Когато цензорът вика “дръжте цензора”

Обади ми се възмутеният от мен режисьор Атанас Киряков, който ми наложи цензура в своя документален филм за прехода, за да ме нахока сега, че съм…цензор. Бил съм цензор, защото не съм пуснал в личния си блог коментар в негова защита от моя блогърска милост, която си позволи да сподели ( не някъде в някаква обществена медия) несъгласието си с неговото произведение на документалния манипулативен монтаж на най-новата ни история.

Приемам за комплимент факта, че на режисьора му е толкова важно да се оправдава в личния ми блог, вместо да ме подмине с презрението към един журналист на свободна практика, с което съм свикнал вече 7-ма година от страна на медии, политици и всякакви „величия”.

Реших да проверя, след като той ме напада, че не съм допускал друга гледна точка, дали ще допусне да му върна жеста с обаждането с моята гледна точка в неговото лично пространство. Цензурира го. Изкрещя ми своята гледна точка по телефона и не допусна да му кажа своята.

Толкова за цензурата по отношение на един сценарист и режисьор, който смята за свое право да цензурира историческата истина ( ок, това си е неговата пристрастна гледна точка, но защо отказва същото на други, след което иска на всяка цена да се наложи?).

Изобщо, доста хора не са наясно с правото да не си съгласен с тях и се гневят, когато отказваш да спориш по техните правила. Едно от лицата на протестите в София наскоро ме заплашваше със съд защото съм изказал мнението, че е станал известен заради достъпа си до мегафоните и мобилната платформа за извисяване над останалите под формата на микробус. След като му обясних как ще изглежда революционния му плам в съда срещу правото на един журналист да изказва мнение, човекът ме разбра. И дори се извини ( не споменавам достатъчно известното му вече име, защото не целя нищо лично срещу него).

Понеже уязвеният творец на историята (по негов вкус) няма явно да приеме и тази моя гледна точка, предлагам мнението по темата за цензурата на друг блогър, натикан в интернет извън света на хонорарите, спонсорството и изобщо- в сферата на свободното творчество, за което не се плаща. Ето какво казва колегата, подписващ се като д-р Тони Филипов:

“Понятието цензура се ползва у нас едно към гьотере. Цензурата е явление, което може да се свързва само с държавна намеса. Нито едно частно действие не е цензура. Определянето на редакционната политика от собственика на една медия е негово конституционно право (чл. 39-41.) Обратното би означавало един издател да е длъжен да дава гласност на възгледи, които смята за погрешни и вредни. Reductio ad absurdum – да дава трибуна на всеки логоретик и графоман. Медиите са бизнес като всеки друг. И както при всеки друг бизнес, медиите престават да са честен бизнес, когато се намеси държавата.”

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: