Третата национална Катастрофа

През 1944 г. на 9-ти септември се случва това, което всъщност би следвало да се нарича Първа национална катастрофа. Цял един народ е изкаран насила от естествените рамки на своето историческо развитие и напъхан в една паралелна вселена на нереализуем комунистически утопизъм. Хиляди интелигентни хора, носители на една култура, започнала своето формиране век и половина по-рано, са физически ликвидирани и с тях си отива “българската интелигенция”. Те са заменени от една обширна маса, извлечена от паланките и землянките, вкарани в костюми, но без да забравят да сложат ватенка над ризата и панталона, и натикани в университети, академии и театри.

Част от тях се очовечават, повечето – не. Резултатът е псевдо-социалистическа интелектуална прослойка от хора-енциклопедии, които макар и носители на една по-висока култура от утрудения работнически народ, остават светлинни години зад хората, чийто места са иззели (в случая със апартаментите в центъра на София става дума за буквално изземване – бел. авт.)

Паралелно с културната дезинтеграция, настъпва пълен политически погром, в следствие на който българина загубва пълна представа за това какво означава думата държава и в какво се изразява гражданското общество. Въведената система на зазубряне заменя мисленето на всички нива на живота. Партията-майка не се нуждае от мислещи хора, а от помнещи индивиди, които като едни неуморни пчелички да жужат цял живот в един и същ завод, на едно и също място. Някои по-трудолюбиви пчелички, които не задават никакви въпроси, успяват да се издигнат, но като цяло кошерът остава непроменен 45 години.

За да дойде време за Втората национална катастрофа – 10-ти ноември, 1989 г. Този път дойде ред на тоталното унищожение на социалните структури. Каптираното в комунизма общество беше погребано живо от анархичната безпардонност на Прехода. Шефовете на ЦК минаха в сянка и използвайки първото поколение мутри (или по-научно казано прото-мутри – бел. авт.), източиха всички видове национални ресурси, а техните политически приемници-марионетки ликвидираха икономиката и социалната политика, за да запечатат навеки образа на разграден двор, който България беше придобила около 1993 г.

Четири години по-късно, държавата беше тотално ликвидирана с помощта на второто поколение мутри и първото поколение пост-комунистически партийци. Чужденците изкупиха дезинтегрираната икономика за жълти стотинки, а лева се превърна в еквивалент на тоалетната хартия, с тази разлика, че едно руло беше по-скъпо от същото количество банкноти. България изпревари Гърция с десетилетие. Добрата практика със зубрене вместо мислене, бе продължена, а инкарцерирането в Белене, беше заменено с разстрел пред входната врата на блока.

Днес,  в зората на второто десетилетие на новото хилядолетие, България вече пада в пропастта на третата си национална катастрофа. Този път няма разруха на нещо старо, просто защото старото вече отдавна е рухнало. Няма лъгане на хората, че една Партия е изчезнала и е заменена от две нови. Двете нови отдавна са станали 10 и вече никой не иска да си спомни, че само допреди 20 години тези 10 са били едно. Не остана икономика за ограбване, не остана социална политика за ликвидиране, не останаха предприятия за продаване. Двора по-разграден от това не може да стане.

Не – трагедията, катастрофата се корени в това, че само 1% от населението смята, че така описаната картинка е нещо сбъркана. Какво имам предвид? Ами много просто, от 7 300 000 българи, само 70-100 000 са на улицата…в цялата страна. Знам знам, били 120 000 в София, били 80 000 във Варна и още 30 000 в Пловдив, но нека бъдем честни – организаторите на протестите броят хората така, както Херодот брои персийската армия. Вярно, цифрите не са изопачени десетократно, но все пак, надали реално е имало повече от 140 000 протестиращи едновременно в цялата страна… ОК, не са 1%,…2% са. Все едно- факт е, че дори и 700 000 да са били на улицата, пак 90% от хората са си били у дома /на работа/ на кино/ на пазар, което означава, че на тези хора всичко им е ОК. Добре е правителството да си измие страхливо ръцете и да се откаже от властта 3 месеца преди изборите. Добре е опозицията да се прави, че никога не е била на власт и, че именно тя е подписала договорите, ратифициращи енергийния монопол, който доведе до 1 200 лв. сметка за ток на човек, който не е палил лампа в дома си от 2 месеца. Добре е мутри да управляват страната, сраствайки се с местната власт. Добре е провокатори да пребиват хора по протестите, а дебили с униформи да се хилят отсреща и да казват “И к’во?”. Добре е всички да са от един ТИМ и да не им пука дали хора изгарят живи, понеже са доведени до ръба от корупция, отчаяние и произвол. добре е политиците да си обзавеждат парламента предизборно, докато хората се чудят какво да ядат. Въобще, “всичко е ток”, както се казва и “всичко е чук”, и нещата са супер. Или поне така вярват между 90 и 99% от българите.

Това е националната катастрофа: че народът, който спаси Европа от най-голямата средновековна империя, народът, който построи столицата си на 400 километра от Константинопол, народът, който започна да пише пръв на своя собствен език и на него да се моли, народът, който издържа общо 700 години чужда власт, народът, който не се пречупи, не се разми и не се предаде в продължение на повече от едно хилядолетие, сега е доведен до състояние на мозъчна смърт, настъпила докато индивидът “български народ” тъкмо се е хващал за палците и е отварял широко като за военна комисия. В тази поза сме умрели и застинали, и чакаме да се изредят всички…Това е националната ни трагедия.

Преди две години казвах, че още има шанс, още има време. Времето изтече, България е мъртва, народът й е мъртъв. Ние сме едно скопено, импотентно общество, което нищо повече не може да постигне. Когато догодина хлябът струва 5 лева, а сметките за ток са тройни на това, което получаваме сега, тогава беднотията ще ни изкара на улицата със сопи, молотовки и юмруци, тогава ще пуснем кръв на собствения си народ в един последен отчаян опит нещата да се оправят…Тогава ще е прекалено късно. Защото националната катастрофа вече е факт.

Сладки сънища, българи, спете в Матрицата, защото реалният свят трудно може да ви понесе….

Прочети цялата новина

Свързани новини: