Мой текст за Теди Москов за в-к "Уикенд"

03/21/13 12:44
(http://milenafuchedjieva.blogspot.com/)

Мой текст за Теди Москов за в-к "Уикенд"

Възпитание на чувствата по български

или

Не циганите са проблем, а зомбитата

Бел. автора – Колебаех се между тези две заглавия, а защо да не са две от друга страна. Ожесточението в началото на този текст се заменя към финала с любов.

Бел. Автора 2 – Този текст не е отговор на друг текст, въпреки че е провокиран от него. Текст на който много хора иззлорадстваха, че най-накрая някой сложи Теди на мястото му. Той е текст за Теди Москов, той е поредният текст за всепомитащата злоба, която като че ли нараства с всеки изминал ден, както и за това, че когато слагаш някой на мястото му, трябва да знаеш, че ще има последици и за теб.

Действията създават противодействия. Аз самата съм напълно наясно какво е да публикувам този текст тук, а не някъде другаде.

И така...:

Цивилизацията на злобата е самоизяждащ се и успешен в неуспеха си наш, собствен проект като българи. Всеки говори срещу всеки, всеки може повече, знае повече, разбира повече. Повече от кого? Това е въпросът на който обаче никой не иска отговор, защото отговорът може да му бъде даден само и единствено от самия него. Освен това отговорът няма да му хареса.

По дяволите, наистина всеки плюе всеки и всичко. Хората май наистина са зомбирани, и няма да има голяма разлика когато станат неживи, кривящи се, слузести пихтии току що надигнали се от гробовете. Доброволното приемане на това поведение обаче на никого не помага. Не циганите са проблем, а зомбитата. Ние.

Теди Москов е един от най-яките хора някога раждали се в България, не знам дали знаете. Ако не знаете, да ви светна. Във всяко, повтарям, всяко негово представление има най-малко по един малък шедьовър на мисълта, над режисура, сценография, над всичко, а някои целите са шедьоври.

Четете интервютата му, слава богу, обича да говори. И казва мега умни неща, които често са обидни за всички ни. Ние очаквано се обиждаме, нацупваме се гневно и това не води до нищо. Или може би след като е видял или прочел нещо от Теди, на някой му се е размърдал калейдоскопа, и за момент е забравил, че пътува в рейса за Младост. Всеки сам си знае, а аз знам, че той е толкова различен и рядък като талант, че може да направи роман от едно изречение. Хм, сега разбирам, че съм му фен. Винаги ще съм му фен заради непукизма, който не е непукизъм. Теди прави ужаса по-ужасен, защото ни е обяснен от него като приказка, но и много по-лесен за разбиране и приемане, защото е смешен. Черен хумор на неспокоен, прекалено умен човек.

Глупостта няма нужда от реклама, тя сама се справя с рекламата си чудесно. Глупостта винаги е незряла и живее в ожесточени времена (като че ли някога времената не са били ожесточени), които са я научили, че трябва да къса месо на живо. Винаги ще има хора, които ще се самосъздават опитвайки се да унищожат други в публичното пространство. Но и винаги ще има хора, които ще връщат публичното унижение като бумеранг. Нищо не остава без противодействие. И в края на краищата силата на ТАЛАНТА винаги побеждава.

Теди е минавал и минава много граници. Доказателството е, че успя да накара да го плюят интелектуалци и чалгари заедно, а това е голямо постижение на което гледам с дълбок респект. Има разлика когато границите са пресечени от постоянния монолог на сцена или хартия на един човек надарен със съвсем различни качества от 99 процента от хората, несъвпоставим с монолога на обикновения недоволен. Не че монологът на обикновения недоволен не е важен, просто този надскача личното и е адресиран до хора, които имат нужда да слушат за да научат нещо.

Всяко минаване на граница спрямо конкретен обект или субект е метафора, не желание да наранява. Той е свободен човек. Един от най-свободните. И е артист. Да си артист е само по себе си присъда и задължение. Теди е един от артистите, които отлично разбират това. Същевременно едно поколение, неговото, нашето, мина през големи надежди и не по-малки крахове. Свободата се оказа само лична, съответно още по-трудна за постигане. Този текст май е за свободата на избор в някакъв смисъл. Осъзнаването на отговорността за тази свобода, идва със свободата на мисълта. Те вървят заедно. Открих топлата вода, нали. Теди е свободен да казва и поставя каквото пожелае. Този текст е изключително личен и аз му разрешавам.

Артистите, музикантите, писателите, художниците, балетистите, хореографите, певците, са особени хора, крехки, защото инструментът им за работа е душата, и ако нямат тази свобода, умират. В преносен смисъл, разбира се, а понякога и наистина. В България хората са най-несвободни от страстите си. Да си артист е постоянен бунт, постоянна революция срещу несправедливостта да си човек, преобръщаща без спиране, и доста болезнено, всичко в тебе. Това е начина по който се създава изкуство. Теди е голям и уникален във визуализацията на тази непрекъсната, кървава битка да разбереш света, да не ти харесва глупостта, да искаш да я победиш, да разбереш, че тя е непобедима и от това да ти стане смешно. Много смешно.

Да, постановките на Теди са адски смешни. Нищо че може да се пообидите от някои неща. Би трябвало да ви мине, защото той не говори лично и поединично, а за много неща едновременно и от яд и болка. Дали е добре за него да раздава щедро на милиони хора, не знам, но щом го прави, значи му харесва. Който не е гледал, започвайте. Един билет за театър струва колкото кутия цигари и половина, хем после няма да кашляте. Със сигурност можете да гледате „Сирано“ и „Ричард Трети“ в Народния, неговата версия на „Макбет“, не съм гледала, но се играе май, вижте програмата.

И не, това не е платена реклама на Теди Москов от Теди Москов. Възможно е да се появи и такава конспиративна теория опровергаваща добрата воля, тук всичко е възможно. Не мога да повярвам, че пиша този текст, защото е абсолютно ненужен. Абсолютно ненужно е да се налага да бъде обяснявано каквото и да било за Теди Москов, но явно не е така. Възпитанието на българските чувства изглежда по-дълъг процес отколкото ни се иска. А възпитание на чувствителността не съществува, уви. Или я имаш, или я нямаш. Затова и този текст. И той изобщо не е само за Теди Москов.

Сори, Теди, че ти се обясних в любов от страниците на вестник, който не четеш, но това е положението. И гледайте непременно моноспектакъла на Мая Новоселска и Теди Москов „Едно малко радио“ в Сатирата. Ще си тръгнете след представлението усмихнати и добри. Без Мая Теди нямаше да е Теди.

И за последно - аз съм сериозно против дискриминация от какъвто и да било вид. Чалгата не е причината за всички злини в България. Липсата на вяра в нещо повече от „живота с грубите лапи челични“ обаче е.

Прочети цялата новина

Публикувана на 03/21/13 12:44 http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2013/03/blog-post_6844.html