Първановщината и парвенющината: открийте разликите

Взимам повод от един цитат от блога на Иван Бедров:

“Известия” коментира събитията така: “Правителството на България не се задържа на власт без руската АЕЦ”. “Огонёк” пък стигна до извода, че “събитията сериозно наклониха общественото настроение в полза на Русия”. Списанието даже публикува интервю с бившия президент Георги Първанов, който не само е поддръжник на руските енергийни проекти, но ги нарече “Голям шлем” при посещението на Владимир Путин в София през януари 2008 г. “Не трябва да изкореняваме любовта към Русия. Ето аз например през целия си живот съм бил абонат на “Огонёк”, казва Първанов”.

Значи така: Първанов се мазни на днешния опитомен вариант на руското списание с „огненото” название? И защо?

Когато обобщава, че цял живот е бил абонат на „Огонёк”, Първанов явно разчита на скъсената памет на задавените от лъжи гълтачи на подобни излияния.

Има два варианта той да е бил абонат на това издание в специфичния период, когато то беше ЗАБРАНЕНО в България в последната фаза на българския управляващ комунизъм, на който др. Първанов е служил по онова време в института по история на БКП.

1.Първанов (лично, понеже така се изразява,нали) трябва да е бил абонат като получател на забранената от режима на Тодор Живков съветска периодика, която изчезна по онова време от българския пазар (например заедно с „Литературная газета” и други подобни еретични за НРБ по онова време съветски печатни медии, в които се появиха разкрития за чудовищните престъпления на сталинизма).

2. Лъже.

По онова време бях репортер в БТА, където еретичното съветско списание, разбиващо с документални разкази легендите за готиния комунизъм с покъртителни истории за масовите зверства в концлагерите на СССР, вече минаваше за „секретна литература”. Моя милост издебваше секретарката на шефа Йордан Божилов да се разходи нейде по етажите с кафетата и швепса, за да използва в нарушение на заповедите единствения „ксерокс” в редакцията и да преснима в няколко копия потресаващите статии. Раздавах ги на приятели.

Днес това звучи „олигофренски” ( по Волен Сидеров), но по онова време подобно упражнение не беше нито лигаво , нито рискът беше „френски”.

Друг е въпросът, какво подразбира под „цял живот” болният мозък на политическата престъпност, организирана така, че да възпроизвежда лъжи поради своята безнаказаност.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: