Намерено в семейния албум

© Милен Радев

Днес се навършват 60 години от смъртта на моя дядо по майчина линия Стилиян Максимов. Светла му памет.

Рових се преди време в един от офицерските албуми на покойния за да извадя за публикация неговия текст «Все напред!», към който съвипускникът му от Военното училище Александър Морфов пише през 1901 г. музиката на популярния марш «Ний ще победим».

Стори ми се жалко фотодокументите от онази далечна вече епоха с непривичните униформи, живописни пози, с романтичната техника и с погледите, вперени в непознатото бъдеще, да почиват невидяни между кадифените корици на стария албум. Показвам и тук някои от тях в памет на покойника.

Започваме с първата страница на грижливо подредения с надписана всяка снимка от дядо ми Стилиян албум:

Роден e през 1883 г. в Самоков. От 1898 до 1903 е юнкер в София. Тогава пише текста на «Ний ще победим». Офицерската му кариера го води през различни пионерни дружини, чийто мостове и технически съоръжения са увековечени в албума.

Оказва се, че точно 100 г. преди сполетелите през 2005 г. Софийското поле наводнения, през май 1905…

Бързо идва въодушевилата цял един народ 1912 г. Капитан Максимов прекъсва следването си в Брюкселската инженерна академия и бърза да се включи в действащата армия. Преди заминаването на фронта се снима за спомен с първородния си син Петьо:

Воюва отначало на Македонския, а след това и на Одринския фронт. През февруари 1913 става началник на автомобилния парк на армията и участва в превземането на Одринската крепост.

На снимките виждаме два железопътни транспорта на път за Солун, заемането (за кратко време) на Солунската гара, посрещането на българската армия в Кукуш и «заслуженото кафе а ла турка» на майор Максимов с негови другари в Одрин:

През Световната война дядо ми воюва в различни пионерни части, а от 1917 до 1919 г. е пълномощник на българското Министерство на войната в Берлин. Преживяват с баба ми ноемврийската революция в Берлин и скоро след обявяването на републиката потеглят заедно с току-що родената първа щерка Емилия за Отечеството. Пътуват цели седмици по Дунава през бунтовната Будапеща и Видин до София.

Уволнява се като подполковник през 1920 г. и става пръв представител на Ситроен в България със свой фирмен магазин на «Дондуков».

На дядо ми и баба ми Велислава им се раждат още две дъщери. Семейството е сред малкото, които рискуват и се събличат на варненския плаж.

През 20-те години «Ситроен» организира няколко обиколки на България с керван от свои автомобили. По маршрута се фотографира усилено. Снимките от забележителностите на стара България са всички интересни и дори вълнуващи. От тях избрах тази, която показва трагичната граница между Царството и поробената от Сърбия Македония. Досега само бях чел за телените мрежи и вълчи ями, разделили брат от брата…

В средата на снимката, размахала шапка е голямата тогавашна актриса Мими Балканска…

Септември 1944 г. заварва дядо ми като директор на Дирекция на автомобилните съобщения. През октомври милиционери го откарват в друга дирекция – тази на “народната милиция” на Лъвов мост, където прекарва десетина дни.

Открит е и е измъкнат от лапите на самия Лев Главинчев от признателни му подчинени шофьори-комунисти. Както разказва майка ми, две седмици след това старият воин отказва да седне на масата със семейството, яде прав и крие сълзите си, скрит зад печката…

Пенсиониран, склопява очи на 6 март, същия ден, на който успява да чуе по радиото вестта за смъртта на ненавистния му тиранин Сталин на 5 март 1953 г.

Всички снимки могат да се уголемяват с второ кликване върху тях.

---

Прочети цялата новина

Свързани новини: