Министърът на халтурата с типичен финален ак(т)

03/10/13 11:30
(http://ivo.bg/)

Министърът на халтурата с типичен финален ак(т)

Вежди – натюр (Монолозите на един министър на изпроводяк)
Веселин Желев, Брюксел,
В петък, 8 март т.г., министърът на културата в оставка Вежди Рашидов бе в Брюксел и говор пред българските кореспонденти там.
Той беше доволен от свършеното през мандата и разтревожен от предсрочното му прекратяване.
Преди да включим микрофоните, верен на експресивния си стил, Рашидов описа положението у нас като “лайнян тайфун над Европа”.
За мандата
Не мога да не кажа, че съм доволен да получа висока оценка от Комисията.
Бях похвален за това как трябва да се използват в областта на културата европейските пари. Де факто в областта на културата парите за култура са усвоени на 100 процента.
Някои медии даже иронично казваха, че сам се хваля. Сега не е тайна – наскоро във “Файненшъл таймс” един министър беше похвален. Пак бях аз.
За министерството и културата
Независимо че в България има много умни хора сега, защото глупавите отидоха да работят в чужбина – май останаха най-умните в България – гласове, че може и без едно министерство, може и с шест, може и с десет – почва едно говорене. Не може без ресорни министерства… Ако днес в областта на културата нямаме жалоните, имената – големите, летвите, ако ние не даваме имената като писатели Йовков, Елин Пелин, общообразователната система ще ми учи христоматия друг път. Няма какво да учи. Така че първо трябва да произведеме христоматийните личности. Това иска обгрижване.
За Иво – Инджев и Хаджимишев
Все по-агресивно показваме българското – и хората, и изложбите. Сега разбрах, че на Иво Инджев много добре е минала изложбата. (Сътрудничка го поправя -”на Иво Хаджимишев”, изложба в централата на ЕК в Брюксел – б.а.)… На Иво Хаджимишев. Иво Инджев (журналист, бивш директор на БТА – б.а.) кой беше? Той беше доносник… Ай, оставете го. Той не е важен. Да е жив и здрав. Има още няколко разузнавания. Ще поработи момчето. Важно е за култура да си говорим.
За Мишел Бонев
Репортерка: “Като влязохте в министерството, какво намерихте?”
- Не е красиво да говоря. Намерих една кочина. Ами, кочина си беше. Всеки си е слагал пагона и си е отивал.
Много е хубаво да си министър. Аз не можах да разбера от работа какво значи да си министър.
Това е като Мишел Бонев. Едни я е…ха, друг изяде жабите, дето вика един министър на културата. Както и да е. Такъв е българският лаф… Какво да направим? Така се случи. И въпреки всичко – никого не обидих. Мълчах докрай. Сега вече съм в оставка. Мога и да си позволявам по-свободно да говоря. В крайна сметка нямам особени апетити, освен да си бъда добър скулптор и да се прехранвам от занаята си… Нямах друг гаф. Този ми го подариха. Близки хора ми го подариха. Вече всичко знам за този гаф как е направен.
По-важно е какво загубихме. В крайна сметка това е фестивал на киното. Мене ме интересуваше политически можем ли да имаме една подкрепа дългосрочно. Разбира се, че Вежди, който съм си декларирал в Сметната палата платени данъци върху милиони, имам 300 евро да отида до Венеция, нали? На българския данъкоплатец, аз като отидох, изхарчих нула стотинки. Не като пътуванията на някои депутати до Япония – по 200 000 евро.
В този самолет бяха от Татяна Лолова, всичките артисти плюс десет журналисти. Чакаха ме Мара Карфаня (моделка, фаворитка на бившия италиански премиер Берлускони – б.а.) и още един министър и зам.-министър на културата…
Ние, българите, съборихме Берлускони, съборихме българската власт, сега – руската, и Брюксел ще го съсипем. Няма страшно… Ние живеем с мисълта, че ние клатим света. Май сами се клатим. Което е по-тъжно. Къде бяхме, на панаир на трактори ли? На панаир на киното. Къде е мястото на културния министър? На фестивал на киното. Червен килим имаше ли? Имаше. Награди даваха ли разни министри? Даваха. Аз бил ли съм в журито? Не съм бил… Ама тя спяла с Берлускони. Да бе, тя спи с Берлускони, а нашите – с шофьорите от Киноцентъра. Това ли е начинът да говорим за една жена? Аз затова не я защитавам. Качествата на филма не са моя работа. Но през цялото време защитавах хигиената. Всеки човек има самостоятелен периметър и не е хигиенично да бъркаш в полата на една жена. Нейна воля. Нейният живот. Свещен.
