Борисов изневери на феновете, но на себе си-не

Бойко Борисов продължава да печели първи места дори когато тича заднешком.

Окичи се със славата в дисциплината „най-опозорен беглец от отговорност”. В нея досега водеше неговия сътрапезник Георги Първанов, избегнал тъкмо със задкулисната закрила на Борисов каквито и да било прокурорски въпроси за годините, през който Първанов си приватизира само успехите на България, но категорично отказа да признае някаква вина за пълзенето ни по дъното на европейските класации, претендирайки безнаказано за безгрешност.

Онзи ден Борисов грабна медала за най-дебела кожа в българската политика, надбягвайки Жан Виденов с неговото прословуто „кърваво хоро” в Копривщица в деня, когато цял взвод български войници изгоряха в обстрелван камион край София ( „мистерия”, останала неразгадана и до днес, вече близо 20 години). Премиерът ни в оставка грабна приза за нахално спекулиране с трагедия- похвали се как благоволил да обяви траур за смъртта на Пламен, който всъщност се самозапали в знак на протест срещу управлението на издигнатия от Борисов варненски кмет и стоящата зад Борисов и Йорданов групировка ТИМ.

Нашият върховен гербер обаче не спира с победите. Днес научаваме, че протестиращите, а не довелото до протестите негово управление, са провалили членството на България в Шенген. По този начин остави дясната си ръка Цветанов да му диша пушилката по наглост, след като той за малко оглави класацията с обобщението, че отвличането на едно дете показвало завръщането на „наглите”, т.е. , че се сбъдват прогнозите му как ще страдаме без ГЕРБ ( и лично без Цветанов като министър на вътрешните работи).

Като взимам повод от изявлението на Борисов, че щяхме да бъдем приети в Шенген на 14-ти март, ако не …искам да се съглася с други предположения, заредени с „ако”.

1.Ако Борисов си беше останал охранител и не беше доведен до върха на държавата, щяхме да имаме шанс да сме напуснали първото място на европейската статистика за най-корумпирана държавна администрация, в която цъфнахме до данни на Евростат вчера ( данните не са от „вчера”, когато кабинетът е в оставка,т.е. те са от времето на Борисовата власт).

2.Ако не бяха лъжливи обещанията на Борисов за възстановяване на справедливостта при неговото управление, с които подмами избирателите, нямаше да има улични протести с искания за повече справедливост днес.

3.Ако Борисов не се беше хвалил как може да управлява сам и не беше блудствал политически с шавливи елементи като Яне Янев и Волен Сидеров, днес отговорността за проваленото му управление нямаше да е лично негова.

4.Ако Борисов не мамеше систематично, че бил вожд на новата българска десница, криейки популизма си зад табелата на Европейската народна партия, днес протестната вълна нямаше да е левичарска, която се изживява като антикапиталистическа- т.е. антидясна.

5.Ако Борисов не беше ярък популист с кухата си дясна реторика днес нямаше да „блести” с обещание за лява политика при следващ негов мандат, с които се надява да очарова лековерните привърженици на левия популизъм.

6.Ако Борисов беше антикомунист, за какъвто се представяше пред антикомунистите, нямаше да е такъв страстен почитател на комунистическия тартор Тато, за което внучката на Живков горещо му благодари с думите, че Бойко бил единствения политик, който отдавал дължимото на дядо й.

7.Ако Борисов не беше наложил такъв небивал (дори и по времето на върховния медиен контрол на президента Първанов) информационен „комфорт” за себе си, щеше да усети миризмата на въпросните „ако” доста по-рано и да получи шанс да проветри около се си.

Сега е късно. Покрай него смърди на безвъзвратно прогнил популизъм.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: