етапа:

1. Бунт на гладните. Това бе началото – надигането против цените на услугите, давани от монополите. Рискът тук беше, че ще тръгнат да разбиват магазини и палят коли. Това се размина още към миналия вторник, защото дойде следващият етап:

2. „Народна власт”. Във вторник и сряда миналата седмица исканията, изработвани на улицата, напуснаха най-опасната територия – тази на бунта на гладните – за да влезнат в политиката. Влезе обаче по най-опасния начин, с искания за забрана на партиите и на парламента и пряко управление от народа за народа. Във вторник исканията клоняха към болшевизъм: управление на народни комитети по места. В сряда минаха към ранния фашизъм – представителство не чрез партии, а по гилдиен и професионален признак. Важното бе, че започнаха да мислят за политика – т.е. за конструкцията на властта и представителството в нея – а не за реквизиции от народни комисари.

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: