Парламентът умря, да мре и следващия

Парламентът умря, да мре и следващия!

Такава е нагласата на (ре)публиката, заченала преждевременно с бременен парламент под номер 42. Защото най-вероятният сценарий за живота на новия законодателен орган е той да клюмне много скоро заради патовата политическа ситуация без очертаващ се явен победител.

Ако човек е „толкова голям, колкото големи са мечтите му”, какви ли големци се задават в мечтаните от тях депутатски роли? Става все по-хазартно, направо авантюристично да се обозначи човек като „народен представител”. Само да си „журналист” се конкурира по срамотност, май.

Желаещи да се пробват обаче винаги се намират. Нищо, че да си депутат, след системното дискредитиране на тази професия ( да, професия, ако не сте разбрали!), е вид мазохизъм за самоуважаващия се индивидиум булгарикус, регистриран като опасен празит в червената книга на неизчезващите.

Нека не ги разколебаваме кандидатите- напротив, те имат нужда от окуражителните ни възгласи като младенци, които трябва да ни родят ако не здраво поколение, то поне неугасващи надежди. Защото, както пише на фасадата на нашето подсъзнание : „Съешването прави силата”.

В този скръбен ден, когато почина 41-то Народно събрание и се ражда основанието за следващия демократичен експеримент на родната ни негостоприемна почва, трябва поне за миг да обърнем напредничав поглед назад и да си отговорим на задавания от т.н. медии въпрос към нарцисите, в паразитирали досега в лехата на законодателната власт: къде, чада наши ( изчадия дори, според протестиращите българи) съгрешихте най-много много?

Чадата на статуквото едва ли ще си признаят. Но позволете на грешника, наблюдаващ траурната церемония без покана, да посочи вината на управляващите не спрямо този мандат, не спрямо това мандало, което лопна, а относно парламентаризма: нека повече не се повтаря закопаването на един парламент, когато едноличен началник на държавата, формално назначаван от законодателите, говори за тях като за „моите депутати”. Това е не просто объркващо, но е направо побъркващо.

Подмяната на смисъла на народното представителство при гласуването на представителите на народа, оказали се лични пионки на Човека от народа, е фундаменталният грях на покойното 41-во Народно събрание. Аман, не дай Боже да се повтори!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: