„Срещи с динозавър“: пътят на легендата Йордан Йовчев

02/26/13 09:02
(http://www.azcheta.com/)

„Срещи с динозавър“: пътят на легендата Йордан Йовчев

„Ами така и така съм си тук, в залата, не пия, тренирам си, пък си мисля - що не взема да увисна на халките точно в 00,00 часа, да опъна един кръст, та поне да си знам, че съм си увиснал на мястото“

Кой ли може да изрече нещо подобно? Само някой ужасяващо Голям. Само някой, за когото спортът е равен на бъдеще за още едно поколение. Само някой, за когото скромността е задължителна част от спортното дълголетие. И само такъв човек може да пребъде в ужасяващо силова надпревара като спортната гимнастика - до 39-годишна възраст и на 6 олимпийски игри. Това може да изрече само Йордан Йовчев, вероятно най-обичаният българин през последните месеци.

„Срещи с динозавър“ е историята на съвременната спортна гимнастика, маскирана като биография на легендата Йордан Йовчев. Повече от 20 години сред върховете на този спорт, Джуги може да разказва от първо лице - за емоциите на големите, за рисковете, за провалите и успехите, за промяната след смяната на правилата. Вместо него обаче го прави Вера Маринова-Аткинсон - и кой друг да е!

Вера е и сценарист на грандиозния спектакъл за бенефиса на Данчо „Пътят, препълнил на 23 февруари „Арена Армеец“ в София (споменах ли думата „обичан“?). Ако сте били там, със сигурност ще познаете сред изреченията в книгата и част от репликите на Данчо от филма, който се излъчваше между фантастичните съчетания на младите надежди на родната гимнастика и световните легенди на този спорт. Но да не се отплесваме.

Случайно попаднах на „Срещи с динозавър“, почти я пропуснах - срамежливо наредена за продаване на едно-две места в коридорите на залата, чакайки своите читатели. Издавана от федерацията по гимнастика (!!!) и все пак направена по чудесен начин. И ме разплака отново на финала - точно когато Данчо разказва за трудните моменти в спорта си. Ами да, Вера го умее - да ни разплаква от умиление и гордост - не само с емоционалните си коментари около представянията на български спортисти по време на толкова големи състезания (а съм сигурен, че е са се просълзявали и много хора, гледайки изпълненията и на художествена гимнастика преди години), но и с начина си на писане. Монтажен, наслагващ, впечатляващ - магията на телевизионната журналистика, пренесена по безупречен начин на хартия.

Като малък исках да бъда спортен журналист, именно за да съм близо до емоциите и стръвта в спорта. Сега искам, когато порасна, да бъда като Данчо Йовчев!