За милиционерите, журналистите и брюкселското кебапче
Мисля, че си говорим като приятели. Аз знам, че от журналист и милиционер приятел малко трябва да се пазя. Дай боже, така да работят, защото хубаво е да има. Хубаво да става. Иначе и аз ще избягам. И на мене не ми се живее в кочина. Вие сте добре тук, кореспонденти. В Брюксел, одеве хапнахме, кебапчето е по-вкусно. Но много ми се иска и в България да стане хубаво.
За протестите
Ако слушате добре посланията на митингите, които някои ги подстрекават много добре, не са послания на хора, които могат да управляват България. Мене ми е жал за България.
Ще ви дам един пример: Искат зала “Армеец”, но да не плащат. Идват, искат, понеже взех НДК, зала номер 1 безплатно. Те поставят условия. Помолих или да излязат, или – с ритници или шамари. Така не може. Един творец не идва да не си плати наема. Тоя ток някой го плаща. Аз трябва да изкарам някакви средства – за поддръжка, за заплатите на хората. Излизат едни тикви, едни млади и: “Ние сме решили, на нас ще ни дадете безплатно.” Кой си ти, който си решил? За какво говорите вие тука?
Има едно изтърваване на нещата. Не знам. Не са лицеприятни, не са най-приятните неща. Няма лошо. Хората сигурно имат проблеми. Но не може проблемът – беднотията – да се превърне в простащина.
Вие от 15 дена чувате ли вече да говорят за цените на тока? Искат властта. И то – цялата. Какво ще я правят? Тя трябва да се упражнява тази власт.
Че аз четири години не спя. За всичко съм треперил. През хиляди юристи съм минавал. Само и само да ми е чисто, да живея спокойно… Много ме притеснява улицата. В момента ме молят да продължа, понеже съм безпартиен. Но не виждам как да продължа. Няма чуваемост. Трябва по-спокойна атмосфера. Нека да има избори. Нека хората отново да изберат и да има стабилитет. Трябва всички да помогнем улицата да се успокои, за да може реално да се види какво може да се направи за хората.
За причините
Битката на Белене и “Марица-изток” 1 и 3 – оттам тръгна. Мислете! Двайсет дни едни и същи хора – ходят ли на работа? Какво ядат, кой им плаща? Откъде имат пари? Хубави плакати, хубави знамена, хубави дрехи, хубави усмивки. Разбира се, че се плащат сериозни пари.
Репортерка: Кой ги плаща, г-н министър?
- Тези, които имат пари. Кои имат пари? Така наречените мафии. Те могат да бъдат енергийни, нарко, медицински, лекарства… Където бръкнете, има схема за печелене на големи пари. На милиони, на милиарди. И оттам идват някакви средства. Те не идват от небето.
Изместиха се нещата. Отпред се сложиха едни момчета, които вършат друга работа, в мръсна посока. Гледайте всички революции от 1990 г. и ще видите тези физиономии, които изпълняваха срещу едни малки пари поръчки. Те застанаха отпред. Разбира се, че е така. Целта е властта да я няма изцяло. Забележете по телевизията как изведнъж от формалина поникват едни хора оттук-оттам и започват да говорят вече много умно за народа.
Аз питам: Как така енергийните компании рязко направиха този фокус? И то – през главата на властта. Не властта вдигна цените на тока. Властта изяде хурката заради това действие. Кой нареди това да се случи?
За Бойко Борисов
Докога ще бият Бойко? За какво трябва да го бият? Има ли министър-председател, който да е бил повече прегърнат с хората, по-близък до хората? Че той манталитетът му е такъв – той куче да види, ще го прегърне да го целуне.
За анархията и военното положение
Народът ни е обикновен, нормален народ, податлив народ, подведен, беден. Трябва да се внимава много с водачите. Всеки народ е такъв, какъвто си го моделирал. Ако си бездарен, моделирал си един лош народ. Ако си талантлив, ти правиш един прекрасно моделиран народ. Народът навсякъде си прилича.
