Кой ще клекне по-ниско: медиите или поласкания от тях Народен гняв?

Както често става, най-големите абсурди са пред очите ни, но понеже са толкова огромни, а и сме свикнали с тях през годините, направо не ги забелязваме. Такъв е случаят с „моралната поза” на българските медии, които в момента вилнеят безнаказано в ролята си на посредник и дори на „водач” на техния нов господар: Народния гняв.

Има ли нещо по-демонстративно дискредитирано, освен обичайно мразените политици, от обслужващите същите политици и техните спонсори медии? Толкова пъти съм го писал и твърдял, че самият аз вероятно звуча „незабележимо” по същата схема на абсурда пред очите ни: за няколко поредни правителства насам най-важната задача беше да бъдат усмирени и подчинени медиите, като бъдат прочистени от непослушни журналисти с помощта на несменяемите ( неизвестни на широката публика) административни началници. Идеята беше по този начин през тях да се прикриват престъпления, да се прокарват интереси и да се избелват конкретни физиономии. Това се случва и в момента като резултат от този дългогодишен процес, но не само никой не се съпротивява срещу този факт, но дори напротив: забелязва се опитомяване на същия този народен гняв, приласкан пред камерите и микрофоните.

Вникнете за момент в мирното съвместно съществуване между протестиращи и нагодили се към тях медии. Например изпеченият подмазвач Николай Бареков, който има уникален личен принос в обслужването на властта, сега не просто се извъртя, но и буквално марширува пред строя на разгневените. Раздава присъди срещу нови мишени, посочени му от онези, които му плащат и си приписва заслуги за …свалянето на ГЕРБ от власт, претендирайки, че той лично и неговата ТВ 7 отдавна били направили разкритията срещу безобразията, разгневили хората ( те, глупавите хора, направо са инфантилно закъснели с проглеждането, както излиза).

Самият той беше изгонен от Би Ти Ви след потулен скандал, свързан със злоупотреби, но няма кой да му потърси сметка. Би Ти Ви замълча гузно за истинските причини, поради които го изгони след бурната му дейност в организирането на разни телемостове, под които са ставали доста оперативно интересни неща. Но за това се мълчи, защото при корупцията по закон еднакво виновни са и даващите и взимащите. А в случая явно става дума за най-тежкото престъпление по законите на мафията: никой не бива да прибира парсата през главата на Дон Корлеоне!

Същият Бареков, който беше водещ на извънредно предаване на Би Ти Ви, посветено на моето лично оклеветяване като „разпространител на слухове” срещу тогавашния бос на медиите на върха на държавата, не просто защитаваше Георги Първанов от мен, но и „принципа”, че не можело да се говори по слухове. Ако на Иво Инджев бъде позволено това, пенявеше се на 13-ти петък ( 2006-та) в сутрешния блок на Би Ти Ви корпоративният слуга Бареков, то, по думите му тази телевизия щяла да се превърне в жълта медия ( разполагам със запис, който, вярвам, все някога ще бъде излъчен в националния ефир).

Тази сутрин порасналият до директор на ТВ 7 „борец срещу слуховете” изсипа тонове слухове, които самият той определи като такива, по адрес на президента Плевнелиев, зовейки между пускането на слуховете да бъде разследвано миналото на държавния глава по слуховете. Сипеше „говори се”, „според слуховете”… Пригласяха му „чисто новите” лица в политиката и публичността на Яне Янев и Красимир Каракачанов, с които водещият директор си разменяше комплименти кой е по-истински борец за справедливост.

И превключването на каналите не помага. Защото на съседния канал човек попада на също толкова „чисто нови” емблеми на дискредитираната българска журналистика, като занаятчията Блъсков и „достойната” наследничка на тошевистката школа във вестникарството Джамджиева. Тя, както и повишената дори междувременно нейна началничка Венелина Гочева, не само не потъват заедно с тиражите на вестниците, но се носят доволно на вълните на конюнктурата на принципа на епиграмата на Радой Ралин: „откак свят светува, все мазният отгоре плува”. Представят ни ги като все така меродавни „авторитети”.

Ако дочакате съботата, непременно ще видите по държавния канал и постоянното присъствие на другата емблема, Валерия Велева. Приносителката на мазни баници на Бойко в утрото на неговата изборна победа през 2009 г. в родната му Банкя, направо е абонирана за нравоучителните си беседи ( чудя се само докога е „предплатено” нейното задължително появяване в едно и също предаване на –забележете- обществената телевизия).

Нови лица ли? Може. Навсякъде трябват. Но само в медиите това е забранено. Там на старите лицакукловодите просто  им сменят репликите, но не и ролите.

Основното искане на протестиращите българи е пълна смяна на т.н. елит, на познатите от телевизорите им физиономии, налагани от същите тези телевизии, които обаче не смениха нито едно от своите лица, а само ги накараха да се кланят на новите герои на своето време. И номерът минава: все по-усмихнати стават лицата на поласканите протестиращи, канени в студията. Сделка или …да!?

Колкото до автора на тези еретични бележки, не му приписвайте завист, ревност или опит да се покани нейде ( за подозренията в „реваншизъм” дори не споменавам – дребните душици не мога да убедя, че не всички са като тях). Защото изброените лица, подобните им и изобщо корумпираните медии, никак не са за завиждане. Тяхната горчива чаша също е на масата и ще я пият тепърва. Това е пиянство, в което седма година отказвам да участвам.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: