Когато един ден дадеш живот на детенце и се оглеждаш всеки ден в очите му, осъзнаваш, че всичко, освен семейството ти и неговото здраве, е преходно. Закоравяваш емоционално срещу сивата прАстАтия и битовизма на ежедневнието, а в теб се появява едно ново топличко местенце. То е свързано с най-съкровените ви мигове, заедно.

Оказва се, че притежаваш неизчерпаеми сили. Все по-хубаво ти е да си стоите заедно и да се радвате на компанията, игрите и усмивките. Дори излизането в петък вечер, както и изобщо вечер, ти липсва по-малко.

Колкото повече дни минават, толкова повече се удивлявам колко велико нещо е Природата. Няма нищо случайно в нея - чрез хормони и най-различни други подмолни вещества и субстанции в организма тя дирижира концерта така, че да вземе най-доброто (според нея в конкретния момент) от двама, за да направи трети.

Пускам си музика, да живеят пролетта и разни други хубави неща! Фостафка!