Не съм писал по блога от години. Напоследък нямам време за това, както и пътувам постоянно. Тъй като от известно време прекарвам много малко време в България, не би било коректно да коментирам какво се случва там.

Не мога обаче да не отбележа, че съм изненадам от това, което се случва в България в момента.

Като странично лице, всичко ми изглежда леко дистанцирано.

Първо, изненадаха ме протестите. Не бих казал, че съм ги очаквал. Не че няма за какво да се протестира, напротив. И протести винаги си е имало. И не само срещу това правителство. Още от Тошово време, някой протестира срещу нещо (и то нямам в предвид организираните протести срещу капитализма или за световен мир). Но някак си не се усещаше нещо специално да се е променило, да има избухване от протести или нещо нетипично. Хората протестираха и срещу високите цени на горивата, и срещу монопола на Лукойл. Днес протестират срещу високите цени на тока и парното. Какво точно се промени, та се случва това, което се случва?

Второ, изненада ме оставката на правителството. Протестите на Орлов Мост срещу промените в закона за горите ми се сториха много по-големи, но тогава правителството не подаде оставка.

Обаче сега, подаде най неочаквано, въпреки че не бих казал че масовото искане на протестиращите беше концентрирано около това. Без подаването на оставката, изборите щяха да бъдат след 3-4 месеца. Сега са след два. Нещо не ми се струва смислено. Освен ако целта не беше да се пази рейтинг?

Самото подаване на оставката катализира пък самите протести, защото отвори един вакуум от безвластие. Куп хора (а и огранизации и групировки) започнаха да се чувстват влиятелни, или да искат да се възползват от ситуацията за да се изявят. И по телевизиите виждаш всякакви лица, които представляват себе си и неясно кого точно, да изказват мнения, и всичките протестиращи. Леля Пена протестира против шума от съседа, чичо Гошо срещу миришещите кучета на леля Пена. Едни искат повишаване на доходите от дъжавата (което тотално ме потриса как точно ще стане, като държавата е работодател на под 10% от служителите), други понижаване на цените на тока, трети нова конституция, четвърти излизане от ЕС, пети разследване на всички олигарси (как точно ги дефинираме тези), какво ли не. 

Отделно не мога да не се потреса, как някой хора извенъж решиха че са станали отново крале. Станишев обяснява как правителството на Герб краде, със същата риторика, с която Герб навремето обвиняваше правителството на Станишев.

Шефа на КНСБ пък се дърби като ощипана мома (сиреч като Сидеров), и едва ли не казва, че който не му харесва е нелегитимен и не представлява никой (което веднага ме кара да го попитам, той кого точно представлява и къде бяха неговите хора).

Въобще, ситуация, в която определено безгласното мнозинство не се вибда, но за сметка на това се виждат всякакви странни и хаотични субекти, както по времето на първите избори през 90-те :)

Златно време за Йоло Денев, вечният президент, и разбира се, да не забравяме и Яне Янев.

Някой може ли да ми обясни, какво точно става?