„Ако не ни оставите да мечтаем, няма да ви позволим да заспите.“

(Този текст възникна, когато журналистката Невена Борисов поиска от мен да й споделя мнението си относно протестите в България; в E-vestnik публикуваха материал, в който са включени и моите отговори; реших, че около тях мога да кажа и още някоя допълнителна дума)

През последните две години дните ми преминават в гледане на новини за протести, насилие и опити за промяна. От Египет през Сирия и Бахрейн, до Испания и Гърция, светът сякаш е надолу с краката си и като че ли познатото и разочароващо старо отстъпва на все още неясното ново. България не можеше да остане встрани от вълната – както самотното дърво не може да устои на придошлата река. Страната стоеше на картата сякаш имунизирана от протести, от улични схватки и криза. Реално, обаче, това не можеше да продължава дълго: за да има мир при теб, трябва съседите ти да са стабилни. Нещо повече –факт е, че ваксина срещу недоволство няма, то винаги е присъствало в обществото и рано или късно щеше да се прехвърли на улицата. В атмосферата на световна криза и разпадащ се ред, нежеланието на обикновените граждани да продължават да живеят на ръба на мизерия, избухна. България е в състояние на непрестанни протести вече дни наред.

Трудно е да се определи профилът на протестиращият. Защото на улицата в София имаше хора от всякакви професии и възрастни. От различни поколения, имащи разнородни виждания не само за живота, но и за протестите като цяло. Обединява ги познатото чувство за неудовлетворение или иначе казано – те са недоволни; недоволни от държавата си, от живота си, от начина, по който трябва да получиш услуга в общината, от битовизма, в който са принудени да съществуват, от липсата на средства, на политическа алтернатива. Струва ми се, че протеста срещу надписаните сметки е върхът, поводът да излезеш на улицата, прикрил гневът и страхът, че може да бъдеш изхвърлен на същата тази улица.

Когато отидах за първи път на протестите срещу монополите в България, бях с ясното съзнание, че това не е демонстрация единствено срещу монополизма и високите сметки. Те са кулминацията, но в никакъв случай причината за народното недоволство. Злощастното ежедневие се чувства в пъти по-тежко в  другите части на страната, отколкото в столицата София. Докато столичани можем все още да кажем, че имаме парите да плащаме сметки, то в други градове положението е съвсем различно. Ниските доходи, неясното бъдеще и илюзиите, рисувани от циркулиращи политици, нагнетяваха обстановката с всяка следваща година. Неслучайно вълната от протести беше подхваната в началото от Благоевград и околността – по-малките населени места просто издишаха.

Осъзнаването на нуждата от свобода на изразяването и важността на личното мнение е жизнено важно. На първо място трябва да стане ясно, че протестите изграждат една лична, но и обществена атмосфера, в която мнението има значение. Всеки един трябва да разбере, че мнението му наистина има значение, че държавата трябва да се съобразява с това мнение и, че когато това не е налице, трябва да бъдат предприети мерки от страна на обществото. Варна и Пловдив показаха, че протестите могат да бъдат силни, неомърсени и мирни. За разлика от София. И може би това, че имаше насилие и провокации на демонстрациите в столицата, особено станалото на 19 февруари, повлия много на мнозина да се откажат от протестирането, да изпитат уплаха, че светът им се срива и, че в крайна сметка има постановка за всяване на хаос в крехкия, но познат ред.

През последните дни, когато протестите навлязоха в своята втора седмица – Варна протестира над 15 дни без спиране! – се наблюдава тенденцията да бъде осмивана вълната от демонстрации, като експерти и анализатори започнаха да се нахвърлят върху хората, излезли на улицата, определящи ги с различни, често недотам красиви определения. Защо? Разбираемо е. Исканията на протестиращите, макар и популярни в други страни като Испания, звучат абсурдно на мнозина в страната. Обществото е подтискано в продължение на две десетилетия от политици, които не се избират, а сменят. Наличието на парламент и избори в никакъв случай не означава наличие на демокрация, а различни медии подкрепят (не критикуват) статуквото, защото са си взаимно полезни. Още по-голяма причина за осмиването е, че управляващият елит в държавата не би се съгласил да има революционни настроения – това би провалило удобното положение, в което са: България сигурно е от малкото страни в света, където политиците действат без сериозна критика и без съпротива от страна на медии и институции. За момента протестите най-малко разбъркаха картите на различните партийни структури, като никой не беше готов за подобно действие на обществото. За партиите хората са просто електорат. Друг въпрос е дали на хората им харесва да бъдат считани просто за маса.

Едно от нещата, с които не мога да се съглася е фактът, че все още се продължава с протестирането по интереси. Все още липсва определяне на единен, цялостен интерес на обществото, който да бъде защитаван. Какво се случи по улиците на столицата? Имаше протести на всеки ъгъл, и всеки един от тях беше отделен от другия, всеки протестираше за нещо – защитниците на природата не искаха да помогнат на анти-монополните протести, те от своя страна не искаха да помогнат на други и т.н. Опасна тенденция  особено когато гражданското общество е в своите ранни дни. Ще дойде ли време, в което гражданите ще застанат един до друг, без значение дали са леви, десни, българи или турци, еколози или не, за да покажат, че ситуацията в страната ни трябва  се промени, че не е нормално да се живее с толкова малко пари, че не трябва да съществува толкова явна корупция и, че в крайна сметка развитието на България е спряло? Тепърва ще видим.

По стените на египетската столица Кайро често се цитират следните думи: „Ако не ни оставите да мечтаем, няма да ви позволим да заспите.“ Струва ми се, че в България политиката отдавна беше заспала зимен сън, а гражданите можеха да мечтаят единствено в края на месеца. Рано или късно, иска ли ни се, или не – тези протести щяха да избухнат. За мнозина дори са закъснели.

Прочети цялата новина

Свързани новини: