Гледах плакати на Brazzo Brazzie по улиците, но понеже не знаех какво точно е това, ги подминавах с безразличие.

А. обаче ме измъкна от вкъщи, с обещание за голям купон в многобройна женска компания и ми разясни, че това всъщност било брас фестивал (медни духови инструменти, хора!). А аз в един предишен живот имам страхотни спомени свързани със свирене на тромпет между 8 и 11-ти клас и нямаше как да пропусна.




Как се развиха нещата?

Първо, пред входа на клуба имаше подгряваща групичка, не съм сигурен дали беше от тия, които после свиреха вътре.

Залата беше комфортно пълна –  нито празна, за да бъде скучна, нито пълна, за да бъде тясно - тоест идеалната комбинация за страхотен купон.

Започнаха Mr. Brass, на които смятам специално да отида отделно на концерт, защото свирят изключително интересна (за странен тип като мен) сериозна брас музика, нещо като Canadian Brass, ама не толкова комерсиално ;-)


След тях Mango Duende, които направиха супер участие в един лошо организиран от общината фестивал преди година.



Последваха младежите от Southwick - не са лоши, никак даже, но някак си ги е страх да вкарат някакво по-смело звучене в музиката си, а това което правеха звучеше, отдавна познато и слушано, но добро, разбира се.



Фронтменът честичко призоваваше публиката да бъде по-ентусиазирана и да даде сили на групата, която точно в този ден навърши 3 години.

Последни и най-интересни трябваше да бъдат Riot Jazz Brass Band, които звучат страхотно в тубата, но трябваше да ги пожертвам, за да бъда що годе адекватен при гостуването си на Григорови в БНТ.

Има още един ден от фестивала, сериозно обмислям да ида и утре (събота, 2-ри март е последната вечер от фестивала).