Журналистика на пилона

Публикувам статията на Мишо Вешим ( споделена в коментарната част на ivo.bg от Сотиров) не защото съм споменат в нея поименно, а поради правдивостта на разказа и факта, че акцентът е поставен върху най-видимата и едновременно с това най-малко коментирана актуална обществена рана с дълбоки последици за масовото плиткомислие, насаждано в общественото: лелевизията пред широко затворените ни очи за причинно- следствената връзка на нашето битие.

Няма такъв текст другаде ( освен в интернет). Има го във в. „Стършел”, който се отличава не само със смелата позиция на автора, но и с една „подробност”, отдавна прегазена в българските медии: „Стършел” е НЕЗАВИСИМ. Няма си собственик, няма си господар, няма си корпорация-майка, а се издава от журналистическата колегия, която мъчително трудно от материална гледна точка, но гордо го списва.

В най-добрия случай по лелевизиите могат да Ви покажат опозиционера рапър Мишо Шамара, удобен за показване, защото по-скоро ”работи” с имиджа си за Бойко, когато го псува в студиото на Кулезич в ТВ 7 ( преместено междувременно обратно в Нова тв).Но няма да видите Мишо Вешим на екраните на лелевизиите. Дори на конференцията в „Шератон” тази седмица, на която български и германски журналисти обсъждаха сатирата в медиите, отсъстваше българският сатиричен „Стършел”. Постоях малко, но не изчаках времето за въпроси. Така и не попитах защо темата на конференцията не е „Окарикатуряването на българските медии”, а се занимаваме беззъбо с карикатурите в българските медии…И си тръгнах, защото не ми беше там мястото. Както и на Мишо Вешим не е на екрана на лелевизиите. Защото за такива „момчета” Радой Ралин беше написал:

Момчето

Как да го сложим начело-
Много е чело!

За сметка на това по лелевизиите се въртят едни и същи познати лица, за които няма кой да извика „оставка”- публиката явно си иска стриптийза посред бял ден. Споменатата Кулезич , която „откри” колко слагаческа телевизия била ТВ 7, е приютена обратно в Нова телевизия сякаш нищо особено не се е случило междувременно ( с доверието на зрителите в нейното постоянно присъствие).

Давам я за пример, защото той грее достатъчно ярко със следния въпрос: защо изобщо отиде тя в ТВ 7, приставайки на нейния по-малък екран след голямата аудитория на Нова телевизия, ако не за повече пари? Когато го казах в предаване на БНТ, същата ме нападна ( без право на отговор) в тирада от десет минути с вулгарно поведение и думи, каквито не се бяха изсипвали в националния ефир върху иначе доста препатилата ми откъм ругатни глава. Озверяла беше от факта, че я настъпих по най-болното място: изобличих любовта й към големите пари ( бил съм сбъркал сумата, която съм назовал, беше нейният ругателен акцент- голям праз, тази сума се спрягаше от нейните подчинени, така са я оценили те и дори да са ме подвели за точните й параметри, ни най-малко не съм сгрешил в основното: че става дума не за журналистика, а за покупко-продажба).

Покупко-продажбата на журналисти е сред най-грозните сценки на нашето време защото ( за да използвам стилистиката на Кулезич) е като секс на живо пред малки деца насред селския площад. Всички разбират че е пошло, че не е редно, че дори е вредно, но щом то се предлага като зрелище и няма кой да му се противопостави- да зяпаме тогава! И зяпаме състезанието кое познато лице, готово да се продаде, е напазарувано този път от съседната лелевезия, за да го зяпат повече с цел повече приходи и повече зяпане. Сводниците зад кулисите ожесточено броят ползите за „бизнеса”, а на пилона напазаруваните се усмихват на принципа „смей се палячо”!

Истинската сметка обаче се плаща не от онези, които превърнаха т.н. четвърта власт в държанка, а от прехласнатата по разголените прелести на унизената българска журналистика българска публика. Резултатът се видя на улицата от онова, което тази публика е научила от екрана. Когато журналистиката е превърната в уличница, улицата крещи напълно основателно: „всички са маскари”. Хляб може и да няма, но зрелищата са й гарантирани.

