За тези години изтече много вода - дори ми е трудно да си представя колко се е променил животът ми - от завършващ студент по право и мрънкащ избирател на СДС (по-точно на Костов), до съдружник в утвърдена адвокатска кантора и заместник-председател на ДСБ (абе... заместник на Костов). Но през целия този период, за националните медии и националната политика "морската столица" ... отсъстваше. Забравена от властта, или умишлено изоставена от властта в ръцете на една групировка, нейните теми не бяха националните теми. Изборите - предварително ясни, концесиите - предварително ясни, обществените поръчки - предварително ясни. И един виц - с кого граничи България на изток. Надали нещо предава по-кратко и ясно изолацията на Варна и абдикацията на централната власт от нейните задължения към инфраструктурата, конкуренцията, законността. 

През последните седмици, Варна отново е във фокуса на медиите. Не е пресилено да се каже, че е политическа и медийна столица на България от началото на протестите. И няма как да е друго - тук протестите са най-масови, най-искрени и най-вече - обединяващи наистина хора от всички социални групи, политически убеждения, образователно ниво. Наистина масов обществен протест, избухване на хората срещу властта. 

И когато прожекторите светнаха към Варна, се оказа, че през последните 12 години никой не е управлявал. Преди десетина дни в студиото на БНТ, архитектите на последните четири мнозинства в общината  - БСП, ГЕРБ, Марешки - си разкъсаха ризите от опозиционност. 

Очаквам скоро Янко Станев и Неделчо Михайлов също да заявят, че са били в опозиция... 

Първо се ядосах, после се замислих, че са някак си прави. Те не са управлявали. Формирали са мнозинства, гласували са, подкрепяли са Йорданов, и да ... мнозина от тях са крали. Крали са при това много. Но не са били на власт - защото властта е отговорност. Властта беше в ТИМ. Или по-лошо - ТИМ беше символ на отсъствието на власт и отговорност. 

Преди точно три години писах: 

Защото където властта я няма, царува мафията. А след нея - мизерията и стопанският упадък. Упадък, довел до парадокса, град с пет университета да има висока безработица, а публичната служба да се носи от неграмотници. 

Днес управляващите правят всичко възможно безвластието да продължи и дори да се задълбочи. Както в националната политика се опитват да предизвикат хаос, от който да ни домилее за Борисов, така във Варна искат анархия - за да забравим кой наложи Киро за четвърти мандат. Искат избори в мъртвия сезон, за да могат купените и зависимите гласове да определят отново кмета и управлението. 

Няма да мине. Хората разбраха поне две неща: Властта на мафията ражда бедност, а 50-те лева, които боклуци плащат за гласа им, се връщат още със следващата сметка за ток. 

От Варна преди повече от десетилетие тръгнаха купуването на гласове, фалшификациите на избори, "бизнес"-партиите на мафията. През тези години градът беше столица на безвластието  и монопола. 

От 2013 година ще е столица на промяната. 

.