Под зоркия поглед на братушките

Ако интензивността на връзките между две държави се мери по броя на споменаванията на имената им в медиите, то в последния месец България и Русия изживяват Златен век в отношенията си. В България все повече гласове задават въпроса за руските интереси и евентуална руска намеса в политическите събития, а в Русия все повече гласове коментират как случилото се е в интерес на линията на Москва. Така беше допреди два дни. Назначаването на Марин Райков за служебен премиер рязко обърна настроението и руските медии започнаха да поохлаждат надеждите за укрепване на енергийно-политическата дружба между двете страни. Засега изглежда, че всеки от серията коментари и в България, и в Русия, има своето основание.

Официална Москва има полза от масовите протести, които заляха страната преди месец. На техния фон станаха по-силни гласовете срещу Европейския съюз, срещу партньорството със Съединените щати, срещу западните инвеститори. Исканията за евтин ток припомниха приключилата броени дни по-рано кампания за АЕЦ “Белене”, в която основният лозунг беше именно “Да си построим един АЕЦ, за да ни е евтин токът”. Друг е въпросът дали е вярно това твърдение. Най-шумният говорител покрай протестите, Волен Сидеров, повтаря от сутрин до вечер как България трябва да загърби Запада и да погледне към Русия и Китай. Свалянето на правителството увеличи амбициите на БСП да се върне във властта, а Сергей Станишев побърза да обещае, че следващото управление ще възстанови проекта за изграждане на втора ядрена електроцентрала в Белене, и то с държавни пари. Няма как целият този фон да не гали ушите на управляващите в Русия.

И се започна. “Известия” коментира събитията така: “Правителството на България не се задържа на власт без руската АЕЦ”. “Огонёк” пък стигна до извода, че “събитията сериозно наклониха общественото настроение в полза на Русия”. Списанието даже публикува интервю с бившия президент Георги Първанов, който не само е поддръжник на руските енергийни проекти, но ги нарече “Голям шлем” при посещението на Владимир Путин в София през януари 2008 г. “Не трябва да изкореняваме любовта към Русия. Ето аз например през целия си живот съм бил абонат на “Огонёк”, казва Първанов.

Дали Москва само бере плодовете от събитията в България, или пряко е участвала в отглеждането им? Засега отговорът на този въпрос остава в сферата на конспирацията и намеците на отделни политици. В разгара на протестите една група публични говорители бяха мобилизирани да бранят по медиите правителството на ГЕРБ точно с тезата, че руските служби стоят зад вълненията. Дори и това да е вярно, недоволството срещу Бойко Борисов беше толкова справедливо, че всичко друго остана нечуто. Работата на българските служби обаче е да знаят има или няма такова влияние. Според бивш министър, не пожелал да бъде цитиран с това, контраразузнаването е имало подобни разработки, но те не са били доведени докрай.

Две политически изявления от най-високо равнище обаче увеличиха съмненията в тази посока. На въпрос на Би Би Си дали Русия има участие в бунтовете в България, президентът Росен Плевнелиев отговори: “Вярвам, че това, което става у нас, има своите вътрешни, но и външни причини.” Достатъчно ясно и достатъчно мъгляво. Доста по-конкретен беше служебният министър-председател Марин Райков. Минути след като беше представен от президента, той завърши първата си реч с думите: “Ще се противопоставим на всеки опит страната ни да бъде хвърлена в хаоса. Какъвто и да е вътрешният или външен натиск, България няма да отстъпи от суверенното си право да решава кои енергийни проекти отговарят на интересите на българите и кои не.” В България никой не обърна внимание на тези думи, но руските медии веднага прочетоха в тях твърда позиция в подкрепа на решенията на българския парламент да прекрати АЕЦ “Белене” и “Бургас – Александруполис”.

Несериозно е, но е факт, че коментарите за отношенията между България и Русия често стигат до личното.

Лична история, лична мотивация, лична изгода… Дори и тези дни опасенията на руските коментатори за влошаване на отношенията идват от факта, че Марин Райков бил човекът, който е приел първото обаждане с искането на Русия да получи въздушен коридор над България по време на войната в Югославия през 1999 г. Или пък, че отказал на руския посланик да се построи паметник на съветски военни. (руските медии цитираха публикация от блога на Иво Инджев) И двата пъти той е изпълнявал принципна и последователна политика, на каквато би трябвало да се основават отношенията между всеки две държави.

Точно липсата на постоянна, принципна и последователна политика превръща отношенията между България и Русия винаги в гореща тема. И 23 години след падането на Берлинската стена въпросът дали сме Троянският кон на Москва в Европейския съюз продължава да няма категоричен отговор. Този тип политика беше много добре описана от бившия икономически министър Трайчо Трайков: “Не одобрявам стратегията балансът да се търси в това на всеки да дадем по нещо, за да не спъва нещо друго. Т.е. да дадем нещо на американците, за да не ни пречат да си направим далаверата с руснаците.”

 

в.”Труд”

Прочети цялата новина

Свързани новини: