Българският Ян Палах

03/08/13 12:19
(http://milenafuchedjieva.blogspot.com/)

Българският Ян Палах

Цяла седмица отлагам писането на този текст, но за съжаление му дойде времето. Дойде по един отчаяно тъжен начин заедно с новината за смъртта на Пламен Горанов, самозапалилият се млад мъж от Варна, който повтори съдбата на Ян Палах, сазомазапалилият се чешки студент през далечната 69 г.

Преди няколко вечери HBO излъчи първия епизод от минисериите „Горящият храст“, посветени на подвига и саможертавата на Палах. Човек може да заподозре някаква необяснима конспирация, сякаш HBO са знаели, че Пламен Горанов ще се самозапали, и пускат сериала сега именно затова. Не, няма конспирация, а трагично съвпадение.

Мога дълго да коментирам качеството на „Горящият храст“ режисиран от голямата полска режисьорка Агниешка Холанд, перфектен сценарий-дебют написан от 25 годишния Степан Хулик, перфектна операторска работа, чудесни млади чешки актьори. Загледах го със свито сърце, защото беше минала точно седмица откакто един човек в България реши, че вече не издържа на несправедливостта и унижението да живееш в град управляван от мафията. Неудобно ми е да пиша и да коментирам нещо, което не разбирам. Актът на саможертва на този човек ме респектира, но и изпълва със съжаление за напразно загубения му живот. Има някаква все по-онемяваща тъга от това, че като че ли всичко се променя за да остане същото, нали така казват французите? Кой е предполагал, че в началото на 21 век в демократична България ще има повод и, още по-лошо, нужда от подобни саможертви като тази на Пламен? Това показва неприлично лошото морално състояние в което се намира обществото ни. А истински неприлична е безчовечността в поведението на варненския кмет. Не е достатъчно да изкажеш съчувствие и потрес когато някой пламне на прага ти. Човешкият живот е скъп, дали се дава от Бог или не, е въпрос на лична вяра, но той би трябвало да е най-скъпото нещо за личността избрана за лидер на хората на определено място. И когато един млад човек е готов да загуби живота си само и само за да прогледнат управителите на града, че има нещо гнило в управлението им, думите на съчувствие са нелепи. И всяка групировка трябва да проумее, че щом се е стигнало до такъв фрапантен акт на авто-агресия като самозапалването, крачката до това други, не толкова жертвоготовни хора, да намерят оръжие и да се саморазправят с който трябва, не е невъзможна. Няма групировка по-силна от народа по улицата.

„Горящият храст“ започва със самозапалването на Ян Палах след нахлуването на съветските танкове в Чехия. Правителството на Александър Дубчек си позволява да либерализира все повече и повече обществото, а това никак не се харесва на руснаците. Съветските войски окупират Чехословакия, и налагат драконови, комунистически правила на управление. Палах обаче не се самозапалва заради руснаците, а за да разтърси своите сънародници от ступора в който изпадат след инвазията. Изглежда че това е била целта и на Пламен. Пламен, който изгоря в собствения си пламък. Главите ни са пълни с останали от соца клишета като „Изгори за да светиш“. Осемдесет процента от кожата на Пламен, както и осемдесет процента от кожата на Ян Палах изгарят, и двамата умират въпреки грижите на лекарите за тях. Съдбата им е идентична.

В този труден момент за България, когато хората са излезли обезумели на улицата, най-лесното е да се крещи. Да се вика и заплашва и кълне всичко лошо за което се сетим. От това по-лесно няма. И може би в такива моменти наистина е най-добре да се шуми до такава степен, че да не можеш да чуваш собствените си мисли, защото би чул един голям срам, че викаш СЕГА когато е късно, не си викал когато е трябвало. Никак не ми се пишеше този текст, не ми се коментира с пяна на уста социалната несправедливост, нито справедливостта на улицата. Двете са еднакво нездравословни за обществото. След като изгледах „Горящия храст“ по HBO, съвсем загубих желание да коментирам не само Пламен, но и светът в който живеем. Той не е само тук, той е в арабския свят, той беше по американските улици преди две години, той е в Палестина, в Израел, в Иран по време на безмилостно потушената революция, в Сирия. Живеем в интересните времена за които говори китайската поговорка. Времена в които не е скучно, защото хората се самозапалват от безизходица. И за съжаление винаги някъде ще има поводи за саможертви, защото човешката природа е неистово жажда за богатство и власт за сметка на хората, които я нямат.

Не знам какво повече да кажа. Не мога да призовавам никой към кръв и мъст, защото този път е вървян не веднъж. Не мога и да призовавам към смирение, защото смирението доведе до саможертвата на Пламен. Тъжната истина е, че ако българите се бяхме палили когато чехите го правиха, сега Пламен щеше да е жив. На дъното на управлението на един кмет зависим от мафията, на дъното на всички управления на България от 10 ноември насам, стоят едни и същи структури и организации. Те стоят на дъното и на високите цени на тока, както и на самите протести. Тук нищо не е такова, каквото изглежда. Това е горчивата ни съдба. Сами сме я изковали, сами ще носим последствията от без-действията си. Мир на душата на Пламен. И никой никога повече да не следва примера му.

Сценаристът на „Горящия храст“ взаимства заглавието от Библията. Гори храст, който не изгаря, защото Бог е поставил Мойсей до него за да изведе израелтяните от Египет. За християни и юдеи горящият храст представлява чудотворната Божия енергия, просветлението, и горящото сърце на чистотата, любовта и яснотата.

А Ботев пише:

„Но...стига ми тая награда –

Да каже нявга народът:

Умря сиромах за правда,

За правда и за свобода.“

Изключително горчива констатация е, че в Чехия Палах умира все пак наистина за свободата на народа си, а Пламен Горанов даде живота си заради шепа хора, българи, не чужди нашественици. Жестоки, безскрупулни наши сънародници. В този смисъл не бива много да се замисляме върху цената на неговия живот, защото изводите няма да са приятни за никой от нас като българин.

За в-к "Уикенд"

Прочети цялата новина

Публикувана на 03/08/13 12:19 http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2013/03/blog-post_8.html