Днес, както и преди десетина дни, когато се отпушваше масовата вълна от протести, основните въпроси – какво точно се случва в България и какво следва – продължават да висят във въздуха. Отговорите, трудно могат да бъдат давани. Очевидно е, че лесно захвърлената оставката на проваления кабинет Борисов не разрешава политическата криза, в която държавата внезапно потъна. Вместо да бъде развръзка на случващото се, разтурването на правителството служи единствено за пример, че и популистите също могат да бъдат разплаквани.  Неотдавна пример за това стана италианският демагог и „голям приятел” на Бойко Борисов  – данъчният мошеник Берлускони, –  който бе натирен от властта и позорно осъден.

 

Сега дойде ред и на неговия съмишленик по стил на управление да слезе от политическата сцена. И това стана факт, въпреки че подобно на Берлускони, Борисов безсрамно  намигаше на широките маси и флиртуваше с тях съсредоточавайки все повече власт в себе си. Тази неприлична игра, която обезличи институциите, се разгръщаше под звуците на фанфарни псалми на клакиращи медии, което оставяше впечатлението, че това управление ще пребъде навеки.

Развръзката обаче бе друга и внезапна и трябва да е урок, за всички политически апаратчици, които фантазират, че да имаш медийно влияние и да плещиш това, което много хора искат да чуят е достатъчно, за да си на власт.