Само тъжното е, че ние непрекъснато бездарно мачкаме един народ. И го моделираме по един може би не толкова здрав и добър начин. Не ни е лош народът. Няма лоши народи. Просто е въпрос на правилен подход.
Ако анархията продължи, знаете – най-късият живот е на анархията. Тя се появява в един момент и търпимостта е до пределна граница. Но всички държави след анархията са минавали на военно положение. Това, което нито един от нас сигурно не го желае.
През военна хунта са минали и Полша, и Унгария, и Турция, и Гърция, и Чили.
Анархията води веднага до това. Вие не виждате ли, че в момента идва ред на Плевнелиев.
Репортер: Аню Ангелов ли ще го установи това военно положение?
- Има сили по света. Хора, недейте така. По-важното е дали това желаем. Разбира се, винаги ще си внесем един генерал. Ние внесохме толкова идиоти, че един генерал не можем. Това е най-малкият дерт. Най-големият проблем е да не го допускаме. Плодовете, които ще ги берем, ще бъдат много тъжни. Проверете исторически – анархиите най-късо живеят, но правят една голяма беля.
Записа и предаде със съкращения Веселин Желев, кореспондент(в. “Труд”)
—————————————————————————————————————
P.S.От Иво Инджев, споменат в текста по начин, типичен за бъркотията в неуката глава на един примитив, достоен за нивото на началниците си от Мултигруп и ГЕРБ. Не случайно те му връчиха точно на него „културата”, за да я мачка и вае по техен образ и (без)подобие.
„Агрументацията” на този бръснат мозък срещу обекта на своя махмурлук, какъвто съм аз, е комплимент за мен. Рашидов се опитва да ми извади очите с ваденето от биографията ми прословутото ми досие (разказано изпреварващо от самия мен). Така правят всички, изпаднали в подобен безсилен гняв в споровете с моя милост ( обикновено в мое отсъствие).
Такива, като този министър на халтурата, смятат за висша степен на презрение да заявят (комплиментарно за мен), че не ме познават. Така постъпи и една репортерка в студиото на ТВ7, когато началникът й Бареков нервно ме ругаеше от екрана като „доносник” защото бях изобличих тяхната абсурдистка комбина да се продадат на сирийската официална пропаганда през юни миналата година. И понеже нямаше какво да отговарят срещу явния факт, прибегнаха до личното ми оплюване като „доносник”.
Най-честата „хватка” на доносниците, които ме оприличават на себе си, е да цитират какво бил преразказал за казаното от мен един офицер от ДС. Досието на самия офицер е унищожено, но моето, в което се мъдри неговата интерпретация на моите думи, минава за достоверна снимка на моята „истинска същност”. Иначе казано, за да повярва публиката, че съм „доносник” на ДС, се ползва като „доказателство” донос на професионалист от ДС. Съответно, макар да съм заставал с лицето си пред стотици хора с позицията си срещу Тодор Живков ( на форум в НДК), „възродителния процес”, смазването на продемократичния бунт в „братски Китай” и т.н., нищо такова не е отбелязано в „достоверното” ми досие.
Страхливци, които и една подобна дума не са обелвали по онова време, днес са знаменосци на моето оплюване, позовавайки са на доноса на ДС за моето минало в удобна за тях форма, изпразнена от съдържанието на реалните факти от тогавашния ми (далеч от съвършенството, но доста различен от стандартната страхливост за времето си ) живот. С тях се родее и „почетният мултак” Рашидов, горд с близостта си със създадената с благословията на КГБ корпорация, зинала да погълне цяла България за радост на един занаятчия, произвеждащ на ишлеме малки пластики срещу голямо заплащане, осигурило му самочувствието на едър бизнесмен в стъкларския магазин на българската култура.
Един изпушил властник на практика ми изписва веждите. Нито казва нещо, което самият аз да не съм казвал ( макар да ме изкарва „доносник” и това го прави освен всичко друго доносник и лъжец), нито е в състояние да отговори по същество на статиите ми. Защото е прост. Атаката му е самопризнание безсилие и е услуга за мен- точно толкова, колкото опитите да ме замерят със същия бумеранг нацисти, чегеваристи или самоназначили се за свръхантикомунисти (обслужващи всички останали) елементи, опитващи се да ме демонизират като колекционират или съчиняват всичко гадничко, което могат да донесат срещу моя милост в публичното пространство.