Лелевизия
ОКУПАЦИЯ И НА ЕКРАНА
По БНТ върви позната картинка – окупиран “Орлов мост”. Репортер спира майка с дете на три години. Репортерът пита дали детето не го е страх от протестите.
– Не го е страх от протестите – отвръща майката. – Страх го е от телевизиите и от глупостите, дето излъчват…
И нас от това ни е страх. Само за два дни, събота и неделя, четирите най-гледани телевизии излъчиха безброй глупости.
Освен старите муцуни, дето са ни втръснали, видяхме и нови – лидери на протестите. Те обикаляха като цветарки от студио в студио и разбълничкваха коктейла си от искания – някои основателни, други съвсем абсурдни. Отсега си личи, че новите лидери са като старите – с две лица. Едно лице за пред камерите в студиото, друго лице – за улицата. Най-гостуващият в телевизиите, Янко, говори хрисимо и уж е за диалог. Но на площада се променя, щом грабне мегафона, крещи за разтурване на партиите, за да обере овациите… Личи му, че е готов за депутат! Като влезе в парламента, на втория ден ще забрави, че е бил гражданин…
Друг нов лидер – Ангел Славчев, представящ се за програмист, се оказа професионален революционер – от “младите русофили”, член на БСП, ама бивш – уж бил напуснал партията-майка… Разконспирира го Иво Инджев в семейното предаването на Григорови по БНТ. Инджев припомни откъде познава тоя “демократ” – точно Ангел Славчев с пяна на устата е врещял против разрешен митинг за премахване на паметника на чуждата армия в Борисовата градина. Инджев предложи на водещите да покажат снимка на Ангел Славчев в левичарска акция. Водещите се съгласиха, но не показаха… И по други телевизии не коментират откъде се пръкна тоя Ангел – траят си, сякаш се страхуват да не предизвикат митинг на “млади русофили” пред сградата си.
Доста странни птици прелитаха около репортерите на улицата – в Пловдив се яви някакъв от движение “Че Гевара” и си изля и яда, и кафето върху друг митингуващ. Причината – чегеваристът не можел да понася бизнесмени-капиталисти. Искал той да командва парада, тоест митинга…
Тези дребни подробности от пейзажа, видени по телевизията, могат да подскажат кой драсна клечката за началото на протестите и кой продължава да поддържа огъня, а не диалога…
Не само протестиращите са объркани, водещите на разните предавания – също. Пустотата в главите си компенсират с безкрайно говорене… Справка: Иван и Андрей, които от рано сутрин в уикенда, вместо да идат на Витоша, почват да дрънкат – при това едновременно. В деня на националния празник на България те и гостите им се надвикваха за Македония, така че да ги чуят и в Скопие… Обичайните коментатори по темата, Кр. Каракачанов и Божидар Димитров, си въртяха познатата плоча, сан шанжман. Основната им цел бе да заглушат едно момче-македонче, дето искаше да каже, че и то има право да се нарича както иска. Не му дадоха и правото да се изкаже, надвикаха го. Най-силно крещеше някакъв човек с бръсната глава и тъмни очила, бил известен водещ на лотарийни игри. От позицията си на велик мислител той взе да поучава и македонското правителство… Сопри се бре, бръсната главо, ние тук викаме по нашето правителство, много ще ни стане да викаме и по македонското! После на ринга се яви пророк – Йоло Денев, представен като политик и писател, за да обяви, че християнството е мъртво и трябва да се кланяме на бог Тангра. Апотеоз на българското!
Но това е нищо – по-вълнуващ бе дебютът на Сашо Диков като водещ на тричасово предаване по Нова телевизия. За пръв гост бе поканил първия ни президент – Желев. И страшно деликатно взе да задава въпроси за самоубийството на дъщеря му. Последен гост бе сегашният президент. Плевнелиев остави у зрителя впечатлението, че ако не си подбира водещите, при които гостува, скоро ще стигне до самоубийство… Политическо.
И Волен Сидеров не слезе от екрана тия два дни – той беше във вихъра си. Преизбран от симпатизантите си в НДК, пред зрителите на “Всяка неделя” се яви като национално-отговорен за съдбата ни политик. От ксенофобията и агресията му нямаше помен, ръсеше по-малко популизъм, беше кротък и сговорчив като агънце… А водещият, уж опитен, не посмя да дръпне овчата му кожа, за да видим какво има отдолу.
Накрая: стари и нови муцуни окупират екрана, майки, пазете децата си!
М. Вешим
Вестник “Стършел”
Брой 3479 от 08 Март 2013

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: