Загубени из гръцките острови (Трета серия) (3): Остров Хидра

Продължаваме обиколката с лодка из гръцките острови заедно с Димитър. В тази серия това са бъдат Арго Сароническите острови: започнахме с остров Саламина, после – на остров Егина, а за последно отидохме до Агистри и Порос. Днес на ред е остров Хидра. Приятно четене:

Загубени из гръцките острови

3-та серия

    Почерпени, отдъхнали и напапкани, тръгнахме към поредната брънка от тази морска, солена верига:

остров Хидра

 

докато заспиващото слънце отдаваше последени лъчи на кротките, малки вълни... Самотни в морето:

 

  достигнахме почти по тъмно

столицата Хидра:

 

Малко инфо за острова, цитат от сайт, посветен на него: Остров Хидра е един от Сароническите острови на Гърция. Разположен е в Егейско море, между заливите Саронически и Арголик. Острова е бил обитаван още от древни времена, като в миналото е носил името Хидреа, което означава "извори". Кръстен е така, тъй като целият е бил осеян със стотици красиви сладководни извори с питейна вода. Хидра никога не е бил свързван с бог, герой, митологично събитие или някоя от многото гръцки легенди. Открит е от пастири, но около 12 век пр. н.е. се обезлюдява поради мащабното нахлуване на дорийци в Елада. По-късно през Византийската епоха, острова отново е бил населяван, но по време на Латинската империя повторно губи жителите си, който избягали от пиратските набези. Съдбата му не била да остане необитаем, защото през 16 век тук започнали да прииждат бежанци, търсещи подслон от турското преследване. За да оцеляват те много бързо се превърнали в рибари, които изкарвали прехраната си от морето. През 19 век, Хидра е дом за около 10 000 моряци и 125 лодки, докато днес коренните жители на острова са едва 2 700 души. Основното населено място на Хидра е Хидра Порт - прекрасен полукръгъл пристанищен град. Всички магазинчета, галерии, ресторанти и пазари са центрирани около пристанището, а сред скалистите хълмове ветрилообразно са накацали къщи и хотели. Има и други малки селца като Камини, Епископи, Мандраки, Милос и Паламидас, който също са отворени за посетители. Основните приходи за острова са предимно от туризъм. Лятото Хидра е посещаван от хиляди гости привлечени от романтичният му чар, неподправената му красота, духа витаещ по каменните тесни улички и естествено гостоприемството на местните жители. На Хидра времето сякаш е спряло. Всички превозни средства са прогонени от острова и единствения начин за предвижване е пеша или на гърба на магаренце, което умело се катери по тесните и стръмни улички. За по-отдалечените места се предлага водно такси или воден автобус. Още от миналото Хидра е прочуто място за среща на художници, артисти, писатели и знаменитости и остава една от най-модните и стилни дестинации в Гърция. Освен това той е популярна дестинация за яхтинг, като пристанището Камини се пука по шевовете претъпкано с луксозни яхти.   [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Ва банк намерихме плажче близо да града /снимката е от следващата утрин/:

 

А вечерта – едни пият бира, други мятат мълнии:

 

Тук ще си позволя лукса да покажа повече снимки от град Хидра, тъй като той е.... той е .... той просто трябва да се види... Град с около 2 500 жители /включително 40 българи, които живеят и работят там/, двама адвокати /да се неначудиш/ и един нотариус, островът е доста „солена” дестинация заради високите цени, основаващи се на една наистина впечатляваща  атмосфера.. Оставили плажа зад гърба си –

тръгнахме по една крайбрежна, фантастична уличка, следваща извивките на острова, осеяна с екзотични къщички и таверни и водеща до самия град:

Панорамата от тази уличка и малко пристанище, през което минава:

 

както и през тази таверна:

 

 

 

 

 

На остров Хидра няма частни автомобили,

само няколко такива на пожарната, полицията, линейка и това чудо, което извозва боклуците:

 

Наближаваме града:

 

На острова няма автомобили, но гъмжи от магарета и котки:

 

 

 

Ето един опитен, професионален водач на магарета с висока квалификация и богат трудов опит:

 

Стигаме градчето:

 

 

 

 

 

  Напълно съотносимо към него е стихотворението, посветено на нашия град Ахтопол (Агатополис): „С любов морето и градчето се сливат вечер под небето и тихо под смокини стари разказват приказки рибари....”

 

  Колоритна сграда:

 

това е всъщност тамошния музей –

 

Центъра, оформен около пристаните:  

 

 

 

 

 

 

 

Кафетериите, ветрилообразно разположени около дълбокия залив :

 

Димитър до Димитър:

 

Гледаме се с любов:

 

Ето един, скрил се в цъфналата ръж:

 

На това островче срещу Хидра с параклисче на него се правят сватби:

  Очаквайте продължението Автор: Димитър Иванов Снимки: авторът Други разкази свързани със Средиземно море – на картата : КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Прочети цялата новина

Свързани